15% по-малко антибиотици в ЕС

Намалението не е равномерно за всикчи държави, в България отново има сериозен ръст в употребата им, което увеличава антимикробната резистентност

Нивата на АМР остават високи за няколко важни комбинации от бактериални видове и антимикробни групи, като най-високите проценти обикновено се наблюдават в страните в Южна и Източна Европа. Употребата на антибиотици за ЕС през миналата година е била средно 15.0 DDD на 1 000 души на ден, като е варирала от 7.1 в Австрия до 26.4 в Гърция.

България отново е сред двойкаджиите.

У нас консулацията на антибиотици през миналта година отново се увеличава, като достига 22.7 DDD на 1000 души на ден в болниците и извън тях. Само в извънболничната помощ е била 20 DDD на 1000 души. Употребата на антибиотици в страната ни бележи сериозен ръст през последните години, като за изминалите десет години консумацията е била най-ниска през 2012 г. - 17 DDD на 1000 души, показват още данните.

Намалението в другите държави

на консумацията на антибиотици в първичната помощ най-вероятно е резултат от ограниченията по време на пандемията, които са се отразили като колебание при търсене на медицинска помощ за по-леки инфекции или са довели до затруднение при получаване на час за консултация, смятат експертите.

Това най-вероятно е довело и до

по-малко предписани антибиотици за леки и самоограничаващи се инфекции. По-забележим ефект в това отношение има в страните, където прекомерната и неподходящата употреба са били често срещани преди пандемията. Това може също да е резултат и от по-ниската докладвана честота на инфекции на дихателните пътища, несвързани с КОВИД-19 в ЕС и ЕИП през 2020 г. В болничния сектор се наблюдава спад в потреблението на антимикробни лекарства между 2019 и 2020 г. в около две трети от страните и увеличение в останалите държави, които са докладвали данни.

„Антимикробната резистентност остава сериозно

предизвикателство в световен мащаб", категорична бе Стела Кириакидес, еврокомисар по здравеопазване и безопасността на храните. По думите й това е тиха пандемия макар консумацията на антибиотици като цяло да е намаляла по време КОВИД-кризата. Затова е и необходим адекватен отговор от страна на общественото здравеопазване. „В ЕС засилваме действията си и направихме борбата срещу AMR наш приоритет. Това включва действия съгласно нашата фармацевтична стратегия, законодателството за ветеринарните лекарства и новия орган за готовност и реагиране при спешни здравни ситуации, HERA. Животи са загубени, защото лекарствата вече не работят и трябва спешно да засилим глобалните действия.

Инвестирането в здравето днес спасява животи

утре", каза още Стела Кириакидес. Директорът на ECDC Анреа Амон също е категоричен, че трябва да се продължат усилията за допълнително намаляване на ненужната употреба на антибиотици. В тази насока е необходимо да се подобрят практиките за предотвратяване и контрол на инфекциите в болници и други здравни заведения, за да се редуцира значително разпространението на устойчивите бактерии. В първичната медицинска помощ пък инфециите могат да се предотвратят с ваксинация, физическа дистанция и добра хигиена.