Капки под езика спират сенната хрема

При всеки втори алергичният ринит еволюира в астма, алармира алергологът д-р Живка Петкова

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

„Алергичният ринит е най-честото алергично заболяване и засяга 20-25% от населението. Това е Ig E-медиирано алергично възпаление на носната лигавица”, обяснява д-р Живка Петкова. В България с тази диагноза са 18,2% от хората. Но по-опасното е, че ако пациентите останат без терапия или се лекуват неправилно, рискуват да „отключат” бронхиална астма.

Най-общо алергичният ринит се разделя на сезонен и целогодишен, уточнява д-р Петкова. Първият тип в над 75% от случаите се придружава от сезонен алергичен конюнктивит със засягане на на очите – т.нар. алергичен риноконюнктивит, познат като „сенна хрема”. Предизвиква се от полени (тичинковия прашещ) на ветроопрашващите се растения –дървета (март-април), треви и житни растения (май-юни-юли), плевели (август-септември), обяснява алергологът. От дърветата по-чести причинители са ясен, бреза и кестен. От тревите - ежова главица, тимотейка, райграс. 

А от плевелите – коприва, пелин, киселец, амброзия

При тревите често се наблюдава кръстосана реактивност (имат сходна антигенна структура) и човек, който е сенсибилизиран към една група тревен полен, има вероятност да получи реакция при контакт с други видове, подчертава д-р Петкова.

Алергените, предизвикващи целогодишния алергичен ринит, пък са  домашният прах и микрокърлежите в него /Dpt,Df/, епидермални алергени от домашните любимци (котка, куче, хамстер, пера), хлебарки и  спори от плесени ( инхалирани или погълнати), обяснява д-р Петкова. Фактор могат да са и някои морфологични изменения, които влошават въздушния поток през носа – изкривена носна преграда, носни полипи. Те могат да улеснят сенсибилизацията или да влошат същестуващото заболяване. Неспецифични дразнещи фактори като дим, силни миризми, замърсен въздух също могат да задълбочат симптомите при пациентите с алергичен ринит, уточнява специалистът.

Заболяването обикновено се „отключва” в детството или юношеството.

Средната възраст на поява е 8-11 години

като честотата е най-голяма около 15-20 години, а след 45-50 години рязко спада, обяснява д-р Петкова. Градските жители боледуват по-често от тези по селата, като у нас съотношението е 25% към 17%, показва статистиката. „Алергичният ринит не застрашава живота на болните, но значително влошава качеството му . Предизвиква нарушение на съня, намалена работоспособност, пропуснати учебни дни и т.н.”, признава алергологът.

Заболяването протича с характерни симптоми:  кихане (често пристъпно), сърбеж в носа, очите (конюнктивит), небцето, ушите; запушване на носа с частична или пълна непроходимост; различна по характер секреция (ринорея), често съчетана със стичане на секрет назад към фаринкса (post nasal drip), обяснява д-р Петкова. При сезонните ринити секрецията е водниста, бистра и непостоянна. При целогодишните, където се среща и фарингеално стичане и кашлица, се наблюдава степенно намаление на обонянието. Децата се оплакват и някои характерни симптоми. „Това са т.нар. „.алергичен поздрав” – напречна гънка през долната трета на носа, образувана от честото търкане с длан върха на носа за облекчаване на сърбежа, както и тъмни кръгове под очите, в следствие венозна стаза, причинена от конгестията на носната лигавица. Освен това може да се наблюдава дишане през постоянно отворена уста, поради запушване на носа”, обяснява д-р Петкова. И разкрива, че при 1/3 от болните с чувствителност към полени се наблюдава сърбеж и оток на устните и небцето при консумация на някои зеленчуци – като моркови и домати, както и ядки – лешници и орехи. „Това е т. нар. орален алергичен синдром и се дължи на кръстосана реактивност с алергените на полените”, уточнява алергологът. Д-р Петкова алармира, че някои болни се лекуват неправилно с антибиотици, защото на поглед

оплакванията им са като при простуда

– обща отпадналост, субфебрилитет, кашлица, запушен нос, главоболие (синдром на „полинозна токсемия”). 

Избягването на контакта с алергена е ключово, но често се постига трудно, признава специалисът от ВМА. Все пак препоръчва болните да вземат превантивни мерки в настъпващия сезон на полените. Например – да следят седмичните и месечни прогнози за концентрацията им в своето населено място, да затварят прозорците в сухите, слънчеви и ветровити дни, да използват климатик у дома, в колата и в офиса, да не косят трева, да се къпят след всеки контакт с алергена и да избират почивка на морския бряг, където полените са по-малко. Разбира се, изключително важно е и да започнат приема на предписаните противоалергични медикаменти преди началото на сезона и да ги приемат редовно, напомня д-р Петкова.

Избягването на контакта с плесените също е трудно. Д-р Петкова препоръчва слабо вентилираните помещения в дома – като бани и тоалетни, да се проветряват редовно. Да се монтират въздушни филтри и влагоабсорбатори, както и да не се отглеждат цветя. Тези пациенти трябва да стоят далеч от градината – особено през есента. „Не докосвайте чували със сухи листа, особено ако са събрани преди няколко дни. Не се разхождайте в гористи или обрасли с растителност места след дъжд, при мъгла или при топло и влажно време”, пропоръчва д-р Петкова.

Още по-голямо предизвикателство е борбата с  акарите в домашния прах, които действат целогодишно. Мерките , които специалистът набелязва срещу тях, са: намаляване на влажността в дома под 50%, махане на килимите – особено персийските, мокетите, гоблените, китениците, декоративните възглавнички. Изключително важна е редовната смяна на спалното бельо и прането му на 60 градуса веднъж на 1-2 седмици. В домовете на такива пациенти е добре да има прахосмукачки с воден филтър и да се използват препарати-акарициди. Децата с алергия към акара не бива да спят с плюшени играчки, а пухкавите им любимци  трябва да се почистват редовно и

да се държат във фризера през нощта

напомня д-р Петкова. „При доказана сенсибилизация към епидермални алергени се препоръчва домашните любимци да не допускат в спалнята, да се къпят поне 1 път седмично, а при възможност – и да се отстранят от дома”, е съветът на специалиста.

При проявата на първите симптоми на алергичен ринит – независимо да са сезонни, консултацията с алерголог не бива да се отлага. „Необходимо е да се направят кожно-алергологични проби /КАП/ за установяване на причинния алерген. Откриването му дава възможност да бъде отстранен от средата на живот (ако е възможно) или провеждане на специфична десенсибилизация (имунотерапия) към съответния алерген. Това е много важно, защото около 50% от алергичните ринити еволюират в бронхиална астма – по-често при целогодишния. Заболяването може да бъде причина за развитието на остър и хроничен синуит, полипи в носа /носна полипоза/, възпаление на средното ухо /среден отит/, дисфункция на Евстахиевата тръба, които са и най-честите усложнения на нелекувания ринит”, предупреждава д-р Петкова.

В зависимост от продължителността на симптомите, той разделя на интирмитентен ( <4 дни в седмицата или < 4 седмици) и персистиращ ( >4 дни в седмицата и > 4седмици), уточнява специалистът. И в двата случая те могат да бъдат леки, почти без да причиняват проблеми или средно-тежки и тежки, засягащи дишането и много други аспекти от живота на болния. Прогнозата е добра при избягване контакта с алергена, периодично провеждане на адекватна медикаментозна терапия или успешно проведена имунотерапия, разкрива д-р Петкова.

Повечето пациенти се повлияват добре

от симтоматичното лечение с медикаменти, които се приемат стъпаловидно. „Прилагат се различни препарати, които повлияват едно или друго звено на алергичната реакция:  например антихистаминовите, като се предпочитат  модерните, от втора генерация. Това са медикаменти от първа линия за лечение на алергичен ринит, особено при сезонни или епизодични симптоми – имат най-голям ефект върху сърбежа, кихането и секрецията, по-малък върху запушването на носа”, обяснява д-р Петкова. Антилевкотриените пък са много подходящи при болни, които страдат едновременно от алергичен ринит и бронхиална астма. А интраназалните кортикостероиди имат изразен противовъзпалителен ефект и са изключително ефикасни  върху всички симптоми, с добър профил на безопасност и не се свързват със значими странични ефекти. „Други медикаменти, които се прилагат, са интраназалните кромолини, деконгектанти –локални, орални, интраназални антихолинергични медикаменти”, допълва специалистът от ВМА. „Единственото етио-патогенетично лечение, което повлиява хода на заболяването, е алерген-специфичната имунотерапия (АСИТ). Целта му е да намали чувствителността на индивида към алергените чрез постепенна промяна на имунния отговор и индуциране на имунния толеранс”, обяснява д-р Петкова . Специфичната имунотерапия обаче трябва да се провежда само при пациенти с клинично значима сенсибилизация към даден алерген, който присъства в ежедневието и не може да бъде лесно отстранен – например домашната прах.

Тази терапия се провежда зе период от 3-5 години по схема

– с начална и поддържаща фаза, и е вида. Първата е субкутанна – прилагат се инжекции. Вторият тип е сублингвалната имунотерапия – прилагат се капки или таблетки под езика”, обяснява алергологът. Методът е нетравматичен, удобен и безопасен за пациента и има доказан ефект при алергиите към полени, микрокърлежи и котки. „Десенсибилизацията се назначава, контролира и провежда само от специалист алерголог”, дебело подчертава д-р Петкова.  Предимствата на имунитерапията са, че намалява интензитета на алергичното възпаление, както и необходимостта от медикаменти. „Освен това, предотвратява поява на полиаргия – ”разширяването”на алергията, развитието на астма при пациенти с алергичен ринит и подобрява качеството на живот”, подчертава д-р Живка Петкова.