Разочаровани сме от политиците

Новата вълна може да е по-висока, но няма да има толкова голяма смъртност, казва д-р Петко Загорчев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Като лекар клиницист с почти 50-годишен опит, с добра подготовка по клинична имунология и работил в условията на какви ли не епидемии, и ръководител на едно от най-големите спешни отделения в страната ще кажа, че е пресилено да обвиняваме занижените мерки. В този коронавирус се наблюдава една цикличност, с която ние все още не сме запознати добре. Той показва добри качества на самосъхранение. Принуждава клетките, които заразява, да отделят ензими, променящи генетичната му структура и така го правят неразпознаваем за имунната система. Появиха се изказвания, че до известна степен, липсата на единна терапевтична стратегия също може да допринася за повишаване на случаите. Например, при пациенти с намален имунен отговор и вливане на хиперимунна плазма се подават антитела, но не се постига необходимата концентрация за унищожаването на вируса. Това позволява той да мутира. Лошото е, че тази вълна бе предвидена и като математически, и като имунологичен модел, но не само епидемичните мерки бяха спазвани на 100 процента. От декември 2020-та до първите месеци на 2021-ва в УМБАЛ-Шумен постъпиха около 2000 пациента. Два пъти по толкова бяха върнати по време на триажа, като сравнително леки и клинично неналагащи хоспитализация. Грешки не сме допуснали, тъй като смъртността сред върнатите е незначителна и те са най-често от усложнения в сърдечно-съдовата система и внезапен коронарен инцидент, които трудно могат да се предвидят. Затова не само отпускането на мерките е причина. Все още непознаването на епидемиологията и имунологията в промяната на този вирус са в основата на високата заболеваемост.

- Каква е картината в момента в УМБАЛ-Шумен?

- Ние нямаме преболедували пациенти, които да са се заразили повторно с коронавируса. В световен мащаб се говори за ограничен брой случаи. В болницата обсъждаме няколко спорни. Истината по наши клинични наблюдения е, че преболедувалите имат траен имунитет. Не може обаче да кажем същото за ваксинираните пациенти. Един малък процент от тях се разболяват от КОВИД-19, но боледуват много по-леко, понякога и на крака. Имаме случаи, в които след втората доза, на петия-шестия ден пациентът се оплаква от загуба на обоняние и вкус. PCR-ът му показва инфекция, която обаче той изкарва без никакви други оплаквания. Аз съм категорично за ваксинациите и подкрепят имунизационната политика на страната. Важно е да се знае, че дори ваксинираните трябва да спазват правилата – да носят маски, да спазват дистанция и да ползват дезинфектанти. Причината е, че те могат да бъдат преносители на коронавируса без самите да страдат от него.

- И все пак, къде се случи пробивът, че заболеваемостта да скочи само за дни?

- Пробивът вероятно е в резултат на по-тесните контакти между хората. В Бургас, където бях само до преди дни спазването на мерките е извън всякакъв контрол. Гъстотата на хората в крайморските курорти е толкова голяма, че за никаква дистанция не може да се говори, а за дезинфекция и дума не отварям. Това беше и една от причините за увеличената заболеваемост за броени дни. Освен това, имаме все още много неизвестни неща по еволюцията и мутацията на този вирус. Твърде вероятно е делта вариантът да не протече кой знае колко тежко клинично. Надявам се преболедувалите от по-възрастните да създадат един по-траен клетъчен имунитет.

- Защо точно по-възрастните?

- Те вече преживяха свинския грип през 2009-2011 година. Клетъчната им памет е добре тренирана и би могла да даде много добър отговор и на коронавируса. На нея трябва да обръщаме малко повече внимание, защото тя е по-важна, отколкото формирането на антитела. Човек не е крава монтафонка, че непрекъснато да ги произвежда. От биологична гледна точка на организма не е възможно да ги образува и поддържа срещу всички над 200 вируси, разпространяващи се по този начин. В момента, в който те намалеят, ще се премине към клетъчен имунитет. Затова и сега нямаме заразяване на преболедували, имаме по-леко протичане на заболяването при ваксинирани и поразяване от страна на вируса на по-младата част от населението.

- Защо коронавирусът поразява все по-често млади хора – нещо, което само преди година беше в хипотезата на изключенията?

- Защото контингентът на преболедували и ваксинирани при по-възрастните е по-голям. Те по-добре спазваха и спазват наложените противоепидемични правила. При младите, като изключим маските, контактите, груповите събирания остават трудно преодолими за тяхната психика. Хубавото е, че голяма част от тях боледуват сравнително леко. Освен това, като изключим SARS-CoV-2, имаме четири коронавируса, с които децата се сблъскват всяка есен - кашлят, кихат, подсмърчат с месеци. Странна е цялата тази история. Затова не обвинявам само отпускането на мерките. Мисля, че тук има много непонятни за нас неща, свързани с бъдещата еволюция на този вирус. Факт е, че обществото не може да живее постоянно с някакви ограничения. Заради тях бе променен и нарушен диагностично-терапевтичният процес в лечебните заведения. От една страна коронавирусни болни, а от друга пренасочен пациентски поток, както и пренасочени млади лекари и медицински сестри към КОВИД отделенията. В резултат имаше много хора с отложени прегледи и дори лечение заради страх от заразяване. Същевременно, финансовият удар върху болниците беше изключително тежък. Според мен, поради страха и липсата на опит в началото, имахме и прекомерна употреба на антибиотици. Дневната им доза в лечебните заведения за година и половина нараснаха от 0,59 на 1,6 процента. Това беше икономически товар, а за психологическия върху здравните кадри да не говорим. Въпреки това се представихме достойно, издържахме психически, но точно икономически рухнахме тотално. Искам да изкажа своето тотално несъгласие за т. нар. мерки за справедливо разпределение на допълнителното стимулиране на медиците при досег с рисковия КОВИД контингент.

- Какви суми средно очаквате да получат Вашите подчинени след въвеждането им?

- Срам ме е да кажа. Както и да ни презентират въпросните мерки, те показват значителни дефекти. Има проблем с антигенните тестове. На центровете за спешна медицинска помощ е разпоредено да ги правят на пациентите, да ги вписват в журнали и подават веднага към съответната регионална здравна инспекция. Независимо от това, в болниците те се повтарят, като понякога резултатите са противоречиви. Ние не знаем къде да поставим този болен, докато не му направим и PCR. Всичко това е губене на време, каквото нямаме, и трошене на пари. Недопустимо е линейката с пациента да стои пред спешното отделение и да чака минимум половин час, докато излезе резултатът и се разбере къде да бъде насочен болният. Друг е въпросът, че в нея може да е човек с инфаркт или инсулт, за който всяка минута е животоспасяваща. По време на втората вълна ясно се видя, че основната тежест понесоха спешните отделения, които нямаха достатъчен капацитет и леглова база за поемане на потока болни. Ние нямахме къде да ги слагаме. Линейките обикаляха от болница в болница с часове, а за град като Шумен, където болницата за КОВИД болни е само една, не ме питайте. Месеци след втората вълна не бе направено нищо за подобряване на ситуацията предвид новото и очаквано покачване на заболеваемостта. Не обърнаха внимание на предложеното от мен в края на миналата година. То беше по отношение на методиката за финансиране с тези 1000 лева „кървави", както ние ги наричаме. Достатъчно бе тя да бъде обсъдена с началниците на спешните звена и средствата да се завишат, защото ние зависим от НЗОК. Тук не става дума само за парите, които работещите получават допълнително, но за финансирането на самите спешни отделения, които са на първа линия при приемането на хора с коронавируса. Например, докато пациентът бъде приет в КОВИД отделението, ние го насочваме за рентгенова снимка, ензими и редица други изследвания, за които на спешните отделения не се плаща, защото тези неща се поемали по клинична пътека. Не се плаща и охрана, за нея пак болницата трябва да намери средства, макар точно в спешните отделения да идват изнервени, буйстващи и агресивни граждани. Ние сме буферът между доболничната и болничната помощ, но никой не ни го признава. Спешността е елемент от националната сигурност и тя трябва да бъде защитена, но това не се случва.

- И все пак, какви суми очаквате да получат лекарите в спешното отделение след въвеждането на новата методика?

- Методиката определено ме притеснява. Тя е обидна за хората, които ръководя. Завчера подписах часовете на персонала за досег с пациенти с коронавирус. Нямах очи да погледна колегите. Много лесно е на книга да се каже КОВИД-ен и не-КОВИД-ен пациент. Кой може да каже дали при човек, извикал ни за херния, например, не е заразен. Казва го тестът, но лекарите са били в контакт с него. Макар и да спазваме мерките, риск е. Колко ще получат, ще разберем в началото на месец септември, когато си видим фишовете за заплатите, но сумата ще е обидна спрямо труда им. Аз, който съм всеки ден на работа, ще взема няколко десетки лева. За мен не ме е грижа. Аз съм пенсионер, имам пенсия, работя и съм на заплата, защото няма специалисти. Срам ме е, неудобно ми е да говоря повече на тази тема заради младите колеги. Обидно ми е за лекарите, за медицинските сестри, за санитарите и шофьорите, въобще за т. нар. справедливо разпределение. Това са хората, които изнесоха и изнасят пандемията, но все остават недооценени. Два мандата аз бях председател на Етичната комисия на Българския лекарски съюз. Сега съм неин заместник-председател. Жалбите, които постъпват при нас показват, че здравната система не е достатъчно хуманна към пациентите. Когато тя не е хуманна към тях, те ни отговарят с агресия. Още по-страшно е, когато самите ние виждаме тези пропуски. Едно допитване до работещите на първа линия, може да даде много за коригиране на негативите, но никой не ни пита.

- Има ли повече политика от нужното в здравната система в последните месеци, а и преди това?

- За влияние не се наемам да коментирам. Всички политически партии обаче включат здравеопазването в своите програми, но никоя от тях не започна никаква реформа. Включително и по време на пандемията се работеше и се работи на парче. Сменяха се терапевтични схеми, забавяше се изграждането на единна терапевтична политика. За лечебните заведения, като структури, се направи малко през годините. В резултат дефектите от това се показаха по време на пандемията. За спешните отделения бяха осигурени средства за изграждане и обновяване на структурите в цялата страна, но поредната вълна дойде, а не е направено абсолютно нищо. Точно средствата за промяна на структурите на спешните отделения залежават повече от три години в Министерството на здравеопазването. Нашата болница има готови и одобрени проекти, но нищо не е направено по тези причини.

- Доста инвестиции бяха направени в апаратура за болничната помощ в последните години, но смъртността остава висока. Как да си обясним този факт?

- Апаратурата не е тази, която дава благоприятният изход. Необходими са кадри и политика за профилактика.

- МБАЛ-Шумен готова ли е да посрещне голям брой пациенти в резултат на новата вълна?

- Болницата е готова и ще започне да работи в стария режим. Вече имаме добра практика и умеем да се организираме за много кратко време. Лекарите, медицинските сестри, всички при нас са всеотдайни, изключителни хора. Това са героите сега и тук. Те обаче не са дооценени.

- Редно ли е във всички болници да има процент легла само за КОВИД-болни или да се обособят лечебни заведения само за такива пациенти?

- Категорично съм убеден, че трябва да има болници само за КОВИД-19. Причината е, че сега съществуващите не са селектирани за потоци при подобни инфекции и е излишно да подлагаме пациентите на риск от заразяване. Може спокойно да се премине на варианта временно лечебно заведение от военен тип. Такива могат да бъдат оборудвани, има отлична преносима апаратура, включително и модерна електронна образна диагностика. Те могат да бъдат ситуирани така, че една такава болница да обслужва три области. Персоналът в нея да се сменя на ротационен принцип. По този начин пациентите с коронавирусната инфекция няма да попадат в останалите лечебни заведения. Такива временни места са напълно възможни, апаратура за тях има, в тях може да бъде оборудвана дори модерна и съвременна реанимация.

- Има ли достатъчни лекари и медицински сестри в МБАЛ-Шумен, които да посрещнат една висока нова вълна от пациенти?

- Медиците, както и на много други места в страната, не достигат. Ще се оголят много други отделения, ако се вълната е голяма. Много се надявам, а и колегите – инфекционисти тя да е по-лека, защото една част от евентуално боледуващите ще са имунизирани и при тях заболяването наистина е по-леко. Кадрово обаче ще бъдем сринати, ако очакванията ни не се оправдаят.

- Ще се стигне ли до закриване на отделения?

- Да, ще се наложи да ги превърнем в КОВИД отделения. Засега това не се налага. Все още се справяме с наличните инфекциозни. Ръководството на болницата направи всичко възможно и имаме готовност да подготвим два етажа само за такива пациенти. Към момента, каквото и да говорим, не можем да сме категорични какво точно ни предстои. Всичко се променя ден за ден. Прогнози се правят трудно и вероятността да бъдат точни не е голяма. Според мен вълната все още не е дошла, чакам я след четири – пет дни и се надявам тя да не е много висока.

- Според Вас, по-голяма ли ще бъде смъртността?

- Не. В това отношение ще минем по-леко.

- Какво Ви дава основание да мислите така?

- Ще боледува имунизираният континент, който ще прекара заболяването по-леко. Възрастните, които не са го преболедували останаха малко.

- Някои смятат, че болниците и лекарите доста са спечелили от пандемията. Така ли е?

- Няма такова нещо. Категорично заявявам, че печелиха тези лечебни заведения, които приемаха по-леките случаи, за които нямаха големи разходи. Ние, в държавните болници, хоспитализирахме тежко болни, за които имахме големи разходи, както и здравно неосигурени. Сега, когато трябва да заплатим направените разходи – за дежурства на персонала, за лекарства и прочие, се вижда, че сме в дисбаланс.

- Кой и по какъв начин трябва да покрие загубите, според Вас?

- Още по време на първата вълна дадох предложение как да стане това, но никой не ме чу. То се изразява в следното – Националната здравноосигурителна каса да не се занимава с КОВИД-болните. Средствата за тях да постъпват от Министерството на здравеопазването при строг държавен контрол. Това не е касов проблем, нито пък е проблем, който търпи отлагане.

- Политическата атмосфера как ще се отрази на овладяването на пандемията?

- Политическата класа към момента, независимо от коя партия е, няма никаква готовност да направи каквато и да е реформа, защото никой не се е допитал до практикуващите лекари. Истината е, че справянето с КОВИД пандемията не беше в резултат на държавната политика. В основната си част то е благодарение на дейността на медицинските работници, които пряко силите си останаха докрай на своя пост. За съжаление, не виждам интелектуален потенциал в никоя партия, която би постигнала политически консенсус за реформа в здравеопазването. Ние, лекарите, сме много разочаровани. Наша работа е да лекуваме. Здравната политика се прави от политици, но такива трябва да има на ниво.