От пандемията болниците не печелят

Все повече млади лекари избират да останат в България, но след години и у нас достъпът до специалист ще бъде много по-труден, казва д-р Бойко Миразчийски

- Д-р Миразчийски, УМБАЛ-Бургас се оказа сред болниците с най-много студенти на стаж, какво провокира подобно решение?

- УМБАЛ-Бургас е университетска болница и обучението на студенти и специализанти винаги е било наш приоритет. Това не е нещо, което тепърва започваме да правим – тук всяко лято има студенти на стаж. Програмата на МОН „Студентски практики", по която в момента стажуват студентите, дава отлични възможности, защото е предвидено заплащане и за практикантите, и за колегите, които ги обучават. Стремим се да се възползваме от всички програми и проекти, които ни дават възможности за обучение. Както знаете, в града ни вече има и Медицински факултет, с който работим в тясно сътрудничество и повечето от студентите са оттам.

- Предвиждате ли да задържите студентите на работа и след завършване на образованието им?

- Разбира се, че предвиждаме. И не само след завършване на образованието. Те имат възможност да работят и по време на образованието си, особено студентите по здравни грижи и медицина. Могат да работят като болногледачи, а бъдещите лекари – и като медицински сестри, след определен етап на своето обучение. В последните години лекарският състав в УМБАЛ-Бургас се подмлади чувствително. Освен студентите, имаме близо 60 специализанти в 30-те ни отделения. На всяка сесия се дипломират като специалисти 10-15 млади лекари, които остават да работят в болницата. Всички са с отлични оценки в дипломите. Повечето не са от Бургас, не са и от семейства на медици. Просто градът им харесва, той е добър за живеене и всичко е много достъпно, а в нашата болница могат да се реализират.

- Какви са наблюденията ви – увеличава ли се или намалява кадровия дефицит в страната?

- Да говорим за страната е твърде обобщаващо. Има населени места, където няма кадрови дефицит. Има градове, в които концентрацията на медицински специалисти е голяма и населението е обезпечено с лекари от всякакви специалности. Това са обикновено университетските градове, големите градове. В малките градове, в малките болници не е така, там има сериозен недостиг на лекари-специалисти, закриват се и отделения. Като говорим за кадрови дефицит – недостигът на медици като цяло е такъв в световен мащаб, дори в големите развити държави. Обучението по медицина е скъпо, трудно, отнема много години да се изградиш като специалист, затова много млади хора се ориентират към професии, които биха им осигурили добър жизнен стандарт за по-кратко време. Не искам да съм лош пророк, но след години и у нас достъпът до специалист ще бъде много по-труден и за преглед ще се чака много по-дълго, отколкото в момента. Живеещите българи в чужбина разбират какво искам да кажа.

- МЗ предложи занижение в критериите за персонал в медицинските стандарти, какви очаквате да са последиците? Това ли е начинът да решим проблема?

- МЗ има своите мотиви да предлага промени в стандартите и те със сигурност са обосновани. Вероятно е един от начините за решаване на проблема и за продължаване на съществуване на болници, които сега не покриват стандартите, но са нужни на населението. Не са леки тези решения и със сигурност няма да са единствените, които трябва да се вземат.

- Достатъчно добри ли са сега държавните стимули за болниците, така че да искат да обучават млади медици?

- Ние като болница никога не сме получавали допълнителни стимули за това, че обучаваме студенти и специализанти. Ние сме университетска болница и това ни е работата. Имало е различни европейски програми и проекти за покриване на разходите на специализантите, но те са насочени към самите млади лекари. Болницата като обучаваща институция не получава финансиране за това, че обучава. В наш интерес е да го правим, и ние държим да го правим, защото така създаваме нови поколения медици, които да поемат по нашия път.

- Има ли нужда от още промени и ако да, в каква посока?

- Личното ми мнение е, че достъпът до специализации трябва да бъде лесен, да има повече места, да бъдат стимулирани и улеснявани младите лекари, когато решат да специализират. Защото имаше едни времена, в които се чакаше с години да се отворят места за специализанти. Кому е нужно това чакане, при условие, че имаме всички условия и желаещи млади лекари.

- Защо не успяваме да задържим младите кадри у нас?

- Звучи много генерален този извод. Не съм съгласен с него. Да, има млади колеги, които търсят реализация в чужбина. Границите са отворени, това е тяхното желание. Известно е в съсловието – български лекари отиват в Германия, германски – във Великобритания, английски – в Щатите. А американски – в Израел. Има такава тенденция в трудовата миграция на медиците – към държави с високотехнологична медицина, с много инвестиции в наука, иновации. Но това не важи категорично за всички. В нашата болница имаме млади колеги, които пък се върнаха от чужбина, за да работят в Бургас. Все повече млади лекари предпочитат да останат в България, това е моето убеждение.

- Помагат ли ви студентите в пандемията?

- Да, имахме доброволци студенти по медицина, здравни грижи и парамедици.

- А готови ли сте за новата вълна, какви преустройства ще правите?

- УМБАЛ-Бургас понесе най-тежкия удар през предишните вълни от всички болници в областта и няма да спра да го изтъквам. Имахме 9 КОВИД-отделения с обособен триаж и излекувахме хиляди пациенти. Целият ни терапевтичен корпус беше КОВИД зона. Същевременно не закрихме за дълго нито едно отделение – поддържахме двойни екипи, за да поемаме спешността от други заболявания. Това беше много, много тежко. Не е необходимо да правим преустройства, защото вече имаме плана, по който да работим и силно се надявам да няма такъв натиск, на какъвто бяхме подложени през есента и пролетта. Имахме и много болни колеги, сега много се ваксинираха и се надявам, че няма отново да се чудим как да направим графиците.

- Каква беше равносметката ви от досегашните пикове на пандемията?

- Успяхме да намерим в себе си сили и възможности, каквито не сме подозирали, че имаме. Успяхме да бъдем силен и добър екип. Благодаря на всички колеги, които се включиха и работеха в тези натоварени месеци. А ако ме питате в чисто финансов план - равносметката е минорна. Ние се финансираме основно от клинични пътеки. При условие, че месеци наред нямахме планова дейност, не успяхме да изпълним същата заработка, каквато имахме отпреди пандемията.

- Има ли проблем с финансирането на болницата заради пандемията?

- Да, вече споменах. За нас е много по-добре да няма пандемия, защото от нея не се печели, както мнозина конспиратори считат. Ние губим от нея, защото един пациент с КОВИД ни връща десетки други. Този пациент се лекува дълго, струва много, а получаваме 1200 лева. Болницата е добре финансово, когато работи по основните си дейности в отделенията.

- Притеснява ли промяната в методиката за парите за първа линия, това ще демотивира ли медиците?

- Имам известни притеснения, но все още не сме работили по нея и не мога да бъда конкретен.