Контролът е скърцащото колело
В създалата се ситуация беше необходимо
да се следват законовоустановените процедури за обективизиране на така изнесените резултати от проверки на НЗОК и достигане на истината. Това е демократична процедура, която не включва медийна анотация на всяка стъпка от процеса и със сигурност не включва размяна на персонални реплики.
Това снижава етичния стандарт,
който е заложен от съсловието и който обществото очаква да види от своите лекари. Държавните и общински болници са наистина стожерите на националната здрaвна мрежа. Ако погледнем на здравеопазването в България като на пазар и го сравним с други страни можем да кажем, че държавата е монополист във финансирането на здравните пакети за гражданите, защото най-големият фонд всъщност е Националната здравноосигурителна каса. Държавата обаче не е монополист при предоставянето на здравни услуги.
В България има близо 380 здравни заведения
като над 50% са в частни сектор с тенденция за растеж, а останалите са в публичния сектор с тенденция за намаляване. И обществени и частни болници искат да работят с НЗОК поради възможностите за финансиране на услугите за здравноосигурени граждани. Правилата, които НЗОК ще изнесе пред всички здравни заведения, диктува особено силно частния пазар на здраве и това прави пазара монополистки. За публичните здравни заведения обаче почти не стои въпросът дали да се работи с касата или не.
Те трябва да предоставят качествена
медицинска услуга на голям брой граждани, да обучават лекари и да бъдат на авангарда на медицината. Болница „Пирогов" е тъкмо такова лечебно заведение, бих казал от национално значение и не стои въпросът пред обществото дали и как да продължи работата си. В създалата се ситуация на преден план излиза факта, че контролът е скърцащото колело. Това е едновременно финансов контрол, но и контрол на качеството на лечение, което се прилага. И докато доста добре знаем какво се случва в публичните лечебни заведения, не толкова явно е състоянието на частните такива.
Необходима е повече прозрачност за
проведените проверки, защото частните заведения очевидно превалират и е от обществен интерес добрата информираност на гражданите за услугата, която получават в частните лечебни заведения. В тази силно разгърната система на здравеопазване българската държава изостава в дигитализацията на здравните услуги. Ако всеки гражданин знае колко и за какво са похарчени обществени пари за него, може би ще има мисленето да пести от тях като извършва превенция, но и той сам ще осъществява контрол над тях. Тоест постига се прозрачност, информираност и отчетност. Бюджетът на НЗОК е баснословен, а държавната дотация расте със стотици милиони всяка година.
Необходимо е оптимизиране на разходната
част на бюджета на касата преди да се увеличават средствата за това. Необходим е и кръстосан контрол над разходването на тези средства като това корелира с обществения интерес, ресурсът в държавата да се инвестира целесъобразно и в съответствие със закона. Това трябва да има за цел опазване на здравето с оглед профилактика и ранна диагностика. Всъщност в Европейските държави масово бюджета за здравеопазване е разпределен като 4 части отиват за извънболнична помощ, където тези дейности са най-ефективни и една част за болнична, докато в България една част е за извънболнична помощ и четири части за болнична помощ. Това показва, че сме консуматори на лечение и нямаме виждането, че за да имаме здраво население, трябва да се предпазим от заболяванията. Този преход трябва да стане плавно.
БЛС се обяви за контрол върху НЗОК
Още 49,2 млн. евро за здравнонеосигурените
Болничната експанзия на ТЛ зацикли
Процедурата за разрешение на клиниката във Враца все още не е приключила, а строежите в Ст. Загора и Кърджали се движат с по-бавни темпове
Криза в онкологията в Стара Загора
Автоматизирането на ТЕЛК решенията е рисково
Стига подмяна на понятията и удобни тези
Бюджетът на НЗОК тръгна
Обикновен кръвен тест може да спаси живота на мъж
И лекарските асистенти ще могат да установяват смърт извън болница