Промените в стандартите са стъпка в лоша посока

Парите трябва да следват качеството, не пациента, казва проф. Добромир Димитров

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Мотото на кандидат -ректорската ми кампания беше „Приемственост и новаторство за устойчиво развитие". Затова и основният ми приоритет е запазване и надграждане на академичните традиции, както и постоянното развитие на университета в посока повишаване на конкурентоспособността. Сред приоритетите ми като ректор съм заложил по-високите научни постижения с практическа приложимост, трансферът на технологии в обществото, повишаване на престижа на медицинския университет като център на иновации, увеличаване на партньорството както на национално, така и на международно ниво. Идеята е, от една страна, да направим дейностите и постиженията на университета по-достъпни и приложими, а от друга - да сме по-свързани и ефективни в работата ни в мрежи на европейско и световно ниво. Сред основните задачи, които си поставяме, е да осъществим дигиталната трансформация на процесите в университета, което ще е изключително предизвикателство.

- А по-конкретно за качеството на обучение?

- Нашето желание е да увеличим дигиталното съдържание в нашите учебни програми, което директно ще издигне качеството на обучение на по-високо ниво.

- А дигиталното съдържание повишава ли качеството?

- Въвеждането на високотехнологични решения като виртуална реалност, изкуствен интелект, добавена реалност могат да направят така, че студентите да се чувстват в свои води, защото ние вече се сблъскваме с едно друго поколение млади хора, а именно поколението на дигиталните приложения. Ето защо повишавайки електронното съдържание, ще привлечем много повече вниманието на нашите студенти, докторанти и специализанти. На места е напълно възможно хартиеният носител да бъде заменен с дигитален. И това е една от нашите цели. Ние вече имаме стъпки в тази посока – разполагаме със зала за виртуална реалност, със специална система за добавена реалност. Имаме и 3D студио, което транслира сигнала от операционната в специална лекционна зала в Телекомуникационния Ендоскопски център и всеки един от обучаващите се може да вижда в D измерение това, което вижда и хирургът-оператор по време на хирургичната интервенция – това е една съвсем различна анатомия на пациента „през очите на хирурга".

- Kaк протича настоящата кандидат-студентска кампания?

- МУ–Плевен се опитва да провежда гъвкава кандидат-студентска кампания. Тази година нашето мото е „Успяваме заедно". Кампанията е изцяло съобразена с динамичната епидемична обстановка с цел да ограничаване на разпространението на КОВИД. Имахме редуване на онлайн кандидатстудентски изпити с такива в присъстване форма за бакалавърските и магистърските програми. Като пример ще дам броят на кандидат-студентите от предварителната изпитна сесия за специалностите „Медицина" и „Фармация" е 776, което е едно от най-високите ни числа, въпреки пандемията. Което може да се тълкува като знак, че нагласите на обществото към тези специалности са се променили и всички са осъзнали ключовата роля на лекаря, фармацевта и здравния специалист за съхраняване на човешкото здраве.

- А от страна на чужди кандидати има ли отлив в тази пандемична обстановка?

- Тази година започнахме с 200 новоприети чуждестранни студенти, очаквахме 250. Те са от 24 държави, така че може да се каже, че има спад с 10-15%. Предстои да видим каква ще е ситуацията наесен при новата кампания. Но безспорно пандемията и Брекзит оказват негативно влияние на броя на чуждестранните студенти по принцип.

- А как се отрази дистанционното обучение на образованието по медицина? Как ще се наваксат пропуските?

- В момента провеждаме електронна анкета със студенти, за да видим как сме се справили тази година. Миналата се наложи при първата вълна много бързо да преминем от реално присъствено във виртуално обучение. Никой не си е представял, че някога ще ни се наложи да обучаваме така лекари, фармацевти, сестри и акушерки. Но, благодарение на специалната ни платформа за дистанционно обучение, която нашият университет е изградил по проект през 2013 г., успяхме да се справим. И дори при някои дисциплини като анатомия, образна диагностика и някои от клиничните имахме възможност да споделяме много повече образи и съдържание, отколкото при присъствена форма. Така че при някои дисциплини дистанционното обучение имаше и лек позитив. Иначе сега ще се опитаме да компенсираме пропуските. Разчитаме на задължителния летен стаж и се стараем да направим добра организация, така че студентите да могат да отработят всичко, което са пропуснали по клиничните дисциплини през изминалата учебна година. И вторият инструмент, който използваме, за да подобрим обучението, е участието в проекта „Студентски практики", по който студентите също ще имат занятия през лятото със своите ментори.

- Наскоро с други ректори обявихте, че планирате да създадете организация на медицинските университети. Кога тя би могла да стане факт и как ще функционира?

- Хубавото е, че с другите трима ректори на медицинските университети в София, Пловдив и Варна имаме много добра комуникация, равнопоставеност, взаимно уважение и доверие. Желанието ни е да създадем организация, която най-вероятно ще се казва Сдружение на медицинските университети в Република България. Идеята е тя да ни представлява и да защитава нашите интереси пред държавните институции с оглед на специфичните ни нужди. Трябва да се опитаме да убедим държавните регулатори, че не можем да поставим всички висши училища под общ знаменател, защото нашите медицински специалности имат своите различни потребности.

- Какво визирате, какво по-точно искате да бъде различно за вас?

- Няколко неща. Надявам се, че през лятото ще успеем да регистрираме това сдружение, така че в ранната есен то да бъде сформирано. Първата ни приоритетна ос е промяна в единните държавни изисквания за специалностите в медицинските университети. Знаете, че повечето специалности, по които обучаваме, са регулирани от държавата и тези единни изисквания не са променяни повече от 20 години. А медицинската наука и практика се развива изключително бързо, за 20 години имаме нови дисциплини в учебните планове, които в момента не са включени в единните държавни изисквания. Тук трябва да посоча примери като гериатрия, медицина на болката, палиативни грижи, инвазивна кардиология, медицинска онкология. Това е изключително нов клон в медицинската наука, която има своите върхове. За всички тези направления в нашето висше училище се опитваме да компенсираме знанията през свободно избираеми дисциплини. Но всичко това става с допълнително натоварване за нашите студенти, защото на практика ние им увеличаваме хорариума. Други дисциплини пък са дръпнали назад. Няма да давам конкретни примери, за да няма обидени колеги. Но наистина има и такива и те са с много голям хорариум, а в съвременната медицина нуждата от тези дисциплини е намаляла. Практиката го е показала. Така че е необходима промяна в държавните изисквания в посока самият студент да има възможността да формира програмата си, например от три конкурентни дисциплини, да може да избере една, а не да изучава и трите. И също така след трети или четвърти курс да моделира своя интерес в посока хирургия, вътрешни болести или друга специалност. Другото са докторските програми. С промените в Закона за висшето образование, ние можем да акредитираме само докторски програми в направление медицина, а по химия, биология, микробиология и други – не можем. Това е доста сериозна несправедливост за нас и ако това виждане се запази през следващите години, ще бъде изключително трудно да произвеждаме кадри. Знаете, нашите кандидатстудентски изпити са по химия и биология. И за да произвеждаме главни асистенти, доценти и професори, ние трябва да сме акредитирани.

- Образователното министерство сложи таван до 5% на преподавателите над 65 години в академичният състав. Колко са те при вас?

- Общият брой на нашите преподаватели в момента е 629. От тях 52-ма са на възраст над 65 години, а от хабилитираните имаме 42-ма такива. Така че делът на преподавателите над 65 години в МУ- Плевен е малко над 8%. За да отговорим на изискванията на МОН, ние ще трябва да се разделим с част от тях и това ще се случи през летните месеци. От друга страна, това е най-опитният ни академичен състав и раздялата ще е трудна. Но, за щастие, те ще могат да останат като гост-преподаватели с решение на Факултетните съвети. На повечето от тях това ще може да бъде предложено.

- Какво мислите за намеренията на служебния екип свързани с промени в НРД – отпадане на лимитите, изваждането на повече дейности в извънболничната помощ и др.?

- Моят коментар е малко по-глобален. На нас ни е необходима промяна в начина, по който се финансира здравеопазването. Затова едно или друго изменение в сегашния модел може да доведе само до краткосрочни резултати, а е напълно възможно и да влоши ситуацията. Ние трябва да изработим стратегия, визия за развитие на здравеопазването, да очертаем кои са основните ни приоритети и чрез кои поправки в закона ситуацията може да се подобри. Много често една такава стратегия с хоризонт от 10-15 години е извън мандатността на дадено правителство, необходими са повече от 4 години. И точно тук е препъни камъкът и става много по-сложно, защото всеки се концентрира да направи нещо по-добро при сегашния модел. Но, опасността е, че може да стане и по-лошо. Нашият принцип парите следват пациента е грешен, парите трябва да следват качеството. А, ние все още не говорим за качество. Клиничните пътеки имат определени показатели и ако те са изпълнени, НЗОК плаща. Никой не пита пациента как се чувства.

- А какви е оценката ви за предложените промени в медицинските стандарти, за премахването на изискването за минимален брой лекари?

- Това е стъпка в лоша посока категорично. В пандемията видяхме как общински и областни болници бяха оставили по 30-40 пациента на един лекар, който много често ги наблюдава дистанционно. Тръгвайки пак от обективния показател качество, ние няма как да говорим за него, когато една сестра и един лекар трябва да обслужи десетки болни. Когато разгледаме цифрите за смъртността по време на пандемията, много ясно се вижда как тя е много по-висока в малките населени места, където грижите са на ниско ниво. И същото нещо може да се случи и при стандартните заболявания, извън КОВИД, ако редуцираме лекарите и сестрите и оставим самите структури да си решават в коя клиника колко специалисти да има.

- Какви трябва да са приоритетите на следващото управление?

- Няколко са. На първо място да се премахне монопола на НЗОК, да се обсъди промяна на регистрацията на лечебните заведения или вкарване на пациентските организации в управлението на болниците. Докато пациентите не влязат в реалния Борд на лечебните заведения, няма да имаме обратната връзка точно за това, за което говорихме преди малко, че парите трябва да следват качеството. Пациентските организации трябва да знаят как се управляват болниците. Затова под някаква форма е добре да бъдат част от управлението и това е напълно нормално да се случи. Също така трябва да се премахнат всички модели на доплащания за различни консумативи. Не може в 21 век държавата да не осигурява хирургичното платно за пациента с херния или автоматичния съшивател за болния, който трябва да се използва за направата на анастомоза. Всичките тези неща се доплащат и точно там са най-„ронливите" камъни в системата и вратите за различни корупционни практики. Също така трябва да се работи за това „Медицинска сестра" и „Акушерка" да са защитени специалности. През последните години имаме изключителното предизвикателство да намираме такива специалисти. Те са наистина изчезващ вид и за да се справим, тези специалности трябва да станат защитени, за да освободим студентите от такса, да направим заплатите по-високи. Защото, никой не заслужава нищожното заплащане от 700 - 800 лв. месечно след седем години обучение. Трябва да се работи за повишаване на доходите, за подобряване на организацията вътре в самите звена, за това съвременните правила и добри практики, идващи от медицината основана на доказателства да влизат максимално бързо и коректно в реалната практика. В момента това се случва в някои специалности и болници, а в други – не. Трябва да работим и за една хармонично разпределена здравна система на територията на страната, а не една област да е със свръх капацитет, а друга, съседна на нея - с изключително редуциран.

- Какво е нужно да се направи за производството на качествени кадри и задържането им в страната?

- На първо място, обучението трябва да е качествено и конкурентоспособно на Западния свят. На второ, при всяка специалност да е ясна перспективата за следващите 10-15 години. Когато един младеж е 11-12 клас той ясно проследява какво се случва в специалността, която би избрал. Ако той види, че има намалено търсене, намалено заплащане или свръх много проблеми, той сменя своя избор. Така че за качественото образование е важно съдържанието на учебния процес, визията, заплащането и възможността за намиране на работа, ясната перспектива, че има търсене на този вид специалисти. И тук е вече ролята на висшите училища да са пластични и да отговорят на нуждата на пазара на труда. В тази връзка в момента МУ –Плевен, заедно с Висшето училище по телекомуникации и пощи изготвя хибридна специалност за обучение в областта на инженерната телемедицина. Те поемат обучението по телекомуникации, а ние по медицина, така че след 4 години студентът да излиза като завършен бакалавър – инженер, но изцяло в сферата на медицината. Това би подкрепило лекарите, защото в момента софтуерите и хардуерите, които се използват, са изключително много и ние изпитваме затруднения да намираме такъв тип специалисти, които да ни подпомогнат в болниците.

- Индийски щам бе доказан за първи път при пациент от Плевен. Кой е той и спокойно ли е в града в момента?

- В момента ситуацията е спокойна. Този случай е от периода – 1-5 април. Наш стажант – лекар е бил посетен от негова приятелка, която се връща от Индия чрез полет от Франкфурт в България с негативен PCR. Виждат се за по-малко от 24 часа и тя се прибира в европейската страна, на която е гражданин и след това вече се доказва, че тя е с КОВИД. Три дни след посещението нашият стажант-лекар започва да изпитва леки симптоми и знаейки, че тя е позитивна, той се самоизолира. Имал е няколко контактни лица, които са проучени, тествани и всички излизат негативни. И на практика при епидемичната връзка с чуждестранния гражданин, веригата на разпространение е прекъсната. Иначе в момента в Плевен е спокойно, имаме между нула и двама пациенти, доказани с КОВИД дневно.