Изгубени в онкологията

България дава все повече милиони за лечение на рак, а смъртността у нас расте за разлика от други страни

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Безспорно ракът е един от големите здравни бичове на века ни. Заболеваемостта и смъртността като абсолютни стойности се увеличават навсякъде по света най-малкото заради нарастването на населението. Затова експертите изчисляват честотата на заболяването и на починалите от него на база 100 000 население. За още по-голяма прецизност те отчитат и тежестта на възрастта, която е основен рисков фактор за онкологичните заболявания. Така се стига до показателя ASR (аge-standardized rate) и при смъртността, която пък е безспорен критерий за качеството на лечение. И така какво показват данните на регистъра на СЗО (Global cancer observatory).

В Европейския съюз

През 2020 г. новите случаи са били 2.94 млн. От тях 1.6 млн. са били сред мъжете, а 1.3 млн. сред жените. Като абсолютна бройка смъртните случаи са били 1.26 млн., от тях 710 хил. са били сред силния пол, а 558 хил. – сред нежния. Това означава, че нивото на смъртността (ASR) e било общо 106.7 на 100 000 в ЕС, като при мъжете стойността е по-висока – 134.3, а при жените – 84.7. Здравните експерти са пресметнали още, че рискът от развитието на рак при човек, преди да е навършил 75 години, в ЕС е средно 29.4% , а вероятността от смъртен изход – 11.4%.

За България

Нещата у нас през 2020 г. изглеждат така. Новите случаи са 36 451, като 20 502 са сред мъжете, а 15 949 – сред жените. В същото време починалите са 19 460, от които 11 170 мъже и 8 290 жени. Това означава, че нивото на смъртност (ASR) е 119.7 на 100 000, като сред силния пол е 156.6, а сред нежния – 91.8. Рискът от развитие на рак за човек, който не е навършил 75 години в България, е 25.6%, а от фатален изход – 13%. Тоест, цифрите показват, че у нас има по-малък риск за това човек да се разболее от рак на фона на целия ЕС, но вероятността да не може да му се помогне и той да почине е по-висока. Парадоксално, но факт.

В сравнение с други държави

С годините умираме повече. Нивото на смъртността (ASR) от онкологични заболявания у нас през 1996 г. при мъжете е било 145.54, а през 2020 г. е 156.6 на 100 000. При жените преди повече от 20 години то е било 86.82, а през миналата година – 91.8. В същото време в Австрия при жените смъртността спада от 1998 г. от 92.82 на 79.4 през миналата година, цифрите за мъжете са съответно – от 155.40 на 116.6. Аналогично е положението в Дания, Германия, Италия, Франция и други държави от Европа (виж таблицата). Пример в това отношение се оказва дори САЩ, която се слави с ужасна здравна система – скъпа и често недостъпна за хората. Въпреки това нивата на смъртност от онкологични заболявания в нея трайно намаляват. През 1997 г. смъртността при мъжете е била 150.12, а през миналата година – 98.1, за жените тези цифри са съответно – 106.26 и 76.9 на 100 000.

Защо се получава така

Отговорът на този въпрос ще оставим на специалистите, тук ще покажем какво направи страната ни през последните 10 години, за да „подобри грижата" за хората в това отношение.

Лекарствата

Липсата на достъп на пациентите с онкологични заболявания до иновативни терапии дълги години се сочеше като единствения проблем в системата. Действително българските пациенти понякога имаха ограничени възможности за лечение в това отношение, тъй като терапията се осигуряваше чрез търгове от здравното министерство. Плащаха се най-евтините медикаменти от един вид, а останалите не, понякога имаше обжалвания и това бавеше доставките, а болните хора протестираха пред ведомството. Затова през 2012 г. онколекарствата започнаха да се реимбурсират от здравната каса. Разходите на година за тях от 200 млн. на година през 2020 г. минаха 600 млн. лв. (преди отстъпките и прилагането на механизма), а България според мнението на самите онколози се превърна в страната, която плаща почти всички иновативни терапии и то за индикации, които не си позволяват по - развити държави. Ако това беше довело до по-добри резултати в лечението на пациентите, нямаше да има нищо лошо, напротив – сигурно щяхме да сме давани за пример в света. За съжаление, както стана ясно, фактите показват друго. Преминаването на лекарствата към касата доведе и до още един феномен – удвои броя на лечебните заведения, в които се прави химиотерапия. На пръв поглед това разширява достъпа на пациентите, но всъщност не е така. В много от болниците, където вече се прави лекарствена терапия, не се извършва нищо друго, свързано с онкологичните заболявания и няма комплексност на грижата. Така лечението на пациента започна да се разхвърля между две-три, а понякога и повече болници.

Апаратурата

Липсата на съвременна и понякога дори на работеща апаратура за лъчелечение дълги години беше сочен за втория голям проблем на системата ни. Заради малкото на брой линейни ускорители, ПЕТ-скени и ЯМР-та хората чакаха с месеци за диагностика и лечение, а както знаем онкологичните заболявания са спешни. Между 2010 и 2015 г. обаче страната се снабди и с апаратура. Благодарение на средствата по СРИП от ЕС близо 140 млн. лв. се наляха в десет държавни болници за апаратура за диагностика на онкологични заболявания. А в три от тях - УСБАЛО, Александровска и УМБАЛ „Св. Марина" във Варна, бяха изградени цели комплекси за лъчелечение. Отделно всички десет общински Комплексни онкологични центъра получиха около 130 млн. лв. за апаратура. Инвестициите в това отношение не спряха дотук. С нови апарати се сдобиха по-късно още държавни болници като УМБАЛ „Св. Ив. Рилски", да не говорим за частните. Успоредно с парите за апаратура се увеличиха и клиничните пътеки за дейност, както на химиотерапевтите, така и на специалистите по лъчелечение. Въпреки огромните по мащаба си средства, които се инвестираха и продължават да се наливат за поддръжка, ремонт, подновяване на техниката, дейност, смъртността у нас се увеличава.

Профилактиката

Тук вече делата и цифрите, в които те са облечени, стават срамежливи. У нас няма програми за скрининг. Здравната каса е плаща на личните лекари да отсяват рискови групи за рак на гърдата, простата, маточната шийка, дебелото черво, предвидени са и изследвания за тях. Има и препоръчителни ваксини за младите момичета за рак на маточната шийка, които почти не се ползват. Дали това е достатъчно обаче, резултатите показват сами - лечението на късно открития рак трудно може да се нарече успешно, а туморите у нас в повечето случаи са точно такива, защото липсва профилактика. Така стигаме до последната точка в комплексното лечение.

Палиативните грижи

Тази тема не е срамежлива за страната ни, тя е срамна. Въпреки че нуждата от тези грижи може да се окаже в рамките на доста месеци и дори над година, реално достъпно и работещо финансиране от държавата или касата за тях няма. Точно, както и за профилактиката. За сметка на милионите, които даваме за иновации, които трудно биха излекували човек в последен стадий на болестта, може би биха удължили живота му средно с няколко месеца – един, два, три, шест. Това не означава, че не трябва да инвестираме в иновативно лечение, а че инвестициите само в него, както се случва сега, не са удачни и приемливи.

Затова изводите няма как да са лицеприятни:

– В България няма здравна система, която да осигурява нужната профилактика, коплексност и качество на лечение в сферата на онкологичните заболявания.

- Наливането на още средства в нея без промени в провежданата политика е безсмислено.

- За съжаление фактите досега показват, че бизнес интереси възпрепятстват провеждането на обществено полезна здравна политика.

* - данните в тази колона при различните държави са за 1996 г., 1997 г. или 1998 г.