Фототерапия помага при псориазис и кожен лимфом

Базоцелуларният карцином може с години да се крие зад незарастваща раничка, предупреждава д-р Весел Кантарджиев

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

С три професионални апарата за фототерапия от последно поколение работят в Клиниката по дерматология на ВМА.  Най-модерният е с UVB лъчи и има много тесен спектър на действие. „Дължината на вълната там е точно 311 нанометъра. Притежава ползотворните свойства на слънчевото облъчване, но в същото време не повишава риска от рак и не ускорява стареенето на кожата”, обяснява д-р Весел Кантарджиев. Фототерапията е ефективна при всички видове дерматити. При кожните Т-клетъчни лимфоми пък е първа линия на лечение, след нея може да се прилага химиотерапия и да се продължи с други медикаменти, уточнява дерматологът. Използва се широко и в лечението на псориазис, особено в по-леките му форми. Противопоказна е обаче при друго автоимунно заболяване – лупус , подчертава д-р Кантарджиев. Клиниката по дерматология на ВМА е един от водещите центрове за борба  с псориазиса. Учените все още не могат да кажат какво го провокира. „Обвиняват стреса. Някои

антибиотици и медикаменти също могат да го отключат

обяснява д-р Кантарджиев. Псориазисът има много различни форми – може да протича безсимптомно, а не е изключено да ангажира и обширни площи от кожата. Лошото е, че при болните рязко скача рискът от сърдечно-съдови инциденти – до 40%, както и от отключване на диабет - при 30-40 на сто от пациентите. При то-тежките форми или при липса на адекватно лечение се засягат и ставите и може да се стигне до инвалидизация, алармира д-р Кантарджиев. В клиниката на ВМА разполагат с пълния терапевтичен набор за справяне с псориазиса – от фототерапия до биологичните продукти, които направиха революция в битката с него.  „Това са моноклонални антитела, които блокират различни медиатори в каскадата на възпалението и за момента са най-модерното средство за лечение на псориазис. За щастие на нашите пациенти, всеки здравноосигурен гражданин – при изчерпани конвенционални възможности за лечение, може да се възползва безплатно от тази терапия”, обяснява дерматологът. 120 000 са българите с псориазис, а диагнозата им често се превръща в наказание не само за тях, но и за близките им. „Много страдат личните отношения, процентът на депресивни състояния при тези болни също е изключително висок. Затова целта ни е да повишим качеството им на живот”, казва д-р Кантарджиев. Ето защо от 2 години във ВМА организират кампании, посветени на псориазиса. При последните безплатни прегледи в края на януари

близо 400 пациенти са минали на консултации

ри дерматолозите. „Всички са картотекирани и за всеки е изготвен индивидуален план за лечение”, обяснява д-р Кантарджиев.

Освен с иновативен сектор за фототерапия, отделението разполага и с модерен лазерен център. В него се лекуват различни съдови лезии. Например - хемангиоми – доброкачествени разраствания на съдове в епидермиса. „Част от тях са по рождение, други се появяват в първите 12 месеца след раждането. Добрата новина е, че около 80 на сто изчезват сами до втората или третата година на детето. Ако не се случи, се намесваме ние – вече сме излекували няколкостотин деца”, доволен е д-р Кантарджиев.

Модерните операционни на клиниката също връщат надеждата на стотици пациенти. В тях годишно се правят около 400 хирургични ексцизии. „Най-често на доброкачествени лезии, но и на злокачествени – на първо място, базоцелуларен карцином”, обяснява дерматологът. „Това е най-често срещаното злокачествено заболяване в човешкия организъм като цяло. Добрата новина е, че изключително рядко дава метастази в органи или лимфни възли – обикновено, ако не е лекуван 10 или 20 години”, обяснява д-р Кантарджиев. А такива фрапиращи случаи има, защото понякога базоцелуларният карцином може да е като  малка незарастваща раничка. В други пък е обратното –

достига размера на орех – 5 или 10 см

уточнява специалистът. Освен това, мястото не е болезнено и това кара пациентите да подценят проблема. Най-често при този карцином се прави ексцизия. „С изрязването и пускането за хистологично изследване може да се каже, че проблемът на пациента е решен. Карциномът рецидивира на определени локации, но в нисък процент от случаите”, обяснява д-р Кантарджиев. При най-агресивния кожен рак пък – меланома, е обратното. „С изрязването му обикновено започват проблемите на пациентите ”, не крие дерматологът.

Именно ВМА има най-модерният сектор за дерматохистопатология. Хистологичното изследване е „златен стандарт” в диагностиката на кожни заболявания. Клиниката има договори с над 10 болници и техните проби от биопсии се обработват  и гледат под микроскоп от доайена българската дерматохистопатология проф. Елена Обрешкова и екипа й. „Тя е наш приятел и учител”, горд е д-р Кантарджиев, който е начело на най-„младото” отделение в болницата. 6 доктори със специалност и 10 специализанти се грижат за 6 500-те пациенти, които годишно минават през клиниката. Студентите по медицина от СУ „Св. Климент Охридски” пък трупат безценен опит при упраженията си там. „Младостта не е порок. Колегите са страхотно мотивирани, а ръководството ни дава всякакви възможности да се развиваме”, доволен е д-р Кантарджиев.