Нивото ни в науката и медицината е доста добро

За да постигне успех, човек трябва да се научи да се справя и с неуспехите, казва проф. Ирена Костова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Проф. Костова, какво е усещането да сте сред първите 2% на най-добрите учени в света?

- Усещането е за добре свършена работа. Резултатите от класацията ми бяха известни още в края на годината, когато бях поздравена от колеги от чужбина, които също са в първия 1% и чието мнение аз ценя. Научила съм се да не посрещам успехите с излишен възторг, а по-скоро ги приемам като мотивация. Но все пак най-стимулиращо ми действат трудностите. Считам, че за да постигне успех, човек трябва да се научи да се справя и с неуспехите.

- Има ли други български учени в областта на медицината, които трябва да са в тази листа и кои?

- Убедена съм, че имаме прекрасни български учени и колеги, работещи в областта на медицинските науки. Тази листа показва само първите 2% и е изготвена на базата на множество наукометрични показатели.

- Как се влиза в тази реномирана група?

- Класацията групира всички изследователи в над 20 научни области и близо 200 подобласти, като в това число са включени не само точните науки, но и социални, икономически, правни и пр. Използван е комплексен анализ, който обхваща информация за броя и значимостта на научните публикации, броя на цитиранията, импакт-фактора, индекса на Хирш, коригирания в съавторство Hm-индекс, позициите и приноса на авторите и др. Понастоящем всеки от нас може да си „свери часовника" посещавайки достъпни платформи като Research Gate, Scopus, Scholar Google Citations и др., така че влизането в тази група е естествено следствие от споменатата информация в базата данни.

- Пречка ли беше в кариерното ви развитие фактът, че сте от България, а не от САЩ, например?

- Това, че съм от България, за мен никога не е било пречка. Навсякъде, където съм пребивавала, съм била приемана добре. Светът днес е едно голямо село и колаборацията с учени от чужбина не би трябвало да представлява проблем за никой от нас. Българите сме жилав народ, както много точно е прозрял Иречек преди повече от век. В действителност, много наши сънародници и тук и в чужбина са успешни и проспериращи учени, независимо от обстоятелствата.

- Кои са основните ви научни интереси?

- Работя в областта на бионеорганичната и координационна химия – относително нова, но бързо развиваща се интердисциплинарна област в науката, включваща физични, химични и биологични аспекти. Занимавам се с целенасочен синтез на комплексни съединения на лантаниди, свързан с разкриването на техните потенциални фармакологични възможности. Съвременният етап от развитието на координационната химия на лантанидите се характеризира с все по-широко използване на различни физични, теоретични и спектрални методи за изследване. Малко познатите и интересни както за химията, така и за биологията лантаниди и техните комплекси са недостатъчно изследвани и много предизвикателни и перспективни поради сложната си и многоаспектна координация.

- Над какво работите в момента?

- В момента работим с докторантите ми върху една нова серия лантанидни комплекси, синтезирани с помощта на биологично активни триазоли, любезно предоставени ми от руски колеги. Пилотните фармакологични изследвания изглеждат обещаващи по отношение на антиоксидантното им действие.

- На какво ниво е науката и медицината в България, в сравнение с държавите от ЕС и Америка?

- Намирам нивото ни в науката и медицината за доста добро, дори и единствено позовавайки се на тази класация. Като цяло смятам, че среда за развитие на добри учени в България има, и че тези и други постижения не са невъзможни или имагинерни. Иска ми се да вярвам и в младите колеги, които да бъдат още по-добър пример. За нивото на науката и медицината в България говори и фактът, че много чужденци идват да учат и да се развиват у нас. Медицински университет-София е бил винаги предпочитана школа.

- Вие сте създала контакти и сте била поканен лектор в реномирани университети в много държави. Как се отрази това в работата Ви?

- Имала съм привилегията да работя с изтъкнати чуждестранни учени от много европейски и азиатски държави, което се вижда и от съвместните ни публикации. Всеки от тези контакти е бил тласък в изграждането ми като учен. Добри научни изследвания се правят с колективен труд.

Нашата наука се базира на експеримента и затова съм се стремяла, пребивавайки в тези университети, в повечето случаи краткосрочно, да използвам наличните възможности и техника за провеждане на теоретични, спектрални, аналитични, фармакологични и др. изследвания на своите съединения, което безусловно е голям принос в подготвянето на добри съвместни научни съобщения. Що се отнася до лекциите, аудиторията винаги ме е вдъхновявала. Харесвам амбициозните млади хора и мисля, че това е взаимно.

- Каква е оценката ви за здравната ни система, по принцип и сега по време на пандемия?

- Здравната ни система доказа, че може да се справи дори сега по време на пандемия и то доста добре. Аз не съм лекар по професия, но се възхищавам на самоотвержения труд на тези хора, особено на намиращите се на първа линия. Те са героите на нашето време.

- Какво трябва да се промени?

- Не съм в сферата на здравеопазването, но със сигурност има неща, които следва да се променят, и това ще стане постепенно, както всички се надяваме.

- Какво научихме от пандемията и как се отрази тя на развитието на науката? Изостанаха ли иновациите в другите медицнски области за сметка на КОВИД?

- Работата и резултатите тази година несъмнено бяха повлияни от многобройните непредвидени ограничения в целия свят заради пандемията от COVID-19. От друга страна, пандемията отвори нови хоризонти за научни изследвания и иновации макар и при екстремни условия, изискващи бързо и комбинативно пренареждане на приоритетите.

- Загубихме ли морала в науката? Смятате ли, че е възможно КОВИД да е плод на човека, както често се твърди?

- Не вярвам в конспиративни теории.

- Какви са най-важните въпроси, на които според вас науката все още не е и трябва да даде отговор сега по време на пандемия?

- Науката трябва да служи на хората. Ето защо разработките и експериментите във всяка научна област в основната си част имат за цел подобряване качеството на живот на хората.