Здраве за всички в Европа до 2030 г.

България пак е в "сивата зона" с над 10% неосигурени, тревожат се в Брюксел

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

България, Румъния, Гърция и Кипър са „лошите деца на ЕС”, когато става дума за достъп до здравеопазване. В доклада си за миналата година – „Здравето накратко”, от ЕПФ алармират, че към 2014 г. поне за 1/10 от населението на тези четири страни разходите за базови услуги в здравеопазването не са покрити. Неравенството в Европейския съюз остава огромно, отбелязват експертите в Брюксел. През 2014 г. вероятността бедните жители на ЕС да получат незадоволителни медицински услуги по финансови причини е 10 пъти по-голяма, отколкото при богатите, сочи докладът. И тази тенденцията се задълбочава след разразяването на последната икономическа криза от 2009 г. Тревожно е още, че макар лекарите да са се увеличили средно с 20% от 2000 г. насам, в много „забравени от Бога” кътчета на ЕС няма достъп до доктор. Този ръст, оказва се, е предимно при специалистите. И днес в по-голямата част от европейските страни те са двойно повече от джипитата.

Европа обаче ще се изправи пред още по-голямо предизвикателство – застаряването на населението. Ако през 1960 г. над 65 г. са били само 10 на сто от жителите й, през 2015 г. те вече са 20%.

През 2060 г. пък 30% ще са в пенсионна възраст

предупреждават от ЕПФ. Днес над 50 млн. души в Европейския съюз (повечето над 65 г.) страдат от две или повече хронични заболявания, показва още статистиката. Затова и разходите за здравеопазване растат – от 8,7% от БВП през 2005 г. до 9,9% от БПВ днес. Здравните системи обаче трябва да станат по-гъвкави, за да запазят финансовата си стабилност, отбелязват от ЕПФ.
Предизивкателствата пред тях със сигурност ще стават по-големи, като се има предвид, че за 14 г. предължителността на живота в ЕС се е увеличила с 6 години – от 74,2 през 1990 г. до 80,9 години през 2014 г. И при тези данни обаче „лъсва” голямото неравенство между бедни и богати в ЕС. В Западна Европа например живеят средно с 8 години по-дълго, отколкото в Източна и Централна.  

Тревога будят още цифрите, че през 2013 г. 1,2 млн. европейци са починали от болести и състояния, които биха могли да бъдат избегнати с по-навременно здравно обслужване или по-добра превенция. За това число се "крият" предимно жертви на инфаркт, инсулт, рак на белия дроб, част от които злоупотребяват с цигари или алкохол. От ЕПФ отбелязват, че въпреки мерките за ограничаване на цигарения дим в ЕС, всеки пети днес пуши. Други 20 на сто пък признават, че веднъж седмично прекаляват с алкохола. А ръстът на затлъстяване е страшен – ако през 2000 г. то е било проблем за всеки девети

днес всеки шести е опасно пълен

показва последният доклад на ЕПФ.

„Време е за съществени мерки, подобряващи ситуацията на пациентите в Европа. Призоваваме страните членки на ЕС да работят заедно за постигане на действително достъпни здравни и социални услуги”, е апелът на Марко Греко, председател на ЕПФ. А гръбнакът на кампанията, която пациентският форум започва, обхваща пет сфери на действие. Идеята е около тях да се зароди дебат, който да насърчи изработването на мерки, постигащи универсално здравно покритие за всички до 2030 г. Петте сфери включват:

1) Осигуряване на качество в предоставянето на грижи в целия ЕС

2) Ангажимент към устойчиви инвестиции в здравеопазването

3) Насърчаване на достъпността на продуктите и услугите за здравеопазване

4) Осигуряване на достъп до холистична гама от здравни и социални услуги

5) Елиминиране на дискриминацията, с която пациентите се сблъскват в здравеопазването

От ЕПФ си поставят за цел през следващите 12 месеца пътищата към универсално здравно покритие да бъдат начертани, за да може до 2030 г. „изкривената” днес картина в Европа да се промени коренно, в името на пациентите.