Вирусите си говорят

Пращат си съобщения - да атакуват до смърт или да заспят

Да те убия или да "дремна" и да почакам? Пред тази дилема са изправени повечето вируси - като тези на HIV или херпеса, обясняват учените от института „Вайцман”. Щом проникнат в организма неканени, те имат два избора. Първият е да се реплицират бързо, убивайки клетката. Вторият – да „заспят” и да чакат. Коя стратегия избират бактериофагите, проучва екипът на проф. Ротем Сорек от Катедрата по „Молекулярна генетика” на института „Вайцман”. Какво откриват? По време на инфектирането те

секретират миниатюрни молекули

които „посестримите” им улавят и разчитат. Така, де факто могат да координират атаката си, построявайки стройна стратегия, благодарение на кратките съобщения.

Проф. Сорек и екипът му засичат „разговорите” между бактериофагите почти случайно. „Търсехме как си комуникарат бактериите, атакувани от фагите. Но разбрахме, че малките молекули, които откривахме, всъщност се секретират от вирусите”, обяснява професорът. За да докажат, че механизмът реално съществува, те отглеждат бактерии и ги инфектират с фаги. След това филтрират културата, като оставят в средата единствено най-малките молекули. Когато отглеждат нови бактерии във филтрираната среда, ги заразяват със същите фаги. И с изненада откриват, че новата „реколта” вируси, вместо да ги избие, остава латентна
 Екипът на проф. Сорек се заема да излолира т.нар. комуникационна молекула – която се оказва пептид. Освен това искат да идентифицират гена, който отговаря за „разговорите”. Учените успяват да открият интересна зависимост – когато концентрацията на въпросния пептид е по-висока, фагите решават да „заспят” и изчакат. Затова биолозите

наричат протеина „арбитриум”

– латинската дума за решение.

„В началото на инфекцията звучи логично вирусите да пристъпят към бърза репликация, да изберат пътя към унищожаването на приемника”, обяснява проф. Сорек. „Но, ако те са твърде яростни, няма да останат приемници, които бъдещите поколения да заразят. Поради тази причина вирусите трябва да сменят стратегията и понякога да остават латентни”, обяснява професорът. „Молекулата, която открихме, позволява на всяко поколение да комуникира с наследниците си, като прибавя своя „отпечатък” върху арбитриума. Така всеки вирус може да „преброи” колко преди него са успели да инфектират клетка и да „прецени” каква стратегия да избере”, разкрива проф. Сорек.  

Засега учените са разгадали езика само на фагите, но подозират, че на същия принцип комуникират и другите вируси. „Още не знаем защо и как онези, които атакуват човешкото тяло, остават латентни. Възможно е стратегията им да е същата”, смята проф. Сорек. Професорът се надява, че ще успеят да „подслушат” и техните разговори. И човечеството ще спечели преднина пред все по-коварните и изобретателни вируси.