Проф. Васил Каракостов показва ефекта от тях и при възрастни хора в нова монография
Clinica.bg
press@clinica.bg
Миниинвазивните оперативни техники при фрактури на гръбначния стълб са напълно приложими и с добър успех и при възрастни пациенти. Това показва, че възрастта не е пречка за прилагането при тях на този метод, пише проф. Васил Каракостов от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски" в нова монография.
Тя е озаглавена „Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация" и вече излезе от печат. В проучване са обхванати 994 случая с прешленни фрактури, най-възрастният пациент е на 94 години. Като водещ
национален експерт по спиналната неврохирургия,
проф. Каракостов описва в книга си собствени алгоритми на поведение и препоръки за вземане на решение по отношение на диагностиката и лечението на пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на прешлените. Проучването обхваща 994 случая (319 мъже и 675 жени), които са лекувани от него и екипа му в Университетската клиника към Медицинския университет в София в периода 2007-2018 година. Средната им възраст е била 73,4 години.
Най-възрастният от тях е на 94 години,
а най-младият – само на 20. Става въпрос за две иновативни, минимално инвазивни оперативни техники за лечение на болката и подсилване на здравината на прешлените при пациенти с фрактури на гръбначния стълб, в следствие на остеопораза, травми или при метастази от злокачествени заболявания. При минимално инвазивната методика вертебропластика, в областта на фрактурата се инжектира специален вертеброцемент, който облекчава болката и осигурява стабилност и здравина на засегнатия прешлен. Кифопластиката е модифицирана методика на вертебропластика, при която в зоната на фрактурата се вкарва миниатюрен надуваем балон, който
моделира деформирания прешлен
и в последствие той се изпълва с вертеброцемент. „Новите минимално инвазивни, оперативни методи са в резултат от усилията да се помогне на този тип, предимно възрастни пациенти, при които рискът от една отворена операция е доста по-голям", обяснява проф. Каракостов, който е и високо ценен международен лектор в системата на AOSpine. За разлика от традиционните оперативни методи, минимално инвазивните техники могат да се извършват и под локална анестезия,
оперативното време е несравнимо по-кратко,
което намалява значително риска от усложнения и скъсява периода за възстановяване на пациентите. „На практика няма горна възрастова граница за извършването на този тип интервенции", категоричен е известният неврохирург. Остеопоротичните фрактури са световна епидемия, водеща до значителна заболеваемост, смъртност и високи разходи за здравеопазване. Те са най-честото костно заболяване в САЩ. Приблизително 1,4 милиона нови фрактури са регистрирани в световен мащаб само за 2000 г. Специалистите прогнозират, че до 2025 г. има вероятност броят им
да достигне общо 4,5 млн. само за Европа.
Срещат се при 30 до 50% от хората над 50-годишна възраст. Две трети от тях са клинично безсимптомни (мълчаливи). Компресионните фрактури на гръбнака са най-често срещани при жените в периода след менопауза и от тях страдат 26% от жените над 50 години. Доказано е, че последствията от остеопоротичните фрактури водят до 1,23 пъти по-висока смъртност, като този процент се увеличава прогресивно с увеличението на броя на фрактурите.Според едно проучване около 820 000 българки са с повишен риск от осеопоротични прешленни фрактури. Освен остеопоротичните фрактури на прешлените, за чието възникване основни фактори се
възрастта и някои хормонални промени,
свързани с нея и употребата на някои медикаменти, патологични прешленни фрактури могат да възникнат и в резултат на метастази от първични онкологични заболявания. Скелетът е мястото, където най-често се появяват метастази от рак на гърдата, простатата, щитовидната жлеза, белите дробове и бъбреците. Прешленните метастази са най-честите тумори на гръбначния стълб, като от тях страдат около 40% от пациентите с онкологични заболявания. За разлика от осеопоротичните фрактури на гръбначния стълб, които са по-чести при жените, при патологичните фрактури, които са
в следствие на онкологични заболявания,
при мъжете е по-голяма. „Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация" е първият по рода си в родната медицинска литература научен труд върху хирургическото лечение на остеопоротичните и патологични вертебрални фрактури, който идва в отговор на растящата необходимост от преминаване към минимално-инвазивни оперативни методики при все по-застаряващото население с гръбначни заболявания.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм