Всеки наш избор е важен

Бих искала следващата пандемия да бъде от емпатия и човечност, казва проф. Асена Сербезова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Доблест е честно, смело и открито да заявяваш позицията си. Да не се пречупваш от обстоятелства и хора, които се опитват да повлияят. В конкретния случай аз съм обществена фигура и трябва да покажа и личен пример с поведението си. Не усещам да съм направила нещо по-специално и по-различно от това да остоявам себе си. Доблестта е качество, което трябва да притежава всеки един от нас, независимо от постовете, които заема и властта, която упражнява. Обратното на доблест е подлост и лицемерие. Времената, в които живеем поставиха в светлината на прожектора много обществени фигури и всеки от тях направи своя избор – откритост или лицемерие.

- Във времена прекалено меркантилни, каквито са нашите, как човек успява да формира себе си по този начин, така че да носи доблест и да умее да отстоява доброто в себе си?

- Формирането на ценностна система става още в детството. Аз съм имала добрия пример на родителите си. Служебното положение на баща ми в миналото му е давало много "възможности", които той категорично пропускаше и постянно бях свидетел на неговите избори. Първите ми показания пред прокуратурата не бяха тези от пролетта тази година, а тези от преди 35 години, когато бях ученичка в основното училище и получих телефонно обаждане, в което бях заплашвана от хора, засегнати от разпоредено от баща ми разрушаване на незаконен търговски обект. Това не промени неговото решение и не го отклони от правилността. Имам много такива спомени, включително и този, как в нощта на абуриентската ми вечер той дежуреше, поради проливен дъжд и очаквани наводнения в София, докато сега живеем във времена, когато всеки сняг "изненадва" отговорните за това лица. С майка ми, етнограф, обикаляхме по цялата страна по музеите и уважението към историята на страната ни ми остави траен отпечатък. Отгледана съм в средата на безусловна обич и открито споделяне на тревогите и подкрепа. Учих това, което исках и обичам професията си, което също вероятно предопределя изборите, които правя.

- Кои са най-важните избори, които е направила Асена като човек досега?

- Всеки избор, който правим е важен. Трябва да правим избор не от гледната точка на това, че нещо е редно да се случи, или други го очакват от нас. За повече придобивки или защото ще ни е по-лесно... След правилния избор, макар и понякога това да е трудния избор винаги се случва и нещо добро. Някой пораства, някой се научава да цени, някой казва, това, което му е било трудно да каже, или нещо се променя. С годините се научих как да правя правилните избори и от каква гледна точка – любов и уважение към себе си и другите и ценностите, към професията и защото ще се случи нещо добро. Най-важните избори касаят личния ми живот, както и професионалния. Но гледната точка е винаги една и съща.

- Как разбирате, че сте успели да израснете с избора, който сте направили?

- По промяната в мисленето и най-вече промяната в действията и отношението към нещо или някого. Когато израснеш при оценка на старата ситуация или проблем винаги виждаш нещо, което се пропуснал. Усещането за баланс е това, което ми подсказва, че съм израснала с избора си.

- Коя промяна е най-важната в живота ви?

- Всяка промяна е важна. Несъмнено има промени и избори, които оказват повече влияние върху нас, в сравнение с други. Когато ставаме родители, когато избираме партньор в живота и бизнеса, когато избираме професионалния си път, но всички в съпкуност ни правят личността, която сме към дадения момент.

- Коя е промяната, която искате да видите в обществото ни?

- Бих искала следващата пандемия да бъде пандемия от емпатия и човечност. Искам да видя в управлението на страната ни повече пофесионалисти със сърца, които са готови да загърбят за малко уюта на анонимността и да направят нашето общество по-добро за тези, на които ще го оставим след нас. Искам да сме по-нетърпими към невежеството, непрофесионализма и посредствеността.

- Какъв е пътят, за да достигнем до този промяна?

- Да проявяваме гражденска доблест, да бъдем добър личен пример в това отношение за децата ни, да бъдем добри професионалисти, но и социално ангажирани, да имаме визия, но и да работим всеки ден практически по осъществяването й. Да не разрушаваме постигнатото вече, а да го надграждаме. Да се фокусираме върху общото, а не върху различното. Да излезнем от порочния кръг "разделяй и владей".

- Това ли е мотото на българина?

- Това е подход, с който често малцинството управлява мнозинството, когато иска да постигне бързо своите цели. Манипулативна техника, която е успешна, когато хората са разочаровани, незаинтересовани и потънали в собствените се проблеми. Особено "подходяща" за време на пандемия. Смятам, че у нас има и много позитивни качества, които трябва да изкараме на преден план, за да пресечем този порочен кръг. Скоро ще имаме възможност да покажем дали го искаме и заслужаваме.

- Пандемията, в която се намираме на какво ни научи?

- Смятам, че тази ситуация показа колко е важно да се комуникира правилно и качествено. Показа колко са важни медицинските специалисти и колко е важно поведението на управляващите системата, и което има потенциал да успокои или да предизвика тревожност. Научи ни, че нищо не може да замени диалога и консенсуса, а те са необходими, когато трябва да мобилизираме системата, за да опазим човешки животи. Научи ни, че страха е вреден.

- Как ще изпратите тази година? Какво ще си пожелаете на себе си и другите?

- Изпращам тази година със смесени чувства, но най-вече с благодарност. Получих безпрецедентна подкрепа и стотици доказалства, че в това, което правя има смисъл, запознах се с много интересни личности и научих много за себе си другите. Искам да пожелая на всички здраве и търпение, както и много любов, с които да заразяват всички около тях. Пожелавам си да има повече щастливи хора в България. Пожелавам на БХК догодина да има хиляди достойни номинации за гражданска доблест.