Дарителят на живот
Животът на проф. Чирков е изпълнен с превратности,
които се развиват като в приказка с щастлив край. Той е роден в Лом през 1938 г. Завършва медицина в София и четири години по-късно емигрира в Западен Берлин. Там успява да специализира при известния за времето си кардиохирург проф. Бюхлер, при когото остава да работи няколко години. Впоследствие се премества в 
Медицинския университет във Франкфурт на Майн
и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 година. Името му става известно в България през 1984 г., когато е поканен от тогавашния ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването акад. Атанас Малеев. Тази личност е изключително влиятелна тогава, тъй като е брат на жената на Тодор Живков – д-р Мара Малеева – Живкова. За поканата проф. Чирков да дойде в България основна роля има
дъщерята на бившия първи - Людмила Живкова.
Амбицията й е да върне в родината успели българи, за които е известно, че не се отнасят критично към режима. Българското правителство сключва договор с лекаря за създаването на съвременна кардиологична болница, подобна на тези в САЩ и Западна Европа. Проф. Чирков пристига през 1984 година. Половината от предложената му нечувана за Източния блок заплата от 40 000 марки той заделя във фонд за обучение на млади лекари, основан от него. Кардиохирургът прави първата трансплантация на сърце не само в България и на Балканите, но и в социалистическите страни. Това става на 14 май 1986 година.
Пациент е 11-годишният Иван Сарафски
от Кърджали. Преди операцията състоянието на детето е критично. След прекаран вирусен миокардит сърдечният мускул не е в състояние да изпомпва кръвта и единственият изход е трансплантацията. Донор става починал часове преди това при катастрофа младеж с абсолютно здраво сърце, което веднага е пренесено от „Пирогов" в сърдечносъдовата клиника. Присаждането, както по онова време наричат популярно този тип операции, е направено от проф. Александър Чирков и специалисти от Сърдечносъдовата клиника при Медицинска академия (сега болница „Св. Екатерина") и „Пирогов". В следващите осем месеца трансплантираният Иван живее в клиниката под денонощното наблюдение на лекарите. Когато те се убеждават, че няма риск за него, го изписват. Пациентът
се връща към нормалния за всяко дете живот, но само за три години.
Падането от велосипед се оказва фатално
за него. Травмите не били тежки, но чуждият орган активирал процес и организмът го отхвърлил. Тази първа трансплантация на сърце у нас става повод за гордост в България, но и за много критики впоследствие към проф. Александър Чирков. Година след нея той се заема със създаването на истинска европейска болница. За новото лечебно заведение му е предоставената Сърдечно-съдова клиника на тогавашната Медицинска академия. Наричаха я Чирковата болница, но не само, защото той я беше основал. Наименованието й стана марка не само за висок професионализъм, постоянно надграждане на знанията на работещите в нея, но и на цивилизовано отношение на пациентите и техните близки. Защото проф. Чирков, освен медицинските познания,
донесе етичността, възпитаното общуване
и изслушване. До тогава хората у нас бяха свикнали да бъдат навиквани по стар социалистически навик в лечебните заведения от портиера, та до медицинската сестра, че и от някои лекари, спомнят си неговите ученици. „Той беше от тези, които раздаваха знанията си за разлика от други, които не поделяха нищо с младите колеги, дори не им позволяваха да припарят до това, което те знаеха и можеха , казва с благодарност проф. Иво Петров, който се е учил от него. – Гигант! Беше изключителен ерудит, начетен. Никой няма право да каже дума против него. Това беше култура, ниво, познание, широк поглед върху нещата. Пълен абсурд е, че до последно някои се опитваха да го обиждат на етнически произход.
Те не могат да стъпят и на малкия му пръст",
допълва той и уточнява, че се чул за последно с професора преди две семици. За сетен път той му подчертал, че не се е отказал да създаде още една кардиологична болница в България и обмисля дали тя да бъде в Повдив или във Варна. Напомнил му, че разчита на него и други от учениците си да помогнат в началото, след като я направи. Споделил му още, че има много записани хора за консултации чак до 30 ноември.
Проф. Александър Чирков изпращал лекари
и медицински сестри постоянно в Германия и Холандия, да събират опит. Искал да привнесе същия европейски дух и на планираното от него ново лечебно заведение. По думите на проф. Петров стотици са били на обучение в Европа благодарение на него и са постигнали много. Когато по времето на Живков му предоставят възможността да създаде кардиологична болница, той довежда германка за главна медицинска сестра. „Тази жена донесе безброй протоколи за лечение, с каквито се работеше в Германия. Дълги години по тях се лекуваха пациентите и то с голям успех. Дори и досега някои от тях се ползват", разказва още проф. Иво Петров и допълва: „Създадената от професора
болница беше оазис сред джунглата
на здравеопазването тогава. Сега има много такива, но първопроходството беше негово. Вместо обаче да стане еталон, към който да се стремят другите, той се превръща за някои в непреодолим дразнител. Затова и не един и двама не можеха да простят успехите в създадената от него болница", посочва още ученикът му проф. Иво Петров.
Основен негов съперник е синът на Цола Драгойчева – проф. Чавдар Драгойчев, също кардиохирург. Той обвинява проф. Чирков, че държавата налива огромни пари в предоставената му болница, каквито за другите лечебни заведения не се дават.
Провокираният от него скандал се прехвърля
и на живо в студиото на БНТ, на живо във „Всяка неделя" на Кеворк Кеворкян. В него участва и проф. Чирков, който аргументирано отговаря на нападките. По думите на съвременници самото допускане на такъв спор в националния ефир по времето на соца е с цел да се окаля дейността на проф. Чирков. Оказва се, че кучето е заровено много по-дълбоко. Зад противостоенето Драгойчев-Чирков се корени непоносимостта между Тодор Живков и Цола Драгойчева. Двамата са в непримирима вражда от времето на двата партизански отряда, в които са били. Оказва се, че краят на тоталитарния режим през 1989 г. не слага край на хулите срещу трансплантолога. През 2004 – 2005 г. той има намерение да започне да прави и трансплантации на черен дроб. Хирургът, а сетне и здравен министър в кабинета на Сергей Станишев – проф. Радослав Гайдарски реагира остро.
Провокирана е нова задкулисна атака.
Подхвърля се „информация" на някои медии. Обвиненията са трансплантиране на органи на чужденци, неогласяване на неупешни операции и твърде много афиширане с цел реклама. По нито едно от обвиненията обаче не е внесена жалба в съда. Те обаче стават основание министър Гайдарски да уволни проф. Чирков от поста директор на създадената от него болница „Света Екатерина". Впрочем, двамата се познават отдавна – били са състуденти и са служили заедно като войници. От дистанцията на времето сега проф. Радослав Гайдарски е далече по-благосклонен към бившия си конкурент. Твърди, че през последните няколко години са се срещали, чували се и по телефона. „Той създаде много добра школа в България, остави отлично наследство от кардиолози. Бог да го прости!, каза в деня на неговата кончина проф. Гайдарски, който дни преди това беше изписан от болница след лечение на КОВИД-19. – На младини Сашо беше добър боксьор. Тренираше много и печелеше състезания в спортния клуб „Академик". Ходехме да го гледаме на състезания. Някои си мислят, че е бил слаб студенти, че е завършил медицина, защото са го толерирали заради етническия му произход. Няма такова нещо.
По време на сесия сядаше и четеше,
нямаше отлагани изпити и не прекъсна нито една година. Заедно започнахме да следваме, заедно завършихме", казва още проф. Гайдарски. В паметта на хората, които го познаваха проф. Чирков остава човекът, който знаеше най-добре какво е да си на върха на успеха, но всякога да усещаш земята под краката си. „Без да афишира религиозни възгледи, постъпките му бяха изцяло в духа на християнството. Той помагаше дори финансово на пациенти и на семействата им. Изпращаше ни да видим нови практики в чужбина, като посещавахме не само болници, но и художествени галерии, църкви, музеи. Той отваряше света на нас, затворените.
Искаше България да се отвори за света",
спомня си още проф. Иво Петров. По думите му проф. Чирков ценял твърде много лоялността, етичността във взаимоотношенията и традициите на българите. Затова е и един от 101-та интелектуалци, които поканиха Симеон Сакскобургготски да се завърне в България.
„Изключителен колос, истински християнин
и с ясни виждания за бъдещето на медицината, здравеопазването и държавата. Голям българин. България трябва да бъде горда, че го е имала", казва за него д-р Румен Илиев, който е работил с проф. Чирков 20 години.
„Заради изключителните му заслуги е напълно възможно Българският лекарски съюз да учреди награда на негово име. Това предстои да бъде предложено и гласувано в скоро време", допълни председателят на съсловната организация д-р Иван Маджаров.
От двата си брака проф. Чирков има четири деца.
От първия с българката Веселина му се раждат дъщерите Татяна и Джема. Татяна е невролог, а Джема – зъболекар, и двете практикуват в Германия. От германката Мариане е синът му Алесандро, който работи в Европейската комисия, а дъщеря му Кармен отговаря за образованието в кметството в Хамбург. Има общо седем внуци - Александър, Симеон, Паул, Ана-Мария, Никол, Феликс и Сара.
Почина проф. Георги Балтаджиев
На 95 години почина доц. Дора Панчева
Почина доц. Йонко Йонков
Почина председателят на БСЛАФ Александър Александров
Почина доц. Радка Гайдарова
Почина доц. Добромир Танев
Лекар и фелдшер са загинали при катастрофа
Почина почетният гражданин на Габрово д-р Етиен Фонтейн
Известен детска пулмолог загина под Мальовица
