Пипер в чорапа и тюленско месо сгряват на -22 градуса

В Сибир се топлят със супа от елен, на Антарктида - с антифриз в кръвта

Снимка: Amos Chapple

- 50 градуса. Толкова в средната температура през зимата в Оймякон – най-студеното кътче в света, където постоянно живеят хора. Името на градчето, чийто буквален превод – по ирония на съдбата – значи „незамръзваща вода”, е на два дни път с кола до сибирския мегаполис Якутск – други рекордьор по ниски температури. В Оймякон, известен още като „Полюсът на студа”, живеят около 500 души, а най-голямото предизвикателство за местните са... погребенията. Понякога това им отнема по 3 дни, разказва фотографът Амос Чапъл, тръгнал на пътешествие из ледената пустиня на Сибир. Земята е толкова вкочанена, че погребални клади трябва да горят по 72 часа, за да я размекнат и ковчезите да бъдат положени в пръстта. В Оймякон GSM-и няма, тъй като батериите им падат за секунди. А

очилата с диоптри са табу – защото буквално залепват за лицето

Земята под Оймякон е безплодна – в студа не вирее почти нищо. Местните рядко вкусват зеленчуци или плодове – с изключение на боровинки, но изумяват изследователите с перфектното си здраве. В града има и столетници. Учени смятат, че тайната се крие в млякото на местните крави – чийто минерален състав е много по-богат. Менюто в Оймякон пък е предизвикателство за традиционния вкус. Очаквано, основа част от менюто им е суровата риба. Най-питателна пък е супата с еленско месо, а големият специалитет – паста с конска кръв, която местните замразяват.

Най-големият лукс в тази част на Сибир са кожените палта. Цената им е космическа за стандарта на живот – дългите стигат до $1500 и мнозина си ги купуват на изплащане, разказва журналистът от BBC Адам Минот в репортаж от Якутск. Скъпо на местните излиза и отоплението – те са принудени да греят и гаражите си. А онези, които нямат такъв, са принудени да не гасят колите си денонощно, защото рискуват да не ги запалят повторно.
По на запад, в Аляска, където температурите падат до -27,5 градуса през февруари, нямат финансови драми при попълването на гардероба си. Въпреки това прибягват до трикове, за да се стоплят в най-мразовитото време - например на -22 градуса. Да речем – като сипват лют кайенски пипер в чорапите и ръкавиците си. Мазните риби – като сьомгата, гигантските раци и скариди, тюленското месо,

бургерите с бизонско и хот-дога от елен

пък им дават енергия през изтощителната зима. От китова мас пък в Аляска правят запазената си марка – ескимоски сладолед по прастара рецепта. Името му е „акутая” и опиталите го се кълнат, че е много вкусен. Приготвя се за минути – маста се обърква със захар и боровинки и се оставя да „стегне” за няколко минути на минусовите температури.

Далеч по-скучно, оказва се, е менюто, на учените, които всяка година изследват най-студеното кътче на планетата – Антарктида. През 1983 г. живакът там пада до -89,2 градуса. Проф. Христо Пимпирев, който поема на 25-тата си експедиция до Ледения континент, признава, че в базата ни на о-в Ливингстън се хапват предимно месо, ориз, картофи, макарони и ръчно приготвен хляб. Хубавото на Южния полюс е, че 

там вируси и бактерии няма

Затова пък учените ни се прибират изнежени у  дома и лесно падат в плен на грипа. За да се  подготви за експедицията сред ледовете, проф.  Пимпирев обикновено прави 15-километрови  планински преходи в планината и плува по 2 км  на ден. Част от местните жители на Антарктида  пък – като рибите, имат уникален ензим в  кръвта си, който буквално действа като  антифриз и не позволява в кръвта й да се  образуват ледени кристали.