Интервю

Инвестицията в млади лекари е най-добрата

03-01-2017 07:48
Липсата на държавническо мислене крепи статуквото у нас, казва д-р Радислав Наков Инвестицията в млади лекари е най-добрата
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Новата година вече е факт и решихме първо в нея да дадем думата на бъдещето и надеждата – младите лекари. Как виждат те родното здравеопазване, какви са проблемите и решенията според тях, попитаме д-р Радислав Наков. Той е председател на Асоциацията за развитие на медицинската общност и един от талантливите гастроентеролози у нас, който наскоро спечели престижната награда на International Scholar Award. Тя се дава на най-добрите научни разработки на млади учени до 35 години в Европа.
- Д-р Наков, данни на Евростат сочат, че България е на 7-мо място по брой лекари на глава от населението? Какъв е процентът на медиците под 30 години?

- Броят на лекарите под 30 години е най-ниският сегмент, защото голяма част от тях заминават за чужбина, а може би и лекарската професия вече не е толкова популярна. Данните на Евростат ни слагат в челото, но доколкото съм запознат Гърците са на първо място. Това не е случайно. Да, тук лекарите са повече, отколкото в някои европейски страни, но не са адекватно разпределени и както в Гърция са най-много в Атина и в Солун, така и в България няма недостиг в София и Варна, но има в други, не чак толкова малки градове. Има цели области в страната, където няма специалисти. Така че там е проблемът – неадекватното разпределение на лекарите.

- Това какво означава – след колко години в страната ще се появи сериозен дефицит от медици?

- Честно казано, моята прогноза, която е на базата на наблюдения над сектора, е че недостиг на лекари, независимо дали млади или по-възрастни, в големите градове няма да има, но за страната като цяло проблемът ще става все по-сериозен. Защото чисто икономически, не само в медицината, но и във всички други сфери, има една засилена миграция към големите градове, особено към столицата и така се обезлюдяват по-малките населени места. Мисля, че това важи с пълна сила и за медицината. Общо-взето един млад лекар като завърши своето образование, независимо в кой медицински факултет, се опитва първо да се реализира в нашата страна в някоя голяма университетска болница и ако това не се случи, не успее, няма обявено място или пък не се класира чрез съответния конкурс, обръща поглед зад граница.

- Защо напускат младите хора? Само ниските възнаграждения ли са причината?

- Ниските възнаграждения са първото нещо, което определено има значение. Голяма част от напускащите, първо са опитали да се справят по някакъв начин в България, но не са успели. Всеки млад човек гледа да намери най-добрата позиция за себе си, но ако не са удовлетворени изискванията му, които обикновено са да работи в голяма болница, при едни от най-добрите специалисти, макар и при не най-доброто заплащане, той отвръща глава от нашата страна и поглежда към Западна Европа. Мотивите са на първо място заплащането, на второ това, че лесно може да започне специализация по желана от него специалност и на трето място нещо, което не е без значение е сигурността в секторите на здравеопазването в Западна Европа. Там няма всяка година непрекъснати реформи, промени, несигурност. Но когато говорех за плюсовете в Западна Европа, трябва да имаме предвид и плюсовете в България, които също не са малко. Това може би звучи изненадващо, но те са безспорни. Ако млад лекар започне своята специализация в голяма университетска доказала се клиника, определено израства много по-бързо в кариерата си, отколкото негов колега, отишъл на запад. Защото нашите университетски клиники не отстъпват на европейските, особено на тези в по-малките градове примерно в Германия и Великобритания. Което е напълно нормално. Винаги в една университетска болница има едно по-добро ниво на обучение.

- Променената наредба за специализации даде глътка въздух на младите лекари. Какво още трябва да се направи?

- Това е единствената подадена ръка към младите лекари, откакто има реформи в здравеопазването и въпреки че тя не е перфектна, трябва да сме благодарни. Раздвижи много нещата. Всички млади колеги започнаха да получават възнаграждения, малко остават тези, които продължават да си плащат за специализацията. Наредбата определено даде надежда. Но ние, като млади хора, искаме нещата да са перфектни, сравняваме ги с живота на колегите в Западна Европа и за да сме 100% мотивирани да се развиваме в нашата страна, на първо място бихме искали достатъчно места за специализация във водещите клиники в страната, на второ място цялостно преосмисляне на определянето на възнагражденията на лекарите в страната. Не само на младите, а на всички. За да може да получава един млад лекар заплата, която да го мотивира, това означава, че неговият ментор трябва да получава 2-3 пъти повече, шефа на клиника – още повече и т. н. И на трето място трябва да има сигурност в сектора. Сигурност и на системата на здравеопазване, и на системата на медицинско образование, които са неизменно свързани.

- Как могат да се стимулират болниците да назначават млади лекари?

- Болниците трябва да ги разделим на държавни и частни. За първите това трябва да е държавна политика и тези болници трябва да бъдат стимулирани или пък задължени определен брой от екипите да са млади лекари. Защото това е и поглед в бъдещето. Ако не се назначават млади лекари и не се мотивират да останат в съответната болница, лечебното заведение ще има дефицит на кадри и по-малко пациенти, и съответно по-малко приходи. Трябва да се разсъждава по този чисто мениджърски модел. Колкото за частните болници - инвестицията в съответните кадри и задържането им е може би най-добрата инвестиция, която може да направи едно предприятие, каквото на практика е болницата. Така че чисто от бизнес гледна точка, защото нашите лечебни заведения са фирми сами по себе си, инвестицията в млад лекар, според мен е най-добре възвращируемата.

- Доволни ли са студентите и специализантите от начина на обучение в медицинските университети. Напоследък все по-често се чуват гласове, че нивото пада?

- Тук имаме няколко основни проблема, които много ясно мога да дефинирам. Първо, ако се започне от студентската скамейка, може би приемът трябва да е малко по-стриктен. Не всеки да се допуска да учи медицина. Самото теоретично преподаване, според мен е на много високо ниво и не отстъпва на това в Западна Европа. Понеже и аз, и много мои колеги сме имали възможност да се докоснем до образованието в Германия, Франция, САЩ и други водещи в медицината страни, нещото, което най-много ни куца по време на следването, е държавният стаж. Това е последната година, шестата, която трябва да е чисто практически ориентирана, но това де факто почти не се случва. Там трябва да бъдат насочени усилията, така че завършвайки, младият лекар да бъде не само теоретик, но да има и базисни практически познания. И оттам вече идва следващият проблем – когато завършим, ние се борим да сме в определени клиники – по кардиология, ендокринология, хирургия и т. н. Това е така, защото в някои клиники се работи много добре, медицинското образование е на много високо ниво и се дава възможност за теоретична и практическа подготовка на кадрите. А пък в други нивото не е добро. Именно затова е конкуренцията по отношение на тези водещи клиники. Проблемът тук е, че в страната ни няма стандарт за медицинската грижа, който да е еднакъв във всички населени места и болници. И може би трябва по-държавнически да се мисли в тази насока. Чисто практически, вие като сте пациент, да знаете, че независимо къде сте – в Перник, София, Плевен, Исперих, Асеновград или което и да е населено място в страната, можете да получите една база от медицински услуги от добре подготвени медицински кадри. И вече ако от съответното звено не могат да се справят, което е напълно нормално поради липса на определена апаратура и други фактори, да ви изпратят към съответния център. Това е модел във всички водещи страни и при добро желание би могло да се направи и тук.

- Защо се бави въвеждането на такъв стандарт?

- Немога да отговоря. Наистина не знам.

- Има ли приемственост между по-възрастните и по-опитни Ваши колеги и младите лекари? Помагат ли Ви или Ви пречат да израствате в кариерата?

- Въпросът е като всяка една монета – има две страни. На някои места помагат, предават занаята си и се грижат да имат наследници в занаята, а на други места по-скоро крият знанията си и гледат да покажат колкото се може по-малко на своите по-млади колеги. Така че това е нещо, което малко или много зависи от съответните лекари, от техния професионален морал и може би точно тук е ролята и на обществото, и на медиите, и на Българския лекарски съюз да стимулират добрите практики в този вид колегиалност.

- В момента сме в преходен период. Как оценявате реформите на екипа на д-р Москов и какво очаквате от следващия здравен министър?

- Започнаха много добре реформите с наредбата за младите лекари, с желанието за преструктуриране на сектора, за развитието му, за възможността по-малко да се източва здравната каса, но може би в един момент се стигна до едни ненужни неща. По мое лично мнение такъв е пръстовият идентификатор, който не знам дали води до някакви плюсове, но по-скоро води има допълнителна административна тежест както за доболничната, така и за болничната помощ. Смятам, че здравният сектор и реформите в него са един огледален образ на случващото се в цялата страна. Не може в дадена държава, в която от години едно правителство не е изкарало пълен мандат, да очакваме да има сигурност и държавническо мислене. И именно оттам идват проблемите.

- Защо реформите у нас буксуват и като че ли липсва желание да се промени системата? Статуквото винаги побеждава.

- Причината е точно в липсата на държавническо мислене. Хората гледат само за деня, за себе си, за близките си, а не глобално за случващото се в държавата. В този порочен кръг можем да включим и защо болниците не отпускат места за младите лекари, защо реформите не работят и защо страната ни в повечето отрицателни показатели е на първо място в Европа. Просто не се мисли за повече от година напред. Липсата на държавническо мислене води до демотивираност на кадрите и до това всеки да се спасява по собствен начин, което не нещо добро. Колкото до очакванията ни от следващия здравен министър, просто не знам какво да кажа. Той ще бъде служебен министър и неговата цел ще е да закърпи нещата в сектора, докато няма ново правителство.

- В последните години в здравеопазването се говори най-вече за пари. Къде останаха призванието и етиката?

- Призвание и етика има. Всеки ден, като работещ лекар, в клиниката съм свидетел на тях. Изграден е лош имидж на българския лекар, че мисли повече за пари, отколкото за призванието си, но на практика ние даваме много от себе си за занаята, който работим, за пациентите. Отделяме много време от ежедневието си. И в един момент, в който наистина лекарският труд е недооценен и заплатите са изключително ниски, се получават някои такива лоши примери от нашето съсловие, които създават лошото отношение. Но нали знаете, хубавата манджа може с една лъжица кал да я развалим. Аз съм убеден - лекарите са морални хора, но в един момент и те започват да се озлобяват, най-вече заради безпаричието и заради непрекъснатите реформи в сектора.

- Къса ли се връзката между пациент и лекар?

- Това, което изброих, са причините за разрива. Но в последно време ми прави впечатление, че младите лекари дават много от себе си и се отнасят много добре с пациентите. Грижат се за тях, дават от личното си време и пространство. Проявяват една силна емпатия към пациентите, която е много важна за лекаря и това трябва да говори на ръководители на болници, че в такива лекари трябва да се инвестира.

- Всъщност, Вас какво Ви задържа в България?

- Може да звучи банално, но наистина смятам, че камъкът си тежи на мястото и аз лично се чувствам щастлив и добре, като работя в български болници и лекувам български пациенти. Доставя ми голямо удоволствие. Клиниката, в която работя, е на много високо ниво и получавам наистина добро обучение. В крайна сметка вярвам, че качеството на живот на един лекар не зависи само от получените пари, а и от много други фактори. Един млад лекар след като завърши е поставен на кръстопът дали да замине на запад или да остане в своята страна. Това са въпросите, които си задава и си прави своя избор. Аз направих своя и до този момент не съжалявам.

- Какво ще пожелаете на колегите си за 2017 г.?

- Много здраве и също така да направят личен избор, който да ги кара да се чувстват щастливи, независимо дали са в България или в чужбина. Да не забравят семейството и личния си живот, защото често ние правим тази грешка и понякога ставаме по-близки с пациентите си, отколкото с нашите роднини. Затова им пожелавам да изпитват и професионално, но и лично щастие. Понякога трудно се съвместяват двете неща, но си струва.


МЗ не се е отказало от протонния център

МЗ не се е отказало от протонния център

Това обяви здравният министър д-р Галя Кондева, провеждането на обществената поръчка за проектирането му е възложена на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски"
До 20% от смъртните случаи в онкологията са от недохранване

До 20% от смъртните случаи в онкологията са от недохранване

Пациентите ни имат нужда от парантерални храни, а цената им е 60-70 лв. на ден, които не се покриват от системата, казва д-р Цветан Татаров
МЗ на финала с търга за строук-центровете

МЗ на финала с търга за строук-центровете

8 фирми ще доставят по-голямата част от оборудването, остават да се изберат победителите за още 4 от 17 позиции
МЗ си търси нов дом

МЗ си търси нов дом

Ведомството е обявило, че купува имот между 14 и 18 хиляди кв. м. за собствените му нужди и тези на НЗОК
Здравната каса влиза в дългова спирала

Здравната каса влиза в дългова спирала

За първи път от години, през тази бюджетът на здравната каса няма да стигне, защо се стигна дотук, какви мерки са нужни, за да се сложи ред в системата, попитахме проф. Петко Салчев.

1/3 от надлимитните приходи са в София

1/3 от надлимитните приходи са в София

Най-много са средствата над бюджета по здравна каса на "Пирогов", следван от "Софиямед" в столицата и "Сърце и мозък" в Плевен
Повече са минали профилактичен преглед

Повече са минали профилактичен преглед

През полугодието на тази година броят им е нараснал със 103 хиляди в сравнение със същия период на миналата година

Улеснен достъп до лечение на пациентите с ревматични заболявания

Улеснен достъп до лечение на пациентите с ревматични заболявания

Навременен и лесен достъп до лечение е основната цел на инициативата, която представя основните социални, икономически и административни трудности и последици от лечението на ревматични заболявания в България, казва Калина Михайлова
Дават още 26 млн. за надлимитна на болниците

Дават още 26 млн. за надлимитна на болниците

Така неразплатената им дейност към момента остава да е едва 78 млн., а резервът на касата се стопи до 50 млн.
Засилват контрола върху недекларирания труд

Засилват контрола върху недекларирания труд

Ще се следи по-стриктно за здравето и безопасността при работа чрез проект за 10 500 000 лв., съобщиха от ГИТ
1 2 3 4 5 ... 536 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Ноември 2024 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм