Пандемията ще забави фарма пазара

Компании с потенциални продукти за К-19 се радват на засилен интерес от инвеститорите и съответно акциите им бележат ръст, но това са временни състояния, казва д-р Кунчо Трифонов

- Коректни окончателни изводи бихме направили едва в края на тази COVID-19 година, но на този етап предварителните резултати сочат към по-скоро негативно отражение върху фармацевтичните пазари като цяло. При сезонните категории лекарства наблюдавахме първоначален пик на покупките през март/април 2020 на база паника сред хората, последвани от рязък спад май/юни и очаквани ниски резултати до началото на есенно-зимния сезон на настинките. При системната терапия имаше също един пик през март, но причината е презапасяване на пациентите поради неяснотата за карантинните мерки (никой не знаеше какво и как ще се случва и паниката властваше). След това консумацията се успокои и влезе в рутинни рамки. По-различно е при инициирането на лечението на нови пациенти – то съществено изостава от очакванията поради първо затруднения достъп на пациентите до лекар (особено специалист), поради въздържането на пациентите въобще да търсят лекарска помощ и не на последно място поради К-19 режима на работа на болниците в началото на К-19 епидемията. Вероятно до края на годината инициирането на нови терапии ще остане под очакванията.

- Трудни ли са времената за паралелната търговия с оглед на затварянето на границите?

- Паралелната търговия е част от това свободно движение на стоки с ЕС и съответно в условията на COVID-19 се включи в лекарствоснабдяването с пълния си капацитет от над 100 дистрибутора в ЕС. Характерната за паралелната търговия гъвкавост помага за посрещане на нарасналото потребление на лекарства от европейските лечебни заведения, аптеки и системи на здравеопазването. Европейската комисия подпомогна този процес като реагира изключително бързо и създаде зелени коридори за лекарствоснабдяването още в първите дни на пандемията, за да обезпечи свободното движение на лекарствата на континента. Това беше от огромна важност за всички участници - на първо място за производителите, следвани веднага от търговците на едро, които оперират в паневропейското пространство. За много държави, особено в северната и централната част на Европа като Дания и Германия например доставките от паралелен внос са значим дял от потреблението (над 10%). В България също значимостта на паралелния внос се увеличава чрез разширяване на портфолиото паралелно внесени лекарства по лекарско предписание дори по време на пандемията.

- Очаква ли се поскъпване на субстанциите и на медикаментите през следващите месеци при втора вълна?

- Не бих казал, че ще има поскъпване на субстанциите, в световен мащаб няма увеличено търсене, което да провокира движение на цените на субстанциите. В края на краищата Rx продуктите са за терапии, инициирани от лекари и не очакваме предизвикано от К-19 самолечение, което да провокира повишено търсене. Има известни притеснения, че при някои помощни материали (например стъкло за ампули и спринцовки) може да има недостиг, но в същото време това е стимул за навлизане на иновации, изискващи по-малко влагане на материали (например покрити с тънък стъклен филм пластмасови спринцовки). Като извод, не се очаква недостиг нито на субстанции нито на материали.

- Какво се случва с капитализацията на фармацевтичните компании след Ковид?

- Всички фармацевтични и биотехнологични компании които имат потенциални лекарства и ваксини за К-19 се радват на засилен интерес от инвеститорите и съответно акциите им бележат ръст. От последните публикации можем да посочим, че за десетте най-бързо растящи компаниите капитализацията нараства от 4.5% (Такеда) до 26.3% (Гилеад) – но трябва да сме наясно, че това е временен резултат. Много зависи дали потенциалното лекарство или ваксина ще бъдат в крайна сметка успешни – един неуспех тук ще изтрие за една нощ отбелязаното нарастване на капитализацията. Процесът е динамичен и нетраен, това са временни състояния.

- Доколко оправдани са надеждите за намиране на ваксина или медикамент?

- Водещите изследователи са позитивни за скорошното въвеждане в употреба на ваксина и са по-скоро негативни за евентуалното намиране на специфично корона-лекарство. За ваксина работят множество високо компетентни научни колективи и първите разработки са налице и са в процес на клинични проучвания, резултати очакваме дори до края на годината. За лекарство нямаме за момента кандидати, безспорно признати от научната общност за пробив, т.е. за специфично лекарство за SARS-CoV-2.

- Кои са най-надеждните опити към момента?

- Както споменах по-горе, разработката на ваксина достигна фаза на клинични проучвания и е вероятно до края на годината да има работеща ваксина, при това от няколко колектива, т.е. не една, а няколко ваксини. Към момента в света се разработват над 145 ваксини за SARS-CoV-2, а 21 от тях вече във фаза на клинични изпитвания. Работата по ваксините започна през януари 2020 след разчитане на генома на SARS-CoV-2, а първото клинично проучване при хора започна през м. март тази година. Някои кандидати ще отпаднат, някои ще приключат без позитивен резултат. Но няколко, може би над 10 ще бъдат успешни и ще стимулират достатъчно имунната система да произведе ефективни антитела срещу коронавируса. В детайли развитието на ваксините може да бъде следено на трекера на Ню Йорк Таймс (https://www.nytimes.com/interactive/2020/science/coronavirus-vaccine-tracker.html)

- Ако се намери, какви са производствените възможности на компаниите?

- Производителите на ваксини ударно увеличават капацитета си и тъй като не разчитаме на една, а на над 10 ваксини от различни производители не се очаква недостиг – фарма индустрията ще произведе и достави над 4 милиарда ваксини за първа имунизация за целия свят, а и всички необходими количества за втора последваща реимунизация (ако се налага такава).

- Каква ще е цената на подобна ваксина или лекарство, ако разрешението не е под условие?

Трудно е да бъдем специфични за цената, каквато и да е тя. Поради огромното значение на ваксината и лекарството за общественото здраве ще е налице централизирано държавно финансиране. Възможно е и финансиране на по-високо ниво – федерално за САЩ и на ниво ЕК за ЕС. Не се очаква да има проблеми с достъпа до ваксина на база цена на продукта, защото овладяването на К-19 е световен приоритет и средства няма да бъдат пестени.

- Ще има ли последици от промените в ЗЛПХМ за пазара у нас, какви?

- Очакваната редакция на ЗЛПХМ внася редица нови регулации и прецизира някои налични. Например въвежда се „Аптечна карта" в практиката, която като че ли има повече аналитичен характер. Въвеждат се отговорностите и санкциите във връзка с верификацията на лекарствата. Като цяло не очакваме измененията на ЗЛПХМ да имат ефект върху лекарствения пазар в България.

- Какви ще са последиците от е-търга на болниците, МЗ вече пусна и последните пет поръчки?

- В рамките на шегата – анализаторите на пазара по-лесно ще изчисляват болничните цени. По същество – това е една отдавна спрягана регулация с много бавно въвеждане в практиката. Изравнените ниски цени ще гарантират на всички болници равно третиране от доставчиците, без значение колко голяма е болницата и колко много лекарства консумира. Това е положителна стъпка, която освен това прокарва един от елементите на електронното здравеопазване и колкото по-добре работи толкова по-добре за останалите елементи (остават още много, например: пациентско досие, е-направление, eRx и пр.).