УМБАЛ "Св. Ив. Рилски" - първи по нуклеарните хибридни изследвания

 При него са проследени стойностите при петте най-често провеждани нуклеарно-медицински изследвания, които са сравнени с националните референтни диагностични нива. Резултатите показват, че при три от изследванията (сцинтиграфия на кости, SPECT/CT изследване на кости и белодробна перфузия) средната аплицитна активност е далеч под нормата. При 700 Mbq средно за сцинтиграфия или SPECT/CT на кости, в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" тя е 555, а при белодробната перфузия при 150 Mbq допустима стойност, тя е 111 Mbq. При сцинтиграфията на щитовидна жлеза и динамичната бъбречна сцинтиграфия данните за лъчевото натоварване са близки до определените параметри, без да ги надвишават.

Най-много (22.5%) от пациентите са избрали

да се изследват в Отделението по нуклеарна медицина в УМБАЛ, „Св. Иван Рилски", показва проучването на НЦРРЗ. Следват звената в ОНМ-Варна (12.8%), УМБАЛ „Александровска" (12.5%), Сити Клиник (8.4%), СБАЛО-София (7.4%). „Хората ни предпочитат, защото имаме над 40-годишен опит в провеждането на изследванията и апаратът, с който разполагаме, е с най-високо ниво на оборудване от този тип в България. Освен това ние единствени преглеждаме деца", обяснява началникът на Отделението по нуклеарна медицина д-р Йордан Палашев. Според него работата с малките пациенти е голямо предизвикателство, което изисква много умения, двойно повече време, наличие на анестезиолог и подготвени специалисти като цяло. Същевременно в ценоразписа на НЗОК това изследване струва 77 лв., срещу 385 лв. при възрастните. 

„Затова никак не е чудно, че при нас идват деца

от Варна, от Бургас, въпреки че в тези градове болниците също разполагат с апарати за нуклеарна медицина", пояснява той.

Най-честите заболявания, за които се изследват децата, са такива на дихателната и отделителната система (особено при вродени аномалии, към които методиките са много чувствителни), неврологични (нап. епилепсия), възпалителни, както и други заболявания на скелета.

Възрастните най-често се обръщат към отделението за проследяване на социалнозначими заболявания: онкологични (особено, когато трябва да се скенира цялото тяло, за да се види дали няма разсейки), белодробна патология (например белодробен бромбоемболизъм), при неврологични заболявания (болест на Алцхаймер, Паркинсон), болести на опорно-двигателния апарат и щитовидната жлеза.

Въпреки че диагностиката при възрастните е по-високо

оценена от здравната каса, тук отново не се прави разлика между качеството на проведеното изследване. „Благодарение на новите технологии имаме възможност да правим комбинирано изследване (функционално и морфологично), което при нас трае 16 минути. Специална смарт система за дозиране на лъчевото натоварване избира най-ниската доза, с която може да се добие диагностичен образ. По този начин намаляваме облъчването, без компромис в качеството на образа. Въпреки това сумата, която получаваме от касата, е същата, както при всички останали центрове. Ние караме Бентли, но ни плащат като за трабанче, обяснява образно д-р Палашев. Според него изходът от тази ситуация е създаването на референтни центрове към националната здравна каса. „Иначе сега системата работи по комунистически – на всички по равно, което не е от полза за пациентите", убеден е лекарят.