Във война сме, която ще спечелим с любов

Имам усещането, че страхът се е разпространил сред нас като зараза, която ни мотивира да се променяме, казва Райна Бояджиева

- Г-жо Бояджиева, кога чухте за COVID-19 за първи път?

- Още през януари, когато Световната здравна организация алармира за епидемия с непознат причинител. През новинарските емисии течеше макар и оскъдна информация за първите регистрирани случаи в Китай, а след това и в Италия.

- Какво си помислихте тогава, приехте ли новината сериозно?

- В началото гледах сюжетите в новините само като на кино, като добре режисиран филм с ,,най-лошия възможен сценарий". До този момент подобни апокалиптични картини - с празни улици и паника сред хората, бяха само сценарии на филми. И все пак вярвах, че това няма да се случи у нас. С времето постепенно започнах да се замислям дали вирусът циркулира и в нашата страна и ако да, от кога?! Как се разпространява?! Възможно ли е да се срещаме и общуваме с пациенти, приятели, колеги и роднини съвсем спокойно, без дори да подозираме, че или те, или самите ние сме негови носители?! И стана сериозно. Оказа се, че сме във война.

- Кога се сблъскахте с COVID-19 за първи път в реалността?

- Нямам реален сблъсък, но и няма как да знам, ако съм имала контакт с хора заразоносители или пребуледували безсимптомно, които може да са предали заразата на много други. В това е проблемът. Като медицински специалисти ние сме най-рисковия контингент, защото не можем да се самоизолираме. За нас всеки ден е свързан с тежки битки за живота. Ежедневно всеки един от нас рискува собствения си живот, за да спасява живота на други хора. Спазвайки правилото, че поведението ни към всеки пациент трябва да бъде като към заразоносител, ние опазваме и съхраняваме нашето собствено здраве, за да бъдем полезни на останалите. Малко здравословен егоизъм, „гарниран" с „едно наум" винаги може да ни помогне.

- Бяхте ли подготвени за пандемията?

- Става въпрос за борба със съвсем нов и непознат узурпатор. Няма как да сме подготвени за нещо такова. Както казах, това е война. Казват, че войната в по-голямата си част е каталог на груби грешки. За съжаление в България нямаме подходящи карантинни отделения с изключение на ВМА-София. А това не са просто заключващи се врати, а адекватно вентилирани стаи, с отрицателно налягане, оборудвани със специална канализационна система за стерилизация на ефлуента. Такива ,,екстри" у нас просто няма. А да не говорим, че личното предпазно облекло на медиците трябва да включва сертифицирана респираторна маска, очна защита (очила или щит), непромокаема мантия и ръкавици и т.н. Нужно е време за подготовка.

- Страхувахте ли се от нещо, от какво?

- Разбира се, че се страхувам. Но не от това, че лицето ми ежедневно се деформира от предпазната маска или от това, че кожата на ръцете ми ще пострада от многократното миене и дезинфекция. Опасност дебне отвсякъде. Страхувам се от несигурността. Страхувам се от неизвестността. Имам усещането, че страхът се е разпространил сред нас като зараза. И все пак това чувство е важно. Страхът ни мобилизира, кара ни да преосмислим важните неща, да подредим приоритетите си и начините на поведение.

- Как реагирахте, какво направихте?

- Чета и се информирам, гледам и слушам статистически проучвания за пандемията . Като председател на регионалната колегия на БАПЗГ във Варна съм в непрекъсната връзка с колеги от различни лечебни и здравни заведения в града. Посещавам ги на работните им места, за да поговоря с тях за естеството им на работа и затрудненията, които срещат по време на изпълнение на служебните си ангажименти. Провеждаме срещи и разговаряме с главните и старши медицински сестри, които освен ежедневните задължения извършват изключително важна и отговорна работа по реорганизация на лечебните заведения. Много от медицинските специалисти споделят за въпроси от най-различно естество, споделят преживявания, очаквания и разочарования и очакват да получат съдействие и подкрепа. По всяко време ние със секретарката и членовете на Управителния съвет сме на разположение и съдействаме където е нужно. Подсигуряваме колегите с допълнителни предпазни средства и материали – предпазни маски, ръкавици, престилки, очила и т.н. Всичко това благодарение на Националната кампания на БЛС „За героите в бяло ". Предстои да осигурим още предпазни шлемове и защитни облекла. Когато получим апел за помощ от колеги, започваме да търсим начини, за да помагаме. Във всеки един момент колегите ни имат нужда от нашата подкрепа.

- COVID-19 превърна ли се във Ваше ежедневие?

- Сякаш за една нощ вирусът промени ежедневието на всички ни, както и начина, по който си взаимодействаме. Изолацията много ясно ни показва, че важните неща всъщност не са толкова важни.

- Промени ли се животът Ви и как?

- Има един пословичен армейски израз: ,,Една ядрена бомба е достатъчна, за да ти съсипе деня". Разбира се, че го промени. Трябваше да реорганизирам както личните, така и служебните си ангажименти. Стоя си вкъщи и излизам само за работа или до магазина. Работя и от дома си дистанционно. Чистя и дезинфекцирам навсякъде до маниакалност. Продължавам да спортувам в домашна обстановка. Гледам концертни записи, филми и театрални постановки. Нося предпазни средства на работа, спазвам дистанция, мия и дезинфектирам ръцете си. Тежко ми е, че не мога да се виждам с близките си, които живеят далеч. Но, вярвам, че скоро и това ще стане.

- А Вие променихте ли се?

- В началото на епидемията може би всеки от нас си е казал „Няма начин това да се случи и на мен!". За съжаление ние хората често имаме сляпата вяра, че сме неуязвими, когато става дума за най-ужасните неща в живота. Гледам да съм позитивна, да не мисля за лошото, да вървя напред с надежда, че всичко в живота се случва с причина и всичко ще бъде наред. Същевременно не живея с илюзии.

- Каква е прогнозата Ви за света ни след COVID-19?

- Прогнози правят експертите.

- От какво имаме най-голяма нужда сега, за да продължим напред?

- Нито лекарите, нито ние медицинските специалисти, нито заповедите и предприетите мерки са достатъчни за да ни предпазят от случващото се. Сега повече от всякога имаме нужда от любов, доверие и надежда. Тези усещания ще затвърдят нашата сигурност и вяра, че всичко ще бъде наред. Когато ние хората сме добре осъзнати, с нужната нагласа, емоционална стабилност и разбира се дисциплинираност ще се справим и ще продължим напред. Само заедно можем да спечелим войната!