Хемангиомът засяга по-често недоносените

Малки червени драскотини или натъртвания. Така изглеждат първоначално хемангиомите, които са допълнителни кръвоносни съдове, разположени в или под кожата. Обикновено те се развиват от няколко дни до няколко седмици след раждането на бебето. Засягат до 10% от децата в ранна възраст (кърмаческа). Появяват се на различни места по тялото, но статистиките показват, че около 60% от тях се намират в областта на главата или врата на детето.

Искат критерии за диагностика и лечение   Липсват ясни критерии за диагностика и стандарт за лечение на бебетата с хемангиом. Това обясни д-р Иван Вецев по време на семинар, посветен на заболяването в ранна детска възраст, проведен в Правец. Това са причините, поради които Националната пациентска организация да започне проекта „Хемангиоми в ранна детска възраст". В него на 40 бебета с хемангиом ще им бъде осигурено безплатно лечение. Експерти ще изберат кои деца да включат в програмата според тежестта на техния случай и показанията за конкретното лечение. Основният курс на терапията у нас струва около 3 хил. лв. и не се покрива от НЗОК. Според пациентската организация би било добре то да се поеме от обществения фонд.

„Най-често имаме съчетание на хемангиоми. Такива с големи размери, разположени на лицето, които могат да бъдат съчетани с аномалии на мозъка в задната черепна ямка, съдови малформации, както и хиперплазия на зрителния нерв и други", обяснява доц. Георгиева. И цитира резултатите от проучване, направено през 2009-2012 г. То показва, че при една трета от деца с големи хемангиоми, разположени на лицето, има и допълнителни увреждания, които задължително трябва да бъдат диагностицирани.

Ниското тегло при раждането на бебето, множествена бременност или преждевременно раждане, са сред основните рискови фактори за развитие на заболяването. „То засяга от 2, 5 до 4 пъти повече момичетата, отколкото момчетата. При недоносените деца процентът е 1,1- 2,6. При 25% от случаите туморите са по тялото, докато при 15%- по крайниците", казва още доц. Георгиева.

Има три основни фази на развитие на туморите по кожата на бебетата. През първата хемангиомите се развиват най-бързо през първите 8 седмици от живота. „Фазата на растеж продължава различно време, понякога до шестия месец, понякога може да бъде и по-дълга. Когато растежът е бърз,  хемангиомът е ярко червен", уточнява неонатологът. Следва фазата на плато, която има променлива продължителност. „Фазата на покой е от 8 до 14 месеца, когато вече не се променя размерът. Родителите вкъщи трябва много внимателно да наблюдават размера и вида на хемангиома, най-добре е да правят серия от снимки на промените", обяснява още д-р Георгиева. После следва така наречената регресия или период на обратно развитие- над 5 годишна възраст. Тогава туморът намалява по размери и става една ситна разцветка в централната част, дори може да избледнее напълно.

От значение за изхода от лечението на хемангиома е неговото диагностициране на време. Много често туморите са безвредни и трябва само да се следят от специалистите, но в други случаи могат да предизвикат редица усложнения като некроза на носа, ушна инфекция, хронична болка, кървене, респираторни затруднения и други. „Изключително важно при определяне на лечението на хемангиомите е да се диференцират тези, които са с висок риск от усложнения. Това са около отворите- очите, устата, носа, тези, които са сегментен тип, тоест с по-големи размери, които имат по-дълга фаза на бързо развитие, продължаваща от 3 до 6 месеца. От тях особено внимание заслужават тези, разположени около очите, най-вече тези на клепачите, тъй като те могат да бъдат свързани и със загуба на зрението", казва доц. Георгиева. Съвместната работа на педиатрите, офталмолозите и дерматолозите в тези случаи е изключително важна, при рискови фактори трябва да се предприемат и допълнителни изследвания, допълва тя. И дава пример с наличието на големи тумори на лицето и главата, при които задължително изисква проследяване с ядрено магнитен резонанс. „Когато имаме хемангион, разположен на лицето, с диаметър над или равен на 5 см. , това изисква внимателно изясняване на неврологичния статус и провеждането на изследвания- на сърцето, зрението и мозъка", смята специалистът.

Към рисковите хемангиоми спадат и такива с големи размери, разположени в поясната и перинеалната област, гениталиите. Понякога те могат да бъдат съчетани с подлежащи аномалии. „Също така множество по-малки хемангиоми може да се съчетават с висцеларни лезии най-често в черния дроб", казва още доц. Георгиева и изтъква, че ларинксът и трахеята също могат да бъдат засегнати от тези образувания, което може да доведе до дихателна недостатъчност на бебето.

Само при един на всеки десет хемангиона се налага лечение. Ето защо бебето трябва да бъде прегледано обстойно от педиатър, неонатолог или дерматолог, за да бъде взето решение за терапията. При по-тежките случаи родителите трябва да потърсят и мнението на детски хирург, онкохематолог или кардиолог. „Основните аспекти на терапевтичния подход включват както медицинските проблеми и тяхното решаване, така и психологическите. Освен за здравето на детето винаги родителите се безпокоят и за естетическите и психологически аспекти на тези промени, особено, ако са разположени на лицето. Тогава могат да последват  образуване на белези и някои структурни промени, които да налагат допълнителна корекция", обяснява неонатологът от СБАЛ по Детски болести - София. 

„Процентът на пациентите, които се нуждаят от специализирано лечение не е толкова голям като относителен дял от всички деца с хемангиоми. Първите методи включват кортикостероиди, хирургично лечение, лазер терапия, включване на различни медикаменти и някои локални средства", коментира още доц. Георгиева. И отбелязва, че при кортикостероидната терапия има много странични ефекти. Те включват инфекции, повишено артериално налягане, стомашни проблеми, проблеми на растежа, сърдечни усложнения. През последните години лекарите у нас използват два медикамента, които водят до добри резултати при пациентите. Това са прахчета и перорален разтвор. При втория медикамент лечението трябва да започне между 5-та седмица и 5-ия месец на кърмачето, за да има ефект от него. „В повечето се случаи се започва с по-ниска доза и после бавно се увеличава до третата седмица. Всяко повишаване трябва да бъде направено при проследяване от лекар. Лекарството трябва да се дава или по време на храненето или непосредствено след него и да се съблюдава нормалния ритъм на хранене", смята неонатологът. В противен случай може да се получи понижаване на кръвната захар на детето, например при пропускане на хранене. „Понякога на малките кърмачета им е доста трудно да се дават перорални медикаменти. Детето може да плюе, да не приема цялата доза, не се дава нова обаче преди следващия планиран прием, защото е трудно изчислимо какво количество е приело детето", посочва още тя. Диария, повръщане и проблеми със съня и събуждането са други нежелани реакции от медикамента. Затова под по-голямо наблюдение трябва да бъдат деца, които са с хронични и белодробни заболявания. От голямо значение е и постепенното повишаване на дозата всяка седмица. „Първо се почва с по-ниската, за да достигне максималната от 3 милиграма на килограм тегло за 24 часа. Винаги когато има и най-малкото съмнение за неблагоприятен ефект, това налага спирането на медикамента докато не отшуми инфекцията", заключва доц. Георгиева.