Добрите думи дават сили на медиците

Надявам се в тази тежка ситуация най-после да се оцени нашият труд, да станем видими за хората, казва Милка Василева

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Както всяка година, така и сега обществеността ще отбележи 7-ми април – Денят на здравето, но в условията на пандемия и тежки предизвикателства пред здравните системи. А в тях ключова роля имат медицинските сестри, акушерките, медицинските и рентгеновите лаборанти, медицинските фелдшери от ЦСМП и всички професионалисти по здравни грижи, обединени в медицински екипи под ръководството на българските лекари. Мотото на СЗО отразява важността и отговорността на нашата работа и е в синхрон с решението на СЗО да обяви 2020 г. за Международна година на медицинската сестра и акушерката. Международните организации на медицинските сестри (ICN) и на акушерките (ICM) предвиждаха мащабни събития, с цел популяризиране на тези две важни за хората професии и получаване на подкрепа за развитието и осигуряването на тези медицински специалисти с висок професионализъм и милосърдие там, където има нужда от тях. За съжаление световната медицинска общност беше изправена пред неочаквани препятствия и много колеги, които дори нямаха осигурени лични предпазни средства дадоха всичко от себе си, за да помагат на заболелите от COVID-19 пациенти. Подкрепата на обществото се изразява в различни дарения, но поради огромната натовареност в лечебните заведения, породена от липса на медицински персонал, за който алармирахме многократно през годините, медицинските сестри и останалите професионалисти по здравни грижи се чувстват недооценени и преуморени. Да, моралната подкрепа се приема добре, но още по-добре ще е ако обществото спазва стриктно препоръките на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, за да има по-малко заразени и по-малко тежки случаи в клиниките.

- Призивът на СЗО е „Отделете минута, за да кажете „Благодаря!". Чуват ли Вашите колеги думи на благодарност или надделява лошотията ни?

- „Благодаря" е вълшебна дума и се чува, но не винаги. Би трябвало всички да осъзнаят, че професионалният дълг е важен, но когато благодарността е ясно изразена, тя облекчава тежките емоции на медицинските специалисти в усилията им да лекуват тежко болни, при някои от които се получават съпътстващи невъзвратими състояния. Добрите думи дават сили на медиците за още по-голяма отдаденост.

- Голяма част от медицинските сестри и акушерките редом с лекарите са в предните редици в борбата с пандемията, която предизвика COVID-19. Откъде черпят сила при толкова голям риск за собственото им здраве?

- Изборът на професия е важно нещо в човешкия живот. Не всеки може да жертва себе си за да помогне на другите. Това са хора с големи сърца, с висок морал, с вродено човеколюбие, които са учили много и през годините са трупали професионален опит с ясното съзнание, че винаги ще поставят нуждаещите се от медицинска помощ и здравни грижи хора пред собствените си нужди. Само така те получават удовлетворение, че са направили правилния избор и са изпълнили моралния си дълг, без да очакват аплодисменти за това. Те са крехки, но в същото време силни, те често пренебрегват себе си и семействата си, защото на първо място е грижата за пациентите и общата работа в медицинските екипи.

- Тест ли е COVID-19 за българската здравна система и какви изводи могат да се направят?

- COVID – 19 е изключително сериозен тест не само за здравната ни система, но и за цялото общество. Осъзнахме, че никой не е подготвен за подобна кризисна ситуация, но бяха взети спешни адекватни мерки от държавното управление и се наложи бързо да се запознаем с важна международна информация как да продължим напред. В почти всички лечебни заведения, особено в извънболничната помощ, липсваха лични предпазни средства. Липсваха инструкции за работа в новите неблагоприятни условия. Много медицински екипи с недостатъчно лични предпазни средства обслужваха пациенти, евентуални преносители или заразени с COVID-19 и за съжаление вече има заразени колеги. Липсата на точни инструкции, кои медицински лица трябва да бъдат тествани за COVID-19, доведе до несигурност и чувство за омаловажаване на риска, при който ежедневно работят всички. Виждаме, че правителството взема всички необходими мерки, за да се решат тези проблеми възможно най-бързо и правилно, но все още има лечебни заведения, които не са успели да организират дейността си съобразно новите условия и има колеги, които са принудени да работят при риск. В повечето лечебни заведения новата ситуация наложи да се проведат спешно обучения за работа с личните предпазни средства. Бяха сформирани медицински екипи, които с висок професионализъм обгрижват болните, но стана ясно, че те не са достатъчно и се срещат сериозни затруднения при подмяната им поради липса на медицински специалисти. Продължаваме да се учим, надяваме се и нашите пациенти да се научат, че здравето е най-ценното благо и то е отговорност на самия човек. Ако всички искаме да имаме стабилна здравна система, всички трябва с ясно съзнание да се грижим за здравето си, да уважаваме хората, които се грижат за нас, когато имаме нужда и като общество да сме готови да си помагаме, за да преодоляваме трудните моменти заедно.

- Как се съотнася този тест към хората – проверка ли е за техния характер и хуманност?

- Както вече казах, този тест е за всички – и за медицинските специалисти, и за хората извън нашите професии. Всички медици, които останаха по работните си места в условия на неизвестност, риск, опасност за собственото здраве, без лични предпазни средства, показаха силата на своя характер. Те понесоха тежкия кръст на професията с убедеността, че има нужда от тях и те са готови на саможертва. В същото време се учиха и продължават да се учат от международния опит, изискват и получават по-добри условия за пациентите и за себе си, отстояват правото си на достоен труд и достойно заплащане. В това тежко време хуманността и милосърдието са от особена важност и пациентите ги получават. Какво получават медиците в замяна – ръкопляскания от балкона, понякога „Благодаря!" и тежки думи, когато медицината не може да помогне. Но за да има повече човечност, всички ние - и медици, и обществото - трябва да поставим житейските ценности на пиедестал, за да преминем през кризата с най-малко загуби от всякакво естество и да имаме сили да продължим напред.
- Как можем да оцелеем в тази пандемия – физически, психически, морално?

- Можем да оцелеем само, ако силно вярваме в това. Разбира се, това означава да спазваме предписанията за по-добра лична хигиена и физическа изолация. На всички е трудно, но аз мисля, че желанието за живот е по-силно от всичко и ще намерим достатъчно сили да издържим на предизвикателствата. Всеки ще открие своя начин да се справи. Само така животът ще се върне в обичайния си ритъм. Надявам се да излезем от кризата по-мъдри и по-добри.

- Според Вас ще делим ли занапред времето на „преди COVID-19" и „след COVID-19"?

- Неминуемо ще го делим. Това е тежко предизвикателство, което ще ни накара да преосмислим живота си, поведението си, очакванията си, бъдещето си. Ще помним, че сме влезли неподготвени в неочаквана криза, но сме направили всичко възможно да се справим. Ще знаем, че само заедно можем да променим живота към по-добро, без да налагаме непосилни очаквания. Ще се убедим, че взаимното уважение води до добри резултати и комуникацията ни ще бъде честна, открита и коректна.

- Защо заплащането и условията на труд за медицинските сестри и акушерките у нас все още не са такива, каквито те заслужават? От кого зависи промяната на условията – от политиците, от лекарите, от синдикатите, от БАПЗГ?

- Заплащането на труда на медицинските сестри, акушерките и останалите професионалисти по здравни грижи е неадекватно за тяхната квалификация и професионален опит. Този проблем съществува повече от 30 години. Поредицата отворени писма на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, проведените от Асоциацията кръгли маси, национални и регионални протестни действия съвместно със синдикатите не доведоха до желаните резултати. През годините проведохме много срещи с екипите на Министерството на здравеопазването и със синдикалните централи, в резултат на което бяха подписани Колективни трудови договори с повишени нива на основните заплати, но по-ниски от поисканите от нас. БАПЗГ не е страна по договаряне на заплатите и единствената ни възможност беше да уведомим МЗ и синдикатите за тревожната статистика за задълбочаващия се дефицит на медицински специалисти поради ниските заплати. Основна роля в определяне на заплащането на труда имат работодателите. Там, където те се отнасят с нужното уважение към медицинския персонал, заплатите са сравнително добри и няма голямо текучество. За съжаление, в повечето лечебни заведения това не е така и липсата на медицински специалисти е критична. Ако преди 10 години беше превъзмогнато унизителното отношение към нашето съсловие и бяха договорени добри заплати и добри условия на труд, сега нямаше да има нужда медицински специалисти в пенсионна възраст да работят, както и повечето медицински специалисти да работят поне на 2 места, с риск за здравето си, за да си осигурят прилично съществуване. Темата е много сериозна и сложна, тя е многократно обсъждана в медиите и на най-високо държавно ниво. Действително дефицитът на медицински специалисти съществува и в други държави, но с друго измерение. Аз се надявам, че сега, в тази тежка ситуация, най-после ще се оцени нашият труд, ще станем видими за хората, които обгрижваме и ще получим заслужено уважение и адекватно заплащане на нашия труд.

- Какви стъпки са нужни , за да се преодолее огромният недостиг на тези медицински специалисти у нас?

- Професиите на медицинската сестра и на акушерката са трудни и отговорни, те изискват трудолюбие, готовност за учене през целия професионален път и определени морални качества като себеотрицание, жертвоготовност, милосърдие, търпение, дисциплинираност, издръжливост и т.н. Това съчетание от ценни качества не е дадено на всеки. За да привлечем млади хора към професиите в направление „Здравни грижи", както в световен мащаб, така и у нас, са нужни огромни усилия, за да се преодолее неглижирането на тези професии през последните години. Едва когато има ясна национална стратегия за развитието на здравните грижи в България с конкретна финансова и времева рамка, можем да се надяваме, че ще има желаещи да се посветят на хуманните професии и да получат нужното обществено признание.

- Безнадеждно ли закъсня вниманието към съсловието на специалистите по здравни грижи?

- Безнадеждно е много силна дума. Аз бих казала много закъсня вниманието към професионалистите по здравни грижи. И въпреки всичко сега, в условията на коронавирусната пандемия, те показват високи морални качества, дават най-доброто от себе си, без да чакат благодарност. Но сега е последното време, когато може да се разчита на тези „герои в бяло". Защото когато у нас не достигат 30 000 медицински сестри и 4 000 акушерки, колкото и да е висок моралът на все още наличните медицински специалисти, здравната система е обезкървена. Техните дейности не могат да се извършват от доброволци. Нужни са обучените професионалисти, за да могат медицинските екипи да работят пълноценно. Сега е времето за нови решения в името на съсловието, за да го има и след COVID-19.

- Какво ще пожелаете на Вашите колеги за 7-ми април в това време на изпитания?

- Искам да изкажа огромна благодарност на всички колеги в цялата система на българското здравеопазване за усилията, които полагат, за да са полезни на хората! В Деня на здравето им пожелавам здраве! Нека всеки почувства удовлетворение от своя труд, да получи благодарността на пациентите и колегите си, да запази надеждата си за по-добро бъдеще и вярата си, че само заедно можем да преодолеем предизвикателството COVID-19.

- А какви са пожеланията Ви към хората и към тези, от които зависи бъдещето на съсловието и развитието на българското здравеопазване?

- Пожелавам на всички здраве, спазване на посочените от експертите правила и включване, според собствените сили, в общите усилия за преодоляване на кризата! На управляващите пожелавам здраве и мъдрост, за да свършат това, от което зависи бъдещето на нацията и в частност на нашето съсловие – постигане на достойни заплати, по-добри условия на труд, възможности за професионално израстване, повишаване на имиджа на тези хуманни професии и обществено признание за тези, които ги практикуват. Вярвам, че те все повече осъзнават важната роля на професионалистите по здравни грижи за постигане на здраве за всички.