Реформите трябва да засегнат модела на здравно осигуряване
- Всяка промяна в политическия кабинет, водеща до смени в администрацията на определено ниво, в краткосрочен план може да доведе до затормозяване на системата. Освен ако самият политически кабинет не я затормозява повече с действията си. От друга страна здравеопазването е доста сложен организъм със свои механизми за саморегулация и политическите смени не рефлектират бързо и директно върху гражданите. В дългосрочен план се надявам промените да са за добро, защото екипът в оставка беше започнал да преследва фалшиви цели, а това винаги вещае лоши резултати.
- Кои бяха плюсовете и минусите на управлението на Петър Москов?
- На първо място сред плюсовете ще отбележа спокойствието. В системата нямаше видимо напрежение през последните две години. Първоначално поради ентусиазъм, който последователно се замени с недоумение, страх и обезверяване. Но така или иначе нямаше сериозни протести срещу политиката, повечето гафове бяха грижливо покривани, липсваха атаки от страна на олигархични кръгове. Имаше финансова предвидимост. Разбира се в резултат на лимитирани и орязани бюджети. Но истина е, че нямаше сериозни сътресения с плащанията, основните играчи приемаха правилата, може би защото по един или друг начин всеки успяваше да получи по нещо.
Главен минус е фактът, че не се изпълняваше основната цел, която трябва да има всеки здравен министър – да прави системата по-дружелюбна за хората. Обратно, Петър Москов заложи на нейното усложняване, на ограничаване на достъпа, на бюрократизирането. Да припомням ли налудничавия стремеж хората да чакат за прием в болница, разделянето на пакетите, пръстовите отпечатъци, списъците за прием?
- Има заявки от страна на БСП да се махнат пръстовите отпечатъци и лимитите, удачно ли е?
- Задължителното изискване в болница да се влиза с пръстов отпечатък трябва да отпадне. Всяко действие, което възстановява законността е удачно. Жалко само за похарчените средства, те можеха да се използват за по-смислена дейност. Що се касае до лимитите бих казал следното: При сегашната конструкция на здравеопазване отпадането на лимитите е утопия. Заявявам го с явното съзнание, че лимитите не са хубаво нещо. Да, възможно е да изчезнат, стига да се сменят с друг начин на регулация. Могат да се намерят такива форми, но те искат сериозни промени в здравноосигурителния модел и взаимоотношенията между доставчици на здравни услуги, осигурители и осигурени.
- Смятате ли като стъпка в правилната посока въвеждането на здравната карта, защо?
- Нямам усещането, че нещо се е променило на практика. Здравната карта щеше да проработи, ако беше изпълнена със съдържание преди много години, най-добре още от началото на сегашния здравноосигурителен модел. В момента чрез нея не се постигна нито оптимизиране, още по-малко преструктурирране на болничната мрежа в страната. Фактът, че има забавяне в появата на нови болници се дължи на насищането на пазара, сливанията и затварянията на лечебни заведения също са чисто пазарно определени. Здравната карта е един теоретичен документ, който на всичко отгоре може да бъде модифициран според субективната воля на силните на деня. В сегашният си вид не помага.
- Все по-често се говори, че сегашният здравноосигурителен модел е изчерпан, така ли е според вас?
- Да, ако оставим дребнотемието като отпечатъци, листи и прочие е нужно ясно да се каже: истинските реформи трябва да засегнат самия модел на здравно осигуряване. Всичко останало е равно на кърпене и поправяне. Може да направим аналогия с поддръжката на стар автомобил. Когато сервизът (МЗ, НЗОК) е добър, машината ще скърца по-малко , ще върви по-гладко. Но няма да стане особено по-бърза или комфортна. Големият въпрос е в това – дали хората ще искат да си купят нова кола (и да платят цената) или предпочитат старата, на която ще правят козметични промени.
- Кой е пътят занапред - демонополизация на НЗОК, допълнително осигуряване?
- Едната възможност е хората свободно да избират къде да се осигуряват. Предизвикателството е техническо - как да стане излизането от НЗОК, селектирането на пациенти, финансовата стабилност и т.н. Възможно е да се реализира постепенно във времето, като например правото за избор се даде първо на осигуряващите се на най-високи доходи и с времето премине и към тези с по-ниски. Друг вариант е известното предложение – част от вноската в НЗОК, друга част във фонд по избор. Говорим за задължително осигуряване! Приказките „да стимулираме доброволното осигуряване" са само вятър в ушите.
- Какъв трябва да е моделът на финансиране на болничната помощ? Удачно ли е да има защитени държавни болници?
- Моделът на финансиране на болничната помощ трябва да бъдат ДСГ, а не клинични пътеки. Казвал съм го много пъти, аргументите са ясни. Нуждата от защитени държавни болници може да се разглежда в контекста на цялостна реформа на здравоосигурителния модел с цел гарантиране на базово медицинско обслужване на населението, без оглед на финансовия му статус. При подобна ситуация тази идея има смисъл. При сега действащия модел е невъзможно (а и вредно) дадена болница да се обяви за защитена.
- Смятате ли, че е възможно да се стигне до приемане на консенсус между партиите за промяна на здравната система? Кои трябва да са основните положения в него?
- Много интересен въпрос. Краткият отговор е да, стига партиите да са в коалиция. Я си представете немислимото – политическия пъзел така да се нареди, че най-големите партии да са принудени да влязат в широка коалиция. По подобие на Германия например. Защо да не могат да се разберат тогава за общия път? Левите издигат десни тези (промяна в осигурителен модел, демонополизация на НЗОК), десните трябва само да спрат с държанието като леви и нещата може да се получат. Доста хипотетично, но не невъзможно. Иначе, в извън коалиционен формат намирането на консенсус е напълно нереално. Не защото не мислят еднакво или не им е ясно какво трябва да се направи. Просто партиите в опозиция винаги трябва да се противопоставят и да критикуват. Което и да е действие в здравеопазването може да бъде критикувано и да се изтъкнат доводи против.
- Какво бихте пожелали на следващия здравен министър?
Да се ползва със свободата на действие и подкрепа от правителството както настоящия, но да работи за интересите на народа, а не за собственото си его.
3800 посланици на здравето
1,6 млн. лв. за деца без място в градина
Над 5.5 млн. лв. за Детската болница в Бургас
Продължаващото обучение остава под въпрос
„Шейново“ осъдена да плати 120 000 лева
80% от кожните алергии са професионални
Трябва да работим заедно за пациентите
Част от средствата по НПУ под въпрос
ЕК прие своята предварителна оценка на второто искане за плащане и ни уведоми, че редица ключови етапи не са изпълнени
Болниците с 322 млн. за декември
Здравната каса пренасочи 15-те млн. от помощни средства за лечение на деца в чужбина и даде допълнително 5 млн. за медицински изделия
България първа по хоспитализации в ЕС
Лечението в болница преобладава в държавите, в които има и най-много легла на глава от населението, отчита новият доклад на ОЕСD и ЕК