В НКБ "лепят" разширени вени

Нов метод за лечение на разширените вени си пробива път в България. Той бе приложен за първи път миналата седмица в Националната кардиологична болница от д-р Мерт Мерич от Турция и д-р Наделин Николов. При новата техника се извършва така нареченото „залепване" на разширените вени. „При него чрез катетър се въвежда специално лепило, което под ехографски контрол се изпълва във вената и тя вече не функционира, но остава на мястото си", обяснява проф. Марио Станкев. Предимството на този метод е, че е много бърз и не се налага упойка. Процедурата е абсолютно безвредна както за подкожните тъкани, така и за кожата. Не се налагат допълнителни разрези или каквото и да е било. Това е един метод, който тепърва ще си пробива път. „Той е известен в Европа и Америка, но въвеждането на лепило в разширените вени у нас става за първи път", казва шефът на НКБ.

„Надявам се базирайки се на европейския и световен опит, този метод да навлиза все по-широко в практиката, защото е както най-съвременен, същевременно и най-щадящ. Процедурата се провежда и след това пациентът си отива. Няма упойка, нито травма", добавя проф. Станкев.

ВИЗИТКА Проф. д-р Марио Станкев е изпълнителен директор на Национална кардиологична болница. Завършил е медицина през 1985 г. в Медицинска академия- София. Специализирал е каротидна и висцерална хирургия в Милано, чернодробна и бъбречна трансплантация в Хановер, ендоскопска съдова хирургия в Дюселдорф и други.   Специалист по обща и съдова хирургия. Ангажиран със съвременото лечение на каротидната патология, миниинвазивната флебологията , аневризми на коремната аорта. Член е на Европейското дружество по ангиология и съдова хирургия, както и председател на Национално Флебологично Общество.

 

Залепването на разширените вени обаче не е единственият начин за справяне с проблема. Има няколко вида лечение на разширените вени - консервативно, оперативно или с минимално инвазивни методи. Различните видове еластични превръзки, бинтове или чорапи са един от тях. Те се прилагат при неоперативните начини.

„Съвременната медицина предлага много добри еластични чорапи и чоропогащници за жените, които са много добри качества, със съвременна визия, които не са в никакъв случай естетически неиздържани и добре се приемат от пациентките. Те трябва да бъдат носени когато човек е в изправено положение и кога не е нужно оперативно или друго лечение. С тях се подкрепя венозната система и в началните етапи употребата им е задължителна тъй като по този начин предотвратяваме по-бързото развитие на варикозната болест", допълва проф. Станкев.

Лечението с венотонични средства или лекарства също се използва. Те подкрепят венозната стена, подобряват състоянието на нейния тонус и движението на кръвта във вените, както и подпомагат клапния апарат. Това са различни видове медикаменти, които са добре известни на пазара и се препоръчват от лекарите, защото имат много добър ефект.

При хирургичното лечение се прави премахване на разширените вени по оперативен път. Там травмата е сериозна и човек да се раздели с нормалните си ангажименти за около месец, а понякога и повече. „Затова този метод беше изместен в последните 20 години от други, които са малко инвазивни и по-малко травматични. Има и други методи, които ползват честота на електрическата енергия, която чрез катетър се въвежда във венозната система и под определен контрол, ехографски, се унищожават вените. Няма оперативно лечение, няма разрези. Вената се „разтопява", тя си остава на място, но вече не функционира. Предимството е, че няма травми, пациентите още в същия ден могат да напуснат здравното заведение. Периодът на отделяне от работа, бизнес, нормален начин на живот, е съвсем кратък. Но там могат да се получат усложнения като възобновяване проходимостта на вената и отново да се наложи използване на метода. Понякога има нарушение на целостта на подкожното пространство. Така че, тези методи са много добри, но те се конкурират и дават добри резултати", обяснява още професорът.

„Варикозната болест трябва да бъде лекувана независимо по кой от тези начини, защото усложнението й води до появата на атрофични промени, тоест в храненето на тъканите на долните крайници, с появата на язви, трудно заздравяващи рани, може да се стигне дори до ампутация, коментира директорът на НКБ.

Разширените вени представляват видими на повърхността на кожата венозни съдове, които са с увеличени размери и често са нагънати. „Варикозно променените вени е заболяване на съединителната тъкан, при което има недостатъчност на същата. Обикновено се срещат по долните крайници поради изправения стоеж и увеличеното налягане на кръвта в долните крайници", обяснява проф. Станкев.

Основната функция на кръвоносната ни система е да доставя кислород и хранителни вещества с кръвта до всички органи и системи. Артериите отнасят кръвта от сърцето до органите и тъканите в тялото. Тя се връща по венозните съдове обратно към сърцето. За да върнат кръвта до там обаче, вените на долните крайници трябва да работят срещу гравитацията. С помощта на мускулните контракции и еластичността на стените на вените, кръвта се отнася до сърцето. Във вътрешността на вените на краката има малки клапи, които не позволяват връщането на кръв обратно надолу. С напредването на възрастта при хората вените губят своята еластичност и се отпускат.

Има случаи, в които разширените вени са просто козметичен дефект, но при други те създават значителен дискомфорт на пациента. „Обикновено заболяването е наследствено, но то може да се дължи и на други причини. Появява се най-често при жените по време на бременността. Те често имат хормонален дисбаланс и тогава се появяват инициално разширените вени. Ако ги е имало преди това, започват да прогресират тъй като плода притиска тазовите вени с нарастването корема на жената и оттам се получава застой в долните крайници. Тогава наличните, макар и малки разширени вени, търпят прогресия. А при мъжете има връзка със стареенето", обяснява националният консултант по съдова хирургия.

Хората с професии, свързани с обездвижване и продължително стоене на крак, тези с наднормено тегло, също са застрашени.

„Хората не са достатъчно информирани, но ние в продължение на 20 години много активно работим в тази насока тъй като обществеността не беше запозната със заболяването и до момента го неглижираше. Предвид резултатите от съвременните изследвания, които се направиха, съвременните проучвания, в които България участваше, се потвърди значимостта на заболяването и това ни накара да бъдем изключително активни и към обществото и към институциите", казва проф. Станкев. Според него е по-добре е да се лекува едно заболяване, отколкото да се стига до известна степен инвалидност и след това държавата да заплаща за тези заболявания. Затова специалистите популяризират новите тенденции в диагностиката и лечението на хроничната венозна болест и в частност на разширените вени.

За установяването на разширени вени няма специфични лабораторни изследвания. Ако се касае за възпаление (тромбофлебит), промяната в кръвните изследвания е неспецифична, има повишаване на левкоцитите (левкоцитоза) и ускоряване на утайката (СУЕ). Състоянието на венозната система се установява бързо и лесно чрез ехографското изследване. Друго изследване е венографията (флебографията). В една от вените по гърба на стъпалото се инжектира контрастно вещество, след което с помощта на рентгеново лъчение се визуализират венозните съдове. Венографията с магнитен резонанс също се използва, но е по-скъпа. До нея се прибягва когато оценката на венозната система не може да се извърши с останалите методи.