Коментар

Нека намалим разходите за диабет с превенция

29-10-2019 12:30

Лавината за национална програма е тръгнала, няма да се откажем от нея, казва Росица Пандова

Нека намалим разходите за диабет с превенция

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Всички организации на хората с диабет в България апелираха за спешното създаване на Национална програма за борба със захарната болест. Въпросът кога МЗ ще изготви и приеме такъв документ бе поставен и от страна на депутати. Отговорът на ресорното министерство е, че и без такава програма се полагат достатъчно мерки насочени към профилактика и лечение на заболяването. За коментар по темата потърсихме Росица Пандова. Тя е председател на сдружение "Култура без граници".

Няма да спрем да настояваме за диабетна програма. Лавината е тръгнала и въпреки всичко се надявам да приключи успешно. В тази връзка изразявам своето недоволство от становището на министър Кирил Ананиев. Абсолютно недалновидно се е произнесъл. Той е човек, който твърде добре работи с цифрите, но те не са в полза на здравите хора с диабет, които наричам така, защото те са в условно здраве. Съгласна съм с всички цифри, които министърът е публикувал. Вярно е, тези средства са похарчени, но за лечение, не за превенция. Ако една част от тях бяха вложени в превенция, нямаше да има и този разход. 7.795 млн. лв. са дадени за медицински изделия.

НЗОК е платила 135 млн. лв., от които 127 млн. лв.

ааа

са за лекарства. Нека да ги намалим с превенция. По света това работи, защото парите дадени днес за профилактика ще спестят разходите, които утре ще се наложи да се вложат за лечение и за инвалидизация. Ние не искаме да отглеждаме инвалиди. А тези похарчени пари вещаят усложнения, т.е. инвалидизация на хората с диабет. Същите тези средства биха били в полза, ако са внедрени в превенция, профилактика и обучение. Това е най-важното. Диабетът е хронично незаразно заболяване има нужда от постоянен мониторинг и реобучения. Затова всички организации се обединихме и за пореден път внесохме иск за диабетната програма. Това, че

сме на последно място в Европа по качество на диабетната

аааа

грижа красноречиво говори, че темповете за развитие и внедряването на иновации и съвременни техники за лечение и подход са изключително забавени. В почти цяла Европа има работещи диабетни програми, правителствата имат мисъл за хората с диабет. И ние настояваме това да се случи и при нас. Не е добре да се работи на парче. Необходима е единна национална програма с последователни и подредени по смисъл мерки и политики.

Диабетът не е еднакъв като специфика с другите незаразни болести. При него има нужда от постоянен мониторинг. И не става дума само за кръвната захар, но и мониториране на състоянието на болните, за да не бъдат те пациенти, а условно здрави хора.

Възрастта на пациентите с диабет спада все по-рязко.

От вчера имаме случай – на дете на 7 месеца, преди три месеца при 30 дневно бебе., в началото на годината при 40 дневно бебе със помпи и сензори. Заради това е нужна тази програмата, знаем, че тя е процес и няма да стане от днес за утре, дори и да бъде приета. Това ще е дълъг и болезнен процес като едно заболяване, докато не го излекуваме. Но това е формулата за успех - единна национална програма. В началото на годината имаше конгрес в България, на който бе представен опитът на Швеция в областта на придружаващата грижа за деца с диабет. Елементарни и приложими са нещата. Тази година нашето сдружение имаше проблем с доставка на глюкаген, който е животоспасяващ медикамент при тежка хипогликемия.

Не можахме да ги дарим на училищата, защото лекарството

не е в списъка на спешните медикаменти за учебните заведения. Но, ако не дай Боже, дете с диабет изпадне в тежко състояние...може да стане твърде късно, докато дойде Спешна помощ. Бяха осигурени 55 флакона и искахме да ги дарим, но не успяхме, поради административна пречка от общината. И затова е нужна тази програма. Има ли я, такива проблеми няма да бъдат допускани. Необходими са и обучения, защото медицинските сестри са деквалифицирани. Може би могат да сложат една подкожна инжекция с инсулин, но не е само това, технологиите все повече навлизат. Децата са със сензори, с помпи, затворени системи. Има нужда от обучение на три нива - пациенти, медицински специалисти, родители и семейства. Дори и лекарите, които боравят с тези медицински изделия трябва да бъдат обучавани, защото става дума за изделия, не са препарати, които по презумпция би трябвало да познават.

Още по темата