лица

С обич в сърцето

16-08-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
С обич в сърцето Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Доктор Феодор Оджаков е 30 годишен русенец. Работи в Клиниката по Съдебна медицина и деонтология, Александровска болница. Той е трето поколение медик. Историята на Оджаковия род е повече от интересна. Шеметна и пъстра плетеница от съдбите на служители на Темида и на Хипократ.
Бащата на д-р Феодор Оджаков е лекар, специалист по образна диагностика. Дядо му, пък е хирург. Другата част от родата са прависти. А историята помни как преди 1944 година семейството е живяло в София. После биват изселени и така попадат в „ Малкия Париж", град Русе. Дядото на дядо ми е бил върховен съдия, с гордост разказва д-р Оджаков.

 

На живота гледа с неподправено

чувство за хумор. То наднича дори в начина, по който преобръща сентенците. Казва, че най му допада мисълта „ Носете си новите дрехи". И ако си мислите, че в нея той открива посланието да се наслаждаваме на мига, определено грешите. Д-р Оджаков открива друго, новите дрехи се носят днес, защото утре може и да не ти станат. "Обичам да си хапвам всичко, за това имам огромен проблем с килограмите", смее се той.

Завършил е в Русе английската гимназия

разказва, че в ученическите години е придобил навика с огромен интерес да чете книги. В литературата открива начин да надникне в различни времена, епохи и държави. И макар, че не си спомня да е имал любим предмет в училище в дипломата е наредил отгоре до долу само шестици. Така желязно подплатен със знания и висок бал атакува Медицинския университет в София, където е приет. Там среща и бъдещата си съпруга.

Историческите романи,

пътешествията, дори на близки разстояния, са сред любимите му занимания. В родния Русе отскача, за да види родителите си. Прави го все по-рядко. Честичко обаче отправя мисли за живот зад граница, не заради друго, а защото тук дума описваща живота е нестабилност. „Като студент бях по-убеден, че искам да живея и работя в България. Сега ме притеснява неразборията навсякъде и липсата на възможност да планираш бъдещето си, защото непрекъснато се променят правилата на играта", споделя той.

Казва, че е щастлив, защото е успял

да вземе специалност, тъй като Наредбата за специализации е документът, който през няколко години все се променя. Сега се чуди дали няма да се променят и правилата на пазара. Чуди се дали ще може да си позволи да си купи жилище. Освен това се пита дали ще може да изучи бъдещите си децата си по действащите правила в момента, или пък те коренно ще се променят до тогава.

Стигнал е да убеждението,

че в чужбина едва ли би си намерил работа, като съдебен медик. Вероятно за това, все още не е стегнал куфарите. За него е важно да не прави кампромис с професията на съдебен лекар, защото я обича. За нея разказва с възторг, изтъквайки уникалността й  „Тя е затворена специалност. Има връзка с правораздаването на една държава, много трудно се допуска да я практикуват чужденци. А вероятността да я упражнявам зад граница е направо минимална", казва той.

Споделя още, че работата на съдебния

лекар е много различна, защото всеки ден среща различни казуси. Освен това в тази професия има време за размисъл, а сблъсъкът с различните човешки истории, пък разширява светогледа му. Уточнява, че точно тези парченца от житейския пъзел го примиряват. Като му напомнят, че нищо не започва, нито пък свършва с него.

Не е набожен, но вярва в кармата

затова гледа да прави повече добрини, а неволните лошотии да са по-малко. Открил е тайната на спокойствието и ми я доверява. Когато ежедневието ме притисне до стената, а душата ми крещи за релакс, грабвам книжката и моливите и започвам да оцветявам, като децата., казва д-р Оджаков. Мечтае един ден да може да си позволи с кораб да обиколи света. Първата спирка казва, че ще е Перу. Сега обаче брои дните, до началото на лятната ваканцията и до срещата с морето, което тази година все още не е успял да види. Сънува дивите плажове на Синеморец, към които ще тръгне с обич в сърцето.



Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019