ЛИЦЕ

Скулпторът на трахеи

25-08-2017 08:10
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Скулпторът на трахеиЗдравната каса направи от лекарите пътекаджии, признава гръдният хирург д-р Цветан Минчев
„Ценя майсторството, професионализма у хората. Вярвам в това, което мога да направя с ръцете и ума си. Не мога да толерирам немaрливия начин на работа и хората, на които не може да се разчита“. Думите са на д-р Цветан Минчев – лекарят, който заедно с екипа си извърши виртуозно впечатляваща операция за имплантиране на трахея. Животоспасяващата интервенция е уникална в света по обем и сложност, защото при нея медиците изрязаха всички засегнати от рак структури – хранопровод, щитовидна и паращитовидни жлези, изградиха изцяло нова трахея от кожа от ръката на пацентката, и я поставиха на мястото й. Жената вече може да диша сама.

Д-р Цветан Минчев е началник отделение по гръдна хирургия в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“. Роден е в столицата. В рода си няма лекари, така че сам избира да превърне медицината в своя съдба. Разбира се, като всяко дете преди това мечтае да стане пилот, машинист, инженер, автомобилен състезател. „Насочих се към медицината, защото не бях добър в математиката, но това се оказа по-доброто решение“, шегува се докторът. Все пак истината е, че биологията и химията му се отдават повече. Още преди да завърши Медицинския университет в София вече знае, че ще стане хирург. Първото му желание е да специализира кардиохирургия, дори известно време стажува в болница „Лозенец“. Но съдбата е отредила друго и нещата се завъртат така, че се насочва към гръдната хирургия. „Не съжалявам, истина е, че колегите получават по-добри възнаграждения, но при нас е по-интересно“, откровен е той. Отначало работи като военен лекар, след това специализира в белодробната болница „Св. София“, където остава на работа в продължение на 17 години. Тук преминава всички етапи на развитие – като асистент, старши асистент, главен асистент, университетски преподавател.

Благодарен е на учителите си - проф. Данаил Петров и доц. Емил Аструков

„Това са хората, от които съм „откраднал“ най-много в професията“, казва д-р Мирчев. Още след откриването на „Токуда болница“ обаче се мести, заради модерната апаратура и по-добрите възможности за изява и развитие. Оттогава всеки ден прекарва в операционната. Интересите му са най-вече в миниинвазивните техники, но и големите тумори. Работи във всички области на гръдната хирургия, като прави от 3 до 6 операции дневно, в зависимост от обема им.

„В отделението ни се извършват средно по 1 000 операции годишно. От тях близо 80% са миниинвазивни – видеоасистирана торакоскопия, VATS. Използваме всички най-нови методи за диагностика и оперативно лечение на заболяванията на белия дроб, плеврата, медиастинума и хранопровода“, обяснява лекарят. Питам не е ли малко сташничко да се отвори гръдния кош на човек. Той се усмихва и казва, че със сигурност е страшно за пациентите, но за лекаря това е ежедневие. Споделя, че хората реагират различно. Затова запомня за цял живот както сложните операции, така и някои болни. „Пациентката, на която присадихме трахея, със сигурност е от запомнящите се, защото е изключително храбра. Впечатляващ човек!“, обяснява д-р Минчев.  

Разказва, че

още миналата година е искал да извърши имплантиране на трахея 

на друг пациент, който според него е бил подходящ. Тогава са изградили органа, но впоследствие се оказало, че след изрязването на тумора, гръклянът е запазен и имплант не е необходим. „Затова върнахме обратно кожата, която бяхме взели от ръката, извадихме хрущялите, но вече знаехме как може да се извърши имплантацията. Така че, сега имахме и техническата подготовка, и начина, и знанието, и моженето, защото веднъж вече беше разигравано. Бяхме наясно как ще го направим“, споделя лекарят. И обяснява, че при тази операция се преминава през доста етапи, като място за пропуски и рискове има много, но не бива да се допускат грешки, защото последствията са фатални. „Тази операция, като я започнеш веднъж, няма точка на връщане“, убеден е специалистът.

Известно е, че лекарите са в постоянна надпревара с времето, така е и при д-р Минчев. Въпреки това той успява да освободи по няколко часа за близките и приятелите си, а прословутото му чувство за хумор винаги го поставя в центъра на компанията. „Имам приятели и сред пациентите, с някои ходим заедно за риба“, казва лекарят. Основното му хоби обаче е авиомоделизмът. „Правя самолети, коптери, какво ли не. Това е любимото ми забавление и разтоварване. Обичам и да плувам. Това са начините, по които си почивам.

Когато навлязох в кризата на 40-те, започнах да си играя със самолети

Всъщност имам афинитет към тях от малък, това ми беше мечта, но към 40-те сериозно се заех с тази територия. Много е интересно и много приятно“, усмихва се лекарят.

Според него българската здравна система е тотално сбъркана. „Имаме невероятни специалисти, които се справят с много тежки проблеми с помощта на иновативни методи, а в същото време пропускаме заболяванията в начален стадий,“ казва с болка д-р Минчев. Смята, че причините са много. Първо, системата куца. И второ, българинът в медицинско отношение е доста необразован. „Пациентът с рак на хранопровода чака да спре да му минава ракията и тогава чак се обажда на доктора, че има проблем с гълтането. Или пък бучката на гърдата, която си отглежда от две години, изведнъж взела да расте и виж, станала колкото главата ми“, споделя опита си хирургът. Но вината не е само на пациентите. „Има и лекарска небрежност, има случаи дори на некоректно забавяне на пациенти и отчитане на дейност, която не се отнася до основния им здравословен проблем. Например – рак на белия дроб се лекува по 3-4 пътеки за пневмония, правят се бронхоскопии, които не довеждат доникъде, върти се болният, докато минат 5-6 месеца и накрая му казват: „Хайде сега - отивай в София и си намери някой гръден хирург!“. Това е действителността. Има определени болници в някои градове, за които това е практика. Причината е, че здравната каса направи от лекарите пътекаджии.

Нещата трябва да се променят много сериозно, драстично

Лошото е, че и младите колеги също бързо се превръщат в пътекаджии. Просто такава е системата“, категоричен е специалистът. Убеден е, че са нужни драстични промени – да се въведат диагностично-свързаните групи, за които всички министри в началото говорят, но след това ги забравят, защото е необходимо допълнително финансиране, а явно то няма откъде да дойде. За съжаление, не е оптимист, че всичко това ще стане в близките 10 години и здравеопазването ще се подобри. Не смята, че раздържавяването на здравната каса е някаква панацея. „Нямам надежда, че тези промени ще станат за моето поколение. Може след две поколения нещо да се промени, но няма да е скоро“, смята хирургът. Затова, според него, младите хора ще продължат да напускат България. Той самият е останал тук, заради семейството си, заради децата и приятелите. Но дъщеря му, която също е избрала лекарската професия, вече от 10 години работи в Германия. Там е и синът му, който е компютърен специалист. „Той иска да работи тук, но му се налага да пътува непрекъснато между двете държави“, споделя лекарят.


За него самия бъдещето е ясно – ще продължи да оперира

Споделя, че след няколко дни заедно с неврохирурзите на „Токуда“ ще направят поредната тежка операция, този път на млада жена с тумор на гръбнака. „Той е разположен на много неприятно място – между диафрагмата, черния дроб, бъбрека, така че ще се махат прешлени, ще се освобождава гръбначният мозък в гръбначния канал. Надявам се операцията да мине добре и да помогнем на жената, защото е полупарализирана“, казва лекарят. В по-дългосрочен план очаква скоро да бъде извършена трансплантация на бял дроб и у нас. „В „Токуда“ има достатъчно подготвени специалисти от пулмолози, имунолози, гръдни и кардиохирурзи, които могат да направят такава операция, въпросът е това да стане държавна политика“, убеден е д-р Минчев. 



Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник

Докторът, който стана свещеник

В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
Между стетоскопа и перото

Между стетоскопа и перото

Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
Победителят в операционната

Победителят в операционната

Ортопедията и травматологията е моята страст в медицината, казва д-р Александър Илиев от УМБАЛ „Св. Анна"
Спасителят в ръжта

Спасителят в ръжта

Не прави това, което не искаш да ти направят на теб, казва съдебният медик д-р Методи Гошев
Пазителят на времето

Пазителят на времето

Аз съветвам моите приятели, не само да следят какво ще е времето, но и да му се радват, защото така ще бъдат щастливи, казва климатологът проф. Георги Рачев
Стилистът, който спасява хората

Стилистът, който спасява хората

Агресията отсъпва, когато има добра дума, казва Гергана Николова, шофьор на линейка в ЦСМП- София
1 2 3 4 5 ... 12 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2019