ЛИЦЕ

Скулпторът на трахеи

25-08-2017 08:10
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Скулпторът на трахеиЗдравната каса направи от лекарите пътекаджии, признава гръдният хирург д-р Цветан Минчев
„Ценя майсторството, професионализма у хората. Вярвам в това, което мога да направя с ръцете и ума си. Не мога да толерирам немaрливия начин на работа и хората, на които не може да се разчита“. Думите са на д-р Цветан Минчев – лекарят, който заедно с екипа си извърши виртуозно впечатляваща операция за имплантиране на трахея. Животоспасяващата интервенция е уникална в света по обем и сложност, защото при нея медиците изрязаха всички засегнати от рак структури – хранопровод, щитовидна и паращитовидни жлези, изградиха изцяло нова трахея от кожа от ръката на пацентката, и я поставиха на мястото й. Жената вече може да диша сама.

Д-р Цветан Минчев е началник отделение по гръдна хирургия в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“. Роден е в столицата. В рода си няма лекари, така че сам избира да превърне медицината в своя съдба. Разбира се, като всяко дете преди това мечтае да стане пилот, машинист, инженер, автомобилен състезател. „Насочих се към медицината, защото не бях добър в математиката, но това се оказа по-доброто решение“, шегува се докторът. Все пак истината е, че биологията и химията му се отдават повече. Още преди да завърши Медицинския университет в София вече знае, че ще стане хирург. Първото му желание е да специализира кардиохирургия, дори известно време стажува в болница „Лозенец“. Но съдбата е отредила друго и нещата се завъртат така, че се насочва към гръдната хирургия. „Не съжалявам, истина е, че колегите получават по-добри възнаграждения, но при нас е по-интересно“, откровен е той. Отначало работи като военен лекар, след това специализира в белодробната болница „Св. София“, където остава на работа в продължение на 17 години. Тук преминава всички етапи на развитие – като асистент, старши асистент, главен асистент, университетски преподавател.

Благодарен е на учителите си - проф. Данаил Петров и доц. Емил Аструков

„Това са хората, от които съм „откраднал“ най-много в професията“, казва д-р Мирчев. Още след откриването на „Токуда болница“ обаче се мести, заради модерната апаратура и по-добрите възможности за изява и развитие. Оттогава всеки ден прекарва в операционната. Интересите му са най-вече в миниинвазивните техники, но и големите тумори. Работи във всички области на гръдната хирургия, като прави от 3 до 6 операции дневно, в зависимост от обема им.

„В отделението ни се извършват средно по 1 000 операции годишно. От тях близо 80% са миниинвазивни – видеоасистирана торакоскопия, VATS. Използваме всички най-нови методи за диагностика и оперативно лечение на заболяванията на белия дроб, плеврата, медиастинума и хранопровода“, обяснява лекарят. Питам не е ли малко сташничко да се отвори гръдния кош на човек. Той се усмихва и казва, че със сигурност е страшно за пациентите, но за лекаря това е ежедневие. Споделя, че хората реагират различно. Затова запомня за цял живот както сложните операции, така и някои болни. „Пациентката, на която присадихме трахея, със сигурност е от запомнящите се, защото е изключително храбра. Впечатляващ човек!“, обяснява д-р Минчев.  

Разказва, че

още миналата година е искал да извърши имплантиране на трахея 

на друг пациент, който според него е бил подходящ. Тогава са изградили органа, но впоследствие се оказало, че след изрязването на тумора, гръклянът е запазен и имплант не е необходим. „Затова върнахме обратно кожата, която бяхме взели от ръката, извадихме хрущялите, но вече знаехме как може да се извърши имплантацията. Така че, сега имахме и техническата подготовка, и начина, и знанието, и моженето, защото веднъж вече беше разигравано. Бяхме наясно как ще го направим“, споделя лекарят. И обяснява, че при тази операция се преминава през доста етапи, като място за пропуски и рискове има много, но не бива да се допускат грешки, защото последствията са фатални. „Тази операция, като я започнеш веднъж, няма точка на връщане“, убеден е специалистът.

Известно е, че лекарите са в постоянна надпревара с времето, така е и при д-р Минчев. Въпреки това той успява да освободи по няколко часа за близките и приятелите си, а прословутото му чувство за хумор винаги го поставя в центъра на компанията. „Имам приятели и сред пациентите, с някои ходим заедно за риба“, казва лекарят. Основното му хоби обаче е авиомоделизмът. „Правя самолети, коптери, какво ли не. Това е любимото ми забавление и разтоварване. Обичам и да плувам. Това са начините, по които си почивам.

Когато навлязох в кризата на 40-те, започнах да си играя със самолети

Всъщност имам афинитет към тях от малък, това ми беше мечта, но към 40-те сериозно се заех с тази територия. Много е интересно и много приятно“, усмихва се лекарят.

Според него българската здравна система е тотално сбъркана. „Имаме невероятни специалисти, които се справят с много тежки проблеми с помощта на иновативни методи, а в същото време пропускаме заболяванията в начален стадий,“ казва с болка д-р Минчев. Смята, че причините са много. Първо, системата куца. И второ, българинът в медицинско отношение е доста необразован. „Пациентът с рак на хранопровода чака да спре да му минава ракията и тогава чак се обажда на доктора, че има проблем с гълтането. Или пък бучката на гърдата, която си отглежда от две години, изведнъж взела да расте и виж, станала колкото главата ми“, споделя опита си хирургът. Но вината не е само на пациентите. „Има и лекарска небрежност, има случаи дори на некоректно забавяне на пациенти и отчитане на дейност, която не се отнася до основния им здравословен проблем. Например – рак на белия дроб се лекува по 3-4 пътеки за пневмония, правят се бронхоскопии, които не довеждат доникъде, върти се болният, докато минат 5-6 месеца и накрая му казват: „Хайде сега - отивай в София и си намери някой гръден хирург!“. Това е действителността. Има определени болници в някои градове, за които това е практика. Причината е, че здравната каса направи от лекарите пътекаджии.

Нещата трябва да се променят много сериозно, драстично

Лошото е, че и младите колеги също бързо се превръщат в пътекаджии. Просто такава е системата“, категоричен е специалистът. Убеден е, че са нужни драстични промени – да се въведат диагностично-свързаните групи, за които всички министри в началото говорят, но след това ги забравят, защото е необходимо допълнително финансиране, а явно то няма откъде да дойде. За съжаление, не е оптимист, че всичко това ще стане в близките 10 години и здравеопазването ще се подобри. Не смята, че раздържавяването на здравната каса е някаква панацея. „Нямам надежда, че тези промени ще станат за моето поколение. Може след две поколения нещо да се промени, но няма да е скоро“, смята хирургът. Затова, според него, младите хора ще продължат да напускат България. Той самият е останал тук, заради семейството си, заради децата и приятелите. Но дъщеря му, която също е избрала лекарската професия, вече от 10 години работи в Германия. Там е и синът му, който е компютърен специалист. „Той иска да работи тук, но му се налага да пътува непрекъснато между двете държави“, споделя лекарят.


За него самия бъдещето е ясно – ще продължи да оперира

Споделя, че след няколко дни заедно с неврохирурзите на „Токуда“ ще направят поредната тежка операция, този път на млада жена с тумор на гръбнака. „Той е разположен на много неприятно място – между диафрагмата, черния дроб, бъбрека, така че ще се махат прешлени, ще се освобождава гръбначният мозък в гръбначния канал. Надявам се операцията да мине добре и да помогнем на жената, защото е полупарализирана“, казва лекарят. В по-дългосрочен план очаква скоро да бъде извършена трансплантация на бял дроб и у нас. „В „Токуда“ има достатъчно подготвени специалисти от пулмолози, имунолози, гръдни и кардиохирурзи, които могат да направят такава операция, въпросът е това да стане държавна политика“, убеден е д-р Минчев. 



С перото срещу болестта

С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
На една мечта разстояние от ума

На една мечта разстояние от ума

Следващата неврология, която ще преподаваме е тази с невронните мрежи, казва акад. Лъчезар Трайков
Не знаех, но изход има

Не знаех, но изход има

Когато разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като извинение, разказа член на АА
В името на един живот

В името на един живот

Лекари от три болници обединиха усилия, за да спасят Снежана Атанасова, а тя им благодари от сърце

Божествено докосване

Божествено докосване

Три поколения лекари помагат на хората в рода на д-р Едислав Петров
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Старшите сестри се превърнахме в счетоводители, от бумащина не остава време за милосърдие, казва Лидия Георгиева
От любовта към четката до скалпела

От любовта към четката до скалпела

Кандидатствах медицина с мисълта да стана хирург, не толкова лекар, казва д-р Цветко Георгиев
Орисана да успява в науката

Орисана да успява в науката

Обичам да правя ръчно изработени подаръци, а сръчността има много общо и със стоматологията, споделя Виолина Александрова
От фотоапарата до фармацията

От фотоапарата до фармацията

Прави бутикови лекарства, гените на инженерите в семейството са взели превес, казва Антон Вълев
Една бяла лястовица

Една бяла лястовица

Ученическо съчинение на тема „какъв ще стана" се оказва съдбовно за д-р Мирослав Ангелов

1 2 3 4 5 ... 10 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Януари 2019