лекар на 2023

Управляващите да чуят специалистите

19-10-2023 21:00
Ние, лекарите от малка България, имаме своя принос и допринасяме за развитието на световната медицина, казва проф. Станимир СираковУправляващите да чуят специалистите
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Проф. Станимир Сираков е носителят на отличието „Лекар на 2023", което Българският лекарски съюз присъди на своя 20-ти юбилей. Той е един от най-дорните ни интервенционални рентгенолози, той е началник на Референтен център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Какво означава признанието на гилдията, коя е най-ценната награда, удовлетворен ли е българският лекар от професията и начина, по който я упражнява, вижте какво казва проф. Сираков.
- Проф. Сираков, какво означава за Вас призът „Лекар на годината" още повече, че званието и наградата се присъждат от съсловието?

- Това е една голяма чест и огромно удоволствие, което може да ме споходи, защото е признание от колегите. Бях изненадан, много ме трогнаха. Наистина „Лекар на годината" за мен е голяма чест. Много се радвам, че те са ме оценили по достойнство. Самите номинации за отличието идват именно от колегите, от съсловието, въпреки конкурентната среда, в която сме. Ето затова, за мен това е огромно признание за резултата в моето развитие, за постигнатите от нас резултати. Наградата е комплексна и носи много ползи и признание сама по себе си.

- Коя награда, според Вас, е най-ценна?

- Не мога да кажа, че една е по-малко, друга, повече, а трета е най-ценна. Всяка една е ценна сама по себе си, според това, което представлява. Тази на Българския лекарски съюз, за която бях предложен от колегите, е една от най-стойностните, тъй като, както казах, е признание от съсловието. Тя съществува вече двадесет години и се дава на изявени специалисти, постигнали нещо специално в областта си, което е разпознато и съответно признато.

- Удовлетворен ли е българския лекар от професията си, от една страна, и начинът, по който я упражнява?

Биографично

Проф. Станимир Сираков завършва медицина през 2009 г. в МУ-София. Веднага след това започва работа в отделението по "Компютърна и магнитно-резонансна томография" в УМБАЛ "Св. Иван Рилски". По-късно специализира интервенционална неврорентгенология в Сърбия и Франция. В момента е ръководител на Референтния център по мозъчно-съдови заболявания към УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Проф. Сираков е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи интервенционални интракраниални процедури като "койлиране" на мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначно-мозъчни артериовенозни малформации, както и минимално инвазивно лечение на злокачествени заболявания на черен дроб, бъбреци, пикочен мехур и други органи. Той пръв въвежда в България ендоваскуларното лечение на артериовенозни малформации и е първият български рентгенолог с диплома от European Boаrd of Neurointervention (EBNI) – Европейския борд по нервоинтервенции, която му дава право да практикува като невро-рентгенолог в цяла Европа.

Председател е на Българското дружество по интервенционална рентгенология и е преподавател към Катедрата по образна диагностика на МУ-София.

- Смятам, че всеки един лекар, който е избрал медицината за свое развитие в живота, всеки негов ден с успешно излекуван пациент е признание и удовлетворение за него. Дали всички го чувстват по този начин, не знам, но за мен е така. В България обаче повечето лекари се борят с административни обструкции, понякога с абсурди в системата. Затова горчивината при нас е по-скоро е в резултат на несгоди и проблеми точно със същата тази система. Смятам обаче, че всеки, който е тръгнал по пътя на тази професия, няма как да не е удовлетворен от резултатите.

- Бихте могъл да заминете и да работи в чужбина по-високотехнологична медицина в друга здравна система, но не сте го направили. Какво е обяснението?

- Имал съм доста предложения, но никога не съм обмислял нито едно от тях сериозно. Много от тях бяха много примамливи. Както много пъти съм казвал, казвам го и сега, избрал съм своя път в България. Много ми се иска всички тези високотехнологични методи, които съм видял и научил в чужбина, да се приложат тук, на българска земя. У нас има широко поле за изява. Самото ми битие, социален статус и семейство, с които съм свързан тук са ценности, които не могат да бъдат пренебрегнати. Не бих се чувствал удовлетворен, хармоничен и успешен в чужбина, та макар и в една по-добра система. Така е и за много други колеги. Тук трябва да се борим често със системата и с администрацията. Казвам точно „борим", защото не винаги получаваме разбиране отсреща. Иска ми се да вярвам, че ще имаме силите и желанието да успеем в подобряването на системата. Борим се с институциите в лицето на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и парламентарните комисии. Надявам се обаче да успеем, а именно, те да припознават нашата експертиза на специалисти. Много искам да видя един положителен резултат – желанието им да се прилагат по-добри и по-високотехнологични методи в медицината за българите, за техните роднини и близки, за всички нас. В нашата сфера ние искаме да подобрим ендоваскуларното лечение по отношение на мозъчно-съдовите заболявания, в частност аневризмите и острите мозъчни инсулти. Още веднъж подчертавам, че нашите управляващите могат да се опитат да използват нашата експертиза, да ни ползват като опит, какъвто сме придобили за нещата, които в областта на медицината се прилагат чече уствърдено и успешно в чужбина. Освен това, те би следвало да го надграждат и подобряват, а не да пречат. Това е, което си пожелавам да се случи в обществото ни. Мисля, че има потенциал всичко това да стане. Доколко е осъществимо това, обаче е различно. Целта ни трябва да е обща – да постигнем европейското ниво във всяко отношение и по него да се равняваме, за да имаме добри условия на лечение за българите тук, в национален план. Така пациентите няма да имат нужда да се лекуват в чужбина.

- Какви са очакванията Ви за развитието на българското здравеопазване и самочувствието на българския лекар и пациент?

- Това е съвкупна работа както от страна на медицинските специалисти, така и на самото общество, дори в частност, на медиите. Нормалното сработване, удовлетворение и оценяване на българския лекар са сбор от настройката на обществото към тях. Мисля, че това ще се подобри с времето. Пожелавам го на младите колеги. Надявам се ние, които работим във високотехнологичната част на медицината скоро да постигнем положително развитие и да прилагаме все по-нови и по-нови постижения като тези, които се практикуват по света. Много съм щастлив да отбележа, че ние, лекарите от малка България, също имаме своя принос и даваме за развитието на световната медицина. Това са процедури, техники и устройства, създадени и развити в нашия център за първи път в света. За пръв път в международен мащаб сме използвали новаторски устройства в ендодаскуларното лечение на мозъчни аневризми. Тепърва те се припознават и ползват на световно ниво. По този начин нашата страна излиза на световната сцена, като един от новаторите и център за ендоваскуларно лечение, сравним спрямо всички други, които предоставят нови техники и устройствени развития в нашата тясна специалност.

Колкото до самочувствието на българския пациент, трябва да се има предвид, че нашата здравна система не е лоша. Просто, трябва реално да се приложи един работещ медицински контрол. Ако това се случи, има накъде тя да бъде надградена, което ще е много добре за обема и капацитета на България. В сравнение с Великобритания или Франция, например, тук хората имат добра медицинска експертиза и добър достъп за провеждане на лечение. Там недостатъците са в продължителното чакане, наличеието на листата на чакащите. При нас това го няма, което е огромно преимущество. Просто, трябва да се надгради ефективността именно чрез контрола по отношение на събирането на здравните вноски и правилното им изразходване. Така ще има достатъчно пари. Този контрол трябва да бъде както от страна на Министерството на здравеопазването, така и на Националната здравноосигурителна каса. Крайният резултат е българският пациент да получи адекватно и съвременно лечение, съответно с най-ниски медицински рискове.

- Сякаш се наблюдава едно нарушено доверие между двете страни – лекар и пациент, в последните години. Така ли е?

- Така е. То е усложнено и от медии, а понякога и от адвокатсткото съсловие. Вярно е, че понякога се забелязват негативни действия в част от съсловието ни, но повечето пъти преекспонират, което дава лош имидж на българския лекар. Аз мога смело да заявя, че не работя с колеги, които нямат желанието да помогнат или имат негативни медицински практики, рефлектиращи върху пациента.

- Как избрахте лекарската професия – по призвание или по силата на семейната традиция?

- Първият в рода лекар е баща ми д-р Стефан Сираков – един от основателите на здравната реформа в България. Вероятно съм се повлиял от него още като дете - честите разкази за неговото професионално развитие, за интересните медициски казуси, за неговите тревоги за пациентите за отговорността на медика към хората. Така, отрано у мен се оформи виждането, че аз ще го последвам в професионален план. Никога дори не съм си помислял, че мога да се ориентирам към нещо друго. Просто, бях запленен от семейния пример, от баща ми! Винаги съм знаел, че искам и ще бъда лекар. Освен това, имам щастието и честта да работя заедно с братовчед ми – д-р Александър Сираков, с който се разбираме отлично.

- Как се насочихте и избрахте интервенционалната неврорентгенология – тази все още непонятна за мнозина специалност?

- Изборът ми беше продиктуван от новите технологии за България. В шести курс, когато трябваше да се ориентирам накъде ще продължа, бях силно запленен от ендоваскуларните процедури и дори бях убеден, че трябва да стана неврохирург. Когато започнах да кандидатствам за обучение в чужбина, навсякъде ми казваха, че трябва да бъда рентгенолог за да се развивам към ендоваскуларната терапия. Към онзи момент беше крайно непознато за българския студент, че рентгенолозите под образен контрол извършват ендоскопски процедури. Така се насочих към тази специалност. Впоследствие, с колегите успяхме да развием едно много добро рентгенологично съсловие в България, което да развива именно тези интервенционални процедури. Всичко това започна през 2009 година и към днешна дата в УМБАЛ „Свети Иван Рилски" имаме Референтен център по мозъчно-съдови заболявания, който ръководя.

- Коя е движещата сила за Вас, като професионалист, въпреки трудностите?

- Движещата ми сила са добрите ни резултати при пациентите. Да ги виждам всеки ден в по-добро здраве, а след това и излекувани, е истинско щастие. Призванието ми е лекар, тоест да помагам на хората. Това ме мотивира. Радвам се, че съм могъл и мога да помогна. В последните години успяхме да изградим добър екип от млади специалисти, които продължават да се развиват при нас, ни дава радостта, че има повече възможности и по-голяма достъпност за българския пациент. Трябва да затвърдим школата и все повече хора да могат да се възползват от това лечение. Всички ние знаем, че сред тези потенциални пациенти са нашите роднини, нашите близки, нашите приятели. Мога смело да се похваля, че вече втора година сме избразни от Европейската асоциация за мининално терапевтични невропроцедури (ESMINT) като един от 10 центъра в Европа за обучение на Невроинтервенционалисти. През нас вече са преминали активното си обучение 5 европейски лекари – двама англичани, двама испанци и един унгарец.

- Предвидено е изграждането на десет центъра за интервенционално лечение на инсултите. Докъде се стигна с тях, ще бъдат ли скоро факт?

- За мен, десет са прекомерно много. Смятам, че три, четири, максимум пет са необходими за цяла България. Колкото до лекуването на острия инсулт с метода на венозната тромболиза, която и сега се извършва на повече от 28-30 места във всяка областна болница в страната е нещо друго. Това е първото и своевременно лечение, до което повече хора трябва да имат достъп. Част от инсултите не се повлияват от този метод, след което идва нашата част – ендоваскуларното лечение. Спрямо броя пациенти годишно, хванати в златният прозорец за осъществяане на тромболиза, от тази бройка не повече от 350 – 400 човека ще са подходящи за извършване на ендоваскуларно терапия. За тях за достатъчни четири – пет центъра, разположени правилно географски в държавата. По-голяма от тази бройка не ни трябват. В Швейцария, например тези, в които се извършва тормбоктемия не надвишават този брой. Смятам, че трябва да копираме от една работеща система, а не да експериментираме първо в България. Простото обяснение е, че ако в един център няма проведени поне 50 – 100 терапевчтини ендоваскуларни процедури годишно, лекарите там няма да имат експертизата да го правят на високо медицинско ниво. Това означава, че няма да имаме високи резултати на успеваемост от самото лечение. Колкото до извършването на венозна тромболиза, трябва да имаме повече звена структури в повече лечебни заведения, което да я осъществява във всеки по-голям град, като те бъдат разпредели географски така, че линейките да успяват да транспортират пациентите навреме за провеждане на успешното лечение.

Колкото до изграждането на самите центровете, нямам информация докъде е стигнал процесът. Това е в компетенцията на Министерството на здравеопазването. От много години говорим за този проект, надявам се скоро да го видим осъществен.

- В Плана за развитие и устойчивост са предвидени не малко инвестиции за интервенционалното лечение на инсултите. Според Вас, добре ли са разпределени, за какво ще стигнат?

- Много се надявам регулярно да направят по-малко центрове, но те да бъдат работещи. Това е решение на администрацията на Министерството на здравеопазването. Често се сменяха министри в последните години и с всяка смяна имаше нова идея. Смятам, че никой от тях обаче не беше експерт в сферата и не знаеха какво, всъщност, ще бъде лекувано и какво точно ще означава изграждането на коментираните центрове. Затова си позволихме да бъдем консултанти в МЗ. Имам предвид, че акад. Иван Миланов, който е председател на Българското неврологично дружество, както и на експертния съвет по неврология към МЗ, проф. Николай Габровски – председател на Българското неврохирургично дружество и експертния съвет към МЗ и аз като председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология и на експертния съвет към МЗ, както и рентгенолозите, които се занимаваме с ендоваскуларното лечение, можем да кажем най-добре от какво има нужда страната. На всяко едно министерство в последните години сме дали една и съща насока и експертиза, но с идването на нови хора се променят и схващанията, а във всичко това са замесени и доста финанси. Средствата, бих казал, са предостатъчно, но как ще бъдат разпределени, тепърва предстои да разберем. Нека почерпим опит от по-развитите държави. Важното е управляващите да вземат предвид експертизата на специалистите, защото ние сме хората, които знаят най-добре какво е необходимо за наличието на работещи центрове.


Джипитата на село на курс по спешна помощ

Джипитата на село на курс по спешна помощ

Ще се обучават още специалисти, медицински сестри и лекарски асистенти, предвижда проект
Няма как НЗОК да издържа 360 болници

Няма как НЗОК да издържа 360 болници

Новият парламент вече е факт, може би ще има и ново правителство. Какви са очакванията на болниците от властта. Това попитахме д-р Георги Гелов. Той е директор на МБАЛ – Хасково.
Продължава набирането на кадри

Продължава набирането на кадри

12 са към момента офертите за работа в специализираната секция „Кариери" на Българския лекарски съюз
Как да видим здравното си досие

Как да видим здравното си досие

В него може да се влезе с електронен подпис, ПИК на НАП или с уникален код за достъп, припомнят от НЗОК
Парламентът ще е с 25 комисии

Парламентът ще е с 25 комисии

Една от тях ще е здравната, независимите депутати няма да могат да сформират свои парламентарни групи
БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

Той бе обещан вчера, днес е депозиран, подкрепен е и от независимия депутат Калоян Методиев

България е първенец по легла в ЕС

България е първенец по легла в ЕС

За втора поредна година страната ни изпреварва дори Германия с феноменалната бройка от 823 на 100 000 души, в същото време половината седят празни
ББР с кредити за публични болници

ББР с кредити за публични болници

Условията са различни в зависимост вида на искането и състоянието на лечебното заведение
Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Както вече clinica писа, на мястото на д-р Владимир Даскалов застъпва д-р Димитър Димитров
Нужен е по-строг контрол на райския газ

Нужен е по-строг контрол на райския газ

От МЗ предлагат той да влезе в списък с опасни вещества, а от МВР - с наркотичните, за да се контролира по-ефективно
1 2 3 4 5 ... 518 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ