Здравеопазването няма цвят

Всички сме българи и трябва да си дадем сметка, че се топим като нация, трябва да мислим заедно, тук няма разделителни линии, казва проф. Христо Хинков

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Хинков, защо предложението за въвеждане на телемедицина чрез „Български пощи" предизвика толкова парливи коментари от страна на колегите ви от ГЕРБ?

- Един от най-сериозните критерии за качество на здравната система е достъпът до медицинска помощ. В последните години наблюдаваме отлив от страна на ОПЛ, намаляване на специалистите и оголване на много региони, които преди това се обслужваха от медицински специалисти. Ако искаме нещо да направим в краткосрочен порядък, можем да използваме съчетанието на модерните технологии, които предоставя съвременната медицина, с инфраструктурата на „Български пощи", които не са приватизирани, за да се развият едни скринигови и профилактични дейности, където да има консултации със специалисти, които иначе не ходят в тези места.

- Как точно си представяте да става това?

- Телемедицината означава от разстояние да се дава консултация със съответната техника. Достатъчно е да се постави един екран в клона на пощата и по график хората, които имат нужда, ще могат да се записват за консултация с дежурен специалист от областния град. Той ще може да отговаря на въпроси, да насочва пациента, ако е нужно за преглед и лечение. Това е идеята.

- Тоест, таргетирате възрастни хора в села и малки населени места, така ли?

- Да, това може да бъде и една скринингова програма, защото оплакванията, които лекарят чува, могат да го насочат и така определена диагноза да се хване по-рано. Сега профилактиката е много занемарена, особено в по-отдалечените региони. Това предложение е много логично и е много грозно да се атакува по този начин. Моите уважения към г-жа Деница Сачева, аз я познавам от много години и тя много добре познава реформаторските идеи от времето, когато беше в нашия екип по здравеопазване, така че не е коректно да спекулира с тях. Но това е само част от опита да се въведе ред в този хаос, в който се намира нашата здравна система. Нека оставим програмата, нея може да я напише всеки, сигурен съм, че там няма да има противоречие и с тази на ГЕРБ, ако е писана от професионалисти, а аз знам, че сред тях има такива. Целите в крайна сметка са едни и същи, но има важни неща, които трябва да се кажат. Те са свързани с това, че нашето население намалява, че ние се топим като снежна топка, че не са взети никакви уроци от пандемията досега, защото с нея загубихме един малък град и не си взехме урок какво ни липсваше. А тези липси са описани в големи доклади, дадени са на МЗ и там са потънали.

- Ако трябва да резюмираме този хаос и пропуски в системата в няколко изречения, кои са най-важните неща, които трябва спешно да се променят?

- Най-важното е да се борим срещу високата преждевременна смъртност, доколкото тя се дължи на действията на здравната система. Много пъти сме казвали, че здравните специалисти в България са на много високо ниво и веднага си намират работа в други страни. Но проблемът е, че самата система е разкъсана, че няма връзки между отделните й сегменти и това са стратегически цели, които всяка една програма трябва да си постави. Например, фрагментирането на лечебния процес – когато един пациент бъде изписан от болница, той престава да съществува за системата, той не отива при ОПЛ или при друг специалист, а в къщи, болницата не го проследява, за да види какво е състоянието му след лечението. Тоест, тази фрагментираност на системата води до усложнения и до повишаване на преждевременната смъртност. Но първият основен приоритет, който трябва да си поставим, ако сме управленци, е да задържим медицинските специалисти в България.

- Как може да стане това?

- Като им се увеличат заплатите. Трябва да се създадат условия за тяхното развитие и специализация. В тази посока бяха направени добри стъпки от някои правителства на ГЕРБ – Петър Москов въведе промени в наредбата за специализация, които са добри,но не са достатъчни, те трябва да се надграждат. Защото без специализация младите лекари не могат да продължат своето развитие и затова напускат. Освен това липсва обучени до края на живота за ОПЛ. Те имаха изградена кредитна система, което предполага, че са мотивирани да се развиват в медицинско отношение, а не да стават едни администратори. И ето какво се получи след 20 години от началото на тази реформа – намаляват ОПЛ, мотивацията им пада, но млади хора не идват, обезлюдяват се районите и това е един свързан процес. Тези неща трябва да бъдат адресирани с една политика, която е свързана със средства.

- В тази връзка смятате ли, че продължаващото обучение трябва да се обвърже с някакви последици – например загуба на правото да практикуваш?

- Това е драстична мярка, но да – в тази посока трябва да се работи. Конкретно събирането на кредитни точки може да се обвърже с продължаването на договорите със здравната каса.

- Преразглеждането на НЗК също е част от програмата ви – защо и в каква посока трябва да бъде – да се заложат минимални или максимални нива в нея?

- Да започнем с броя на болниците. Ние сме на първо място в света по брой болници на глава от населението, на нас не ни трябват толкова много болници, нито наливането на толкова много средства в тях. Някой ще каже – да, но тези болници предлагат медицински услуги. Да, така е, но тези услуги са на края на един процес, а не в началото, не са свързани с профилактика, с превенция, със здравословен начин на живот. И се получава порочен кръг – ние все повече се разболяваме, все повече лекарства и болници ни трябват. Какъв е порокът – той е в това, че НЗОК не може да отказва договори на лечебните заведения, които искат. Ние не можем да спрем създаването на лечебни заведения, но можем да го регулираме, като създадем здравна карта, която определя нуждата от тях, както и до каква степен има нужда от конкретните медицински услуги, дали те не се свръхпредлагат, защото имаше статии, че стентирането и коронографиите са повече от нужното. В здравната икономика има един такъв термин – изкуствено създаване на пазар, винаги могат да се намерят „болни" хора, затова когато се ползва обществения ресурс, трябва да има ясна регулация. Ресурсът на касата е един, а се ползва от все повече болници и така се намалява способността й да покрива себестойността на една КП, което покачва доплащането от джоба за пациентите. И политическата програма трябва да си постави за цел да намали и тези доплащания.

- Това е така, но с какво вашата регулация ще бъде различна от сегашната, която е аналогична, но не спира увеличаването на болниците и дейностите?

- Идеята ми е да се даде възможност на касата на базата на нейните изчисления да отказва договори на лечебните заведения, когато здравната карата е покрита. Още по времето на министър Москов предложих това, но тогава той каза, че от парламентарната комисия по здравеопазване не са били съгласни да се въведе.

- А защо да не е възможно да се забрани откриването на нови структури, ако няма потребност от тях?

- Тази потребност трябва да бъде доказана, инструментариумът за това е здравната карта. За да се случи това, е нужно да се промени закона. Частният инвеститор може да си строи болница, но той трябва да си направи разчет дали тя ще бъде рентабилна, ако няма гаранция да сключи договор с касата. Докато сега той знае, че в момента, в който подаде заявление, ще има договор и се качва на клона, така да се каже.

- Върху кадровия дефицит влияе ли разкриването на нови лечебни заведения и има ли достатъчно кадри в тях сега?

- Влияе, разбира се. Кадровата обезпеченост горе долу върви по пазарен принцип, добрите частни болници изсмукват добрите специалисти от държавните, които не са с добър мениджмънт. Драстичен пример за това беше Пирогов, откъдето цели екипи се изнесоха и отидоха в няколко частни болници. Тоест, ако мениджмънтът нехае за това, не прави необходимото, логично е, че тази болница започва да запада. А това не трябва да се случва, защото болница като Пирогов е уникална и не бива да се затрива с лека ръка. Аз съм работил 10 години там и знам какви дебати имаше в нея.

- В момента съотношението лекар:сестра е около 1:0.8, което противоречи на всякакви стандарти за качество, не трябва ли положението да се промени и болниците, които не достигнат 1:1.5/2, да се затворят?

- По този начин няма да решим проблема, защото с този стандарт трябва да закрием 60% от болниците, а това няма как да се случи. Да оставим настрана политическата съпротива, но хората наистина имат нужда от своята малка общинска болница, дали тази в Полски тръмбеш може да върши някаква работа, въпросът е каква. Ако искаме да увеличим броя на сестрите в една болница, трябва да се увеличат заплатите на лекарите първо. Би трябвало в държавните болници да се постави стандарт за заплата, частните могат да се равняват по тях, ако искат. Но, ако няма стандарт кой каква работа върши, какво получава, се стига до този хаоси, появяват се болници в нищото, които след време западат, защото няма кой вече да работи в тях. Всичко трябва да се мисли и да се управлява с държавна политика.

- Ако станете здравен министър, доколко считате, че ще получите здравна подкрепа за такива радикални промени?

- Аз разчитам на едно нещо – здравеопазването няма цвят, всеки лекар в политическа партия, ако заговорим на медицинска тематика, ще възприеме тези идеи, защото те са безспорни. Имаше някои противоречия, например за търговския статут на болниците, аз съм спорил дълго време с проф. Георги Михайлов и ако забелязвате в риториката на БСП напоследък тази теза започна да отсъства. Това е, защото когато се поставят логически аргументи, нещата стават ясни. Друга подобна спорна идея беше демонополизацията на НЗОК, интересното е, че този проблем се появи в дясно и аз трябваше да имам доста дискусии, за да обяснявам, че в нашата система би трябвало да има конкуренция не между финансиращия орган, а между изпълнителите. Финансите би трябва;о да идват от едно място, но то да не е одържавено, както е в момента, а да е публично, тоест в него да има представители на осигурените лица и всички категории, както беше в началото със събранието на представителите на здравната каса.

- Какво бихте казали на вашите колеги политическите партии, за да могат да се случат нещата, без значение кой ще е следващият управляващ?

- Първо, че здравеопазването няма цвят, че всички сме българи и трябва да си дадем сметка, че бавно, но неотклонно се топим като нация. Има нещо самоубийствено в нашия народ, който не си дава сметка какво се случва. И пак ще се върна на пандемията – не си взехме поука от уроците й, не направихме никакви промени в болничната мрежа, защото следващата пандемия не е въпросът дали ще я има, а кога ще дойде. Така че трябва да мислим заедно и тук няма разделителни линии, аз не мога да ги видя.

- Сам казвате, че колегите ви в политиката са достатъчно интелигентни хора и виждат проблемите и решенията, с какво си обяснявате лошата посока, в която се разви здравната система – алчността ли, търговският интерес ли ни подведе?

- Да, алчността, търговският интерес, който е нормален, когато въведете пазарни механизми в една система, която е била почти стерилна в това отношение. Но тези неща трябва да се анализират и регулират, например КП – говорим от 1992 г. за въвеждане на ДСГ, три пъти е правен сериозен опит за това, последният беше от д-р Стефан Константинов, но не беше удачен. Трябва да има коефициенти за тежест, за коморбидност, да се диференцира самата пътека, различните статуси на заболяването, защото един човек има усложнения, друг - придружаващи диагнози, но кодът и парите сега са едни и същи, и всичко остава за сметка на болницата.