Доплащането е най-големият ни проблем

Ако не го решим, ни чака нация от болни хора, казва Станимир Хасърджиев

Според различни изследвания, над 50% от парите в нашето здравеопазване идват под формата на преки доплащания от болния човек. Ето защо, продължавам да твърдя, че то е най-скъпото в европейските държави - от гледна точка на преките доплащания. Те не са добре регламентирани и съществуват под всякакви форми. Пример за подобно явление е изборът на екип, който е наличен като практика в почти всяко лечебно заведение. При него под една завоалирана форма пациентите трябва да си доплатят определени суми. Други подобни доплащания са избор на стая, на възглавница, на телевизор, за копие на документи... Съществуват всякакви начини, по които се генерират допълнителни приходи в лечебото заведение.

Отделно от това има и ясно регламентирани доплащания – например тези при лекарствата, които се полагат на пациентите по здравна каса. Най-масовите медикаменти за кръвно налягане, за повишен холестерол, които са основната причина за високата смъртност в България, на практика в по-голямата част от случаите се реимбурсират на 25%, останалите 75% са за сметка на болните. Като прибавим към това и напълно нерегламентираните доплащания в плик под масата,

нашето здравеопазване по-скоро е близо до някои от развиващите се азиатски държави

отколкото до която и да била европейска страна. За съжаление, това е и тъжната констатация, която са направили редица международни институции, като ЕК и Световната банка.

Последствията от високите размери на доплащането у нас са пагубни, както за пациентите, така и за самата система. Все по-често наблюдаваме случаи, в които хората трябва да избират дали да си купят лекарство за едно или друго заболяване, защото трябва да доплащат огромни суми, които не могат да си позволят. Човек, поставен пред тази алтернатива, прекъсва лечението, за да може да лекува друго свое заболяване. Ние сме застаряваща нация, а с напредване на възрастта се прибавят нови заболявания, за които хората трябва да се погрижат. Така че, за пациентите това доплащане наистина е пагубно. То води до висока степен на инвалидизация, загуба на работа, до сериозни последствия за цялото семейство и за държавата, която продължава да губи собствените си граждани и работна сила.

За съжаление, цялата ни здравна система сега е насочена не към това как да постигнем по-добри резултат в лечението, а

как да се вържат двата края за хората, работещи в нея

Защото тя е недофинансирана и отговорът на въпроса откъде да дойдат парите, които не достигат в нея, сега се оказва въпросното доплашане, а не трябва да е така. Но заради това доплащането, може би, е най-сериозният ни проблем.

Доказателство е и последният доклад на ЕК за страната ни и препоръките, които се правят в него. Този път сериозно са ни казали точно, ясно, конретно какво трябва да направим. Първо - да се подобри събираемостта от здравни вноски, да се увеличчат парите, които събираме чрез здравните фондове. Пътищата за това са различни, знаем, че държавата все още не плаща всичко, което трябва. Но освен това, може би трябва

да се промени размерът на здравната вноска, ако не е достатъчен сега

Определено е нужно да се намери решение и то в дебат с обществото откъде ще влязат още пари.

Втората препоръка на ЕК е, че трябва да се намалят преките плащания то пациентите. Начинът за това е увеличаване на бюджета за здравеопазване, но не чрез доплащане от хората. Това е много конкретна препоръка от ЕК и то съвсем навреме и на място. Надявам се заявките на управляващите, че ще се работи за развитие на здравноосигурителния модел, да е в посока откъде да дойдат повече пари и как да спрем доплащането. Защото, ако това не се направи, ще имаме нация само от болни хора, не и от работещи. Ако си затваряме очите пред този проблем, България не я чака нищо добро.