на фокус

Тайната на разрешенията за нови болници

17-01-2022 05:48
Или как в оценките на агенция „Медицински надзорТайната на разрешенията за нови болници
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Нова вълна от инвеститорски намерения за построяването на болници в едни от най-големите градове на страната, където здравната мрежа е най-гъста, продължи да ни залива и през изминалите две години. На първо четене всички те получават зелена светлина от държавните институции. Което резонно повдига въпроса как е възможно това, след като България е сред държавите с най-голям излишък от болници и легла за активно лечение в ЕС.

Тайната рецепта, с която здравните власти мотивират нуждата от създаването на нови болници се оказаха оценките на инвеститорските заявления, които изготвя агенция „Медицински надзор". В тях е налице особен прочит на Националната здравна карта, граничещ с изработването на неин двойник, който отчита по-малки наличности на легла от реалните. Роля в увеличаването на потребностите на намаляващия брой пациенти от нови клиники и болници умело се дава и на пандемията от КОВИД.


Заявките


Общо 4 заявки за построяване на нови болници са постъпили през изминалите две години в здравното ведомство. Още 40 лечебни заведения пък са поискали да разширят дейността си, се казва в официален отговор на министерство нa здравеопазването до clinica.bg (имената на всички лечебни заведения може да видите в приложения списък най-долу). В пет от случаите обаче разширенията са с мащаба на нова болница. Така се оказва, че за две години у нас е имало желание за построяване или за мащабно разширяване на девет болници в едни от най-големите ни градове, където гъстотата на лечебната мрежа не е никак малка. Става дума за Варна – 1 болница за рехабилитация със 150 нови легла, София – 4 болници с над 700 нови легла, Бургас - 3 болници, и Ст. Загора – 1 болница с още 70 легла.

Всички заявки без една – за новата детска болница в Бургас, тъй като все още не е приключило разглеждането на документите, са получили положително становище за изграждането им от решаващата институция по закон, а именно агенция „Медицински одит" (ИАМН). Въпреки че, според нормативните документи, формално разрешението за дейност се дава от здравния министър или от Министерския съвет, реално то няма как да бъде отрицателно, ако оценяващата институция е преценила друго. И така стигаме до логичния въпрос - как ИАМН успява да установи, че има потребност от нови болници в страната.


Изискванията


За да му дадем отговор, първо трябва да обясним какви са нормативните изисквания. Според Закона за лечебните заведения разрешаването на нови дейности или на строежа на нова болница у нас се извършва от агенцията на база на потребностите на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта, броя на лечебните заведения, легла и кадри в съответната област, както и на възможностите за финансиране от страна на НЗОК. Дотук нещата изглеждат логични – ако има неудовлетворени пациентски потребности и достатъчно медицински кадри, както и обществени средства в НЗОК, трябва да има и положително становище от властите. Какво обаче се получава на практика става ясно от конкретните оценки за всяко едно лечебно заведение, които издава агенцията.


Здравната карта на ИАМН


Основният документ, на който трябва да стъпи ИАМН в оценката си е Националната здравна карта (НЗК), която дава информация за наличните болници, легла, кадри и нужди в отделните региони. В документа обаче много често наличностите от легла за активно лечение надвишават потребностите на пациентите. Затова в оценките на агенцията се вижда, че е приложен един и същ подход – изчисляват се нови наличности на легла и оттам се появяват нови незадоволени потребности. И за да не сме голословни, ще дадем пример със столицата, където болничната мрежа е доста гъста, и за където е и най-мащабният инвестиционен проект през тези две години – този на МБАЛ „Сърце и Мозък" в Казичене. Както стана ясно през изминалите месеци, той е за болница на нов адрес с над 500 легла по 21 медицинските специалности. За всички тях ИАМН вече направи оценка дали има потребност от нови клинични структури в София. В доклада се казва, че според официално приетата НЗК на страната дефицит от легла има само по две от тях – физикална рехабилитация, където не достигат 125 легла, и клинична хематология, където липсват още 74 легла, за да се задоволят потребностите на хората. По всички останали 19 специалности нужда от нови легла в София няма, като в някои от областите излишъците са над 200 – хирургия, АГ, реанимация. По-нататък в документа на ИАМН обаче се казва, че реално леглата са по-малко, защото не всички се използват, а това по принцип няма как да стане, тъй като всяко лечебно заведение обикновено има малък резерв. Експертите обаче вадят този резерв от общия брой легла в София и установяват, че всъщност има дефицит от легла по 20 от всички тези специалности. Според оценката се оказва, че в столицата има 114 легла по кардиохирургия (виж факсимилето), а по здравна карта са нужни 110. Тъй като реално обаче се използват 44, това означава, че са нужни още 66, а не, че 4 са излишни. Аналогична е логиката и за останалите специалности – например неврохирургия. В София има 238 легла, а трябват 200, но се използват 150, значи са ни нужни още 50, а не са ни излишни 38. В ортопедията пък в столицата леглата са 703, а са нужни 544. Тъй като се използват 408, трябват още 136, не е вярно, че са излишни 159. Ако използваемостта на леглата в столицата по всички тези специалности беше над 85%, тогава можеше да се допусне, че обратната логика в оценката е вярна и наистина има нужда от още структури, но данните показват, че използваемостта обикновено е около 60%. Тези цифри означават, че, сегашните легла в столицата, позволяват на лекарите да поемат и лекуват навреме пациентите. Ако това не беше така и имаше огромни листи с чакащи, тогава щяха да са нужни още болници. Както всички знаем обаче, достъпът до медик у нас е сред най-бързите в целия ЕС. 



Ролята на КОВИД


В мотивирането на потребността от още легла за активно лечение се намесва и пандемията. Експертите правят съпоставка между наличните легла в столицата през 2019 г. и 2020 г. по всички 21 специалности. И установяват, че броят им е намалял заради преструктурирането на базата за лечение на КОВИД с 1345 или с 14%. Така се стига до извода, че дефицитът на легла е станал дори още по-голям, преструктурирането на леглата обаче е временна мярка и подобна интерпретация отново е подвеждаща. Така обратната логика на интерпретация на фактите продължава. Заради пандемията пациентите спряха да ходят в болница и използваемостта на леглата падна. Заключението е, че поради тази причина се влошава и ефективността на системата. Затова на този фон е още по-странен финалният извод в доклада, че може да се увеличи легловата база в столицата, тъй като за всеки е ясно, че подобна стъпка ще доведе до още по-ниска използваемост на леглата и оттам допълнително ще редуцира ефективността на системата.


И още примери


Описаната логика на оценка не е запазена марка за проекта на „Сърце и Мозък", а се прилага масово. По този начин са смятани и потребностите например за разширение на дейности дори за двете нови болници за рехабилитация в столицата, за които по принцип в София има незадоволени потребности от легла – става дума за лечебните заведения за долекуване и рехабилитация - „Блокс" и структурата на нов адрес в столицата на „Минерални бани Полски Тръмбеш". За да се одобрят разшитенията на дейност и на вече съществуващите болници като Пирогов, "Александровска", „Софиямед" и т.н. се смята по същия начин. Не по различни са и подходите за останалите региони в страната. Пример е Бургас, където са част от другите големи инвеститорски намерения – едното отново е болница на нов адрес на „Сърце и Мозък", а другото е огромно разширение на дейността на „Дева Мария", вероятно аналогична ще е логиката и за оценката на общинското заявление за детска болница. По тази логика на изчисления на потребностите засега отказ едва ли някой ще получи, където и да е в страната. За сметка на това дейности, за които самите лекари твърдят, че и към момента болниците са много и качеството на лечение пада, се множат. Тук попадат не само хирургичните специалности, а и онкологията, при която комплексността на лечение почти винаги напълно отсъства, а редица онколози споделиха в интервюта за clinica.bg, че сегашните бази са в повече. Въпреки това в заявките от изминалите две години има няколко за разкриване или разширение на структури по медицинска онкология и лъчетерапия в Бургас, Ст. Загора и Русе.

Финансирането

Всички нови болници без една, както и лечебните заведения, които са заявили желание за развитие на дейността си през последните две години, са декларирали, че за издръжката си разчитат основно на обществените средства в здравната каса. Това дава и частичен отговор на въпрса защо бюджетът от над 5 млрд. лв. на фонда, от които за болници отиват половината, все не достига на лечебните заведения. Като основен източник на финансиране, клиниките разчитат на тези пари, за да покрият всичките си разходи, а заради големия им брой, делът за всяка намалява и не може да гарантира нормални запалати на кадрите или на реновирането на държавните и общинските болници. Това (и някои практики на неефектинво изразходване) основно води до лошото състояние на материаланата база в публичните болници, на липсата на персонал в тях и прегарянето му заради работата на няколко места. При частните болници кадровата криза също е налице, но там благодарение на високия дял на доплащанията, има и алтернативен източник на финансиране. 


Резултатите


В количествено отношение те са впечатляващи. Само в периода от 2007 до 2021 г. по данни на МЗ у нас разрешение за осъществяване на дейност са получили 89 болници, от които 11 са със заличена регистрация. Пак за същия период са закрити едва 18 лечебни заведения за болнична помощ. В крайна сметка у нас има 320 болници и както стана ясно нови чакат на опашката - "разширения" на нов и стар адрес в София, Бургас, Ст. Загора, успоредно с чисто новата детска болница в Бургас, а такава заяви, ще прави и Столична община, успоредно с това се готви и строеж на национална детска болница пак в столицата. Какви са резултатите след това разрастване на мрежата от гледна точка на достъпа до качествено и „безплатно" здравеопазване, в центъра, на което трябва да е поставян пациента, всеки сам може да прецени на база собствения си опит.


Политическият чадър


Въпросът за отговорността е може би най-важният, на който е крайно време да се даде ясен отговор. За съжаление той не е лицеприятен. Туморното разрастване на болничната ни мрежа стана с нямата подкрепа на всички политически сили досега без изключение. Доказателство за това са и разрешенията на 89-те нови болници от 2007 г. досега. За тези 14 години на власт бяха представители на повечето парламентарно представени партии в момента – ГЕРБ, БСП, ДПС, ДБ (като част от РБ). За първи път обаче с този проблем като представители на властта ще се сблъскат представителите на „Продължаваме промяната" и „Има такъв народ". За първи път и през миналата година държавен глава – в случая президентът Румен Радев, също взе отношение по тази проблем, размахвайки пръст на ресорния министър с думите, че сега не е време за одобряване на нови болници, а за справяне с пандемията. Дали примерът му ще последва редовният кабинет обаче, засега не е ясно, тъй като мнението на коалиционните партньори по въпроса не е еднакво. Ако ИТН са за крайни рестрикции, то ПП са далече по-пазарно ориентирани, а БСП са по средата. Но при добро желание, подход за дисциплиниране на системата и за прекрояването й според реалните потребности на населението, може да се намери.


Вратичката


Винаги досега тя беше използвана, за да се допусне разрастването на болничната мрежа. Такъв пример е чл. 37б от закона за лечебните заведения, който позволява разрешаване на нова болница под прикритието на разширението на дейността на вече съществуваща. Или начинът, по който се извършва самата оценка – с намаляването на реалния брой на леглата в областта, без да се отчита временния характер на пандемията или да гледа глобалната картина за страната – колко кардио или невро хирургии имаме и от колко се нуждаем, защото пациенти реално няма и за сегашните, така че медиците да поддържат добро ниво на професионалните си умения. Но този път вратичката може да се използва с обратен смисъл, така че да се спре разрастването на мрежата и тя ще е резонна. Преди седмица НСИ обяви първоначалните резултати от преброяването на населението, оказа се, че то е намаляло с 844 000 души или с 11% спрямо 2011 г. Успоредно с това непрекъснато говорим и за увеличаващия се кадрови дефицит в здравната система. Това са повече от добри причини, за да се преразгледа НЗК и потребностите на населението от болнична помощ, а дотогава новите дейности и болници могат да почакат, като се въведе временен мораториум. Дали новите управляващи ще се възползват от нея, е техен избор.

СПИСЪК


Лечебните заведения, подали заявления за разрешаване на нови медицински дейности по реда на чл. 37б от ЗЛЗ:


"УМБАЛ "Св. Марина" - Плевен" ООД, гр. Плевен (3 процедури); „СБР – Несебър" АД, гр. Несебър; СБПЛР "Минерални бани" ЕООД, гр. Полски Тръмбеш (2 процедури); „МБАЛ – Силистра" АД, гр. Силистра (2 процедури); СБАЛ по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД, гр. София (2 процедури); „МБАЛ – Шумен" АД, гр. Шумен; „СБР РОДОПИ" ЕООД, гр. Рудозем; МБАЛ - Иван Скендеров ЕООД, гр. Гоце Делчев; „МБАЛ Д-р Христо Стамболски" ЕООД, гр. Казанлък (2 процедури); СБР "Айлин" ЕООД, с. Минерални бани, обл. Хасково; СОБАЛ Акад. Пашев ЕООД, гр. София; МБАЛ Сити Клиник Св. Георги ЕООД, гр. Монтана; Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда ЕАД, гр. София; Ажибадем Сити Клиник УМБАЛ ЕООД, гр. София; УМБАЛСМ Н.И. Пирогов ЕАД; "МБАЛ "Сърце и Мозък"" ЕАД, гр. Плевен (5 процедури); „СОБАЛ Луксор" ЕООД, гр. Пловдив; "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД, гр. Плевен; МБАЛ Здраве Велинград ЕООД, гр. Пазарджик; САГБАЛ Д-р Щерев ЕООД, гр. София; УМБАЛ "Медика Русе" ООД, гр. Русе (2 процедури); "СБР - Здраве" ЕАД, гр. Банкя; УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив; МОБАЛ д-р Ст. Черкезов Велико Търново АД, гр. Велико Търново; Първа САГБАЛ Света София ЕАД, гр. София; МБАЛ Проф. Димитър Ранев ООД, гр. Пещера; МБАЛ Хаджи Димитър ООД, гр. Сливен; МБАЛ "Централ Онко Хоспитал" ООД, гр. Пловдив; УМБАЛ Александровска ЕАД, гр. София; МБАЛ МК Свети Иван Рилски ЕООД, гр. Пловдив с клон в гр. Стара Загора (2 процедури); "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД, гр. Бургас; "МБАЛ Света Богородица" ЕООД, гр. София; МБАЛ Пулс АД, гр. Благоевград; „КОЦ – Бургас" ЕООД, гр. Бургас; „МБАЛ Ботевград" ЕООД, гр. Ботевград; МБАЛ - Никопол ЕООД, гр. Никопол; "УМБАЛ Софиямед" ООД, гр. София; УМБАЛ Бургас АД, гр. Бургас; "МБАЛ Парк Хоспитал" ЕООД, гр. Пловдив; "СБАЛК Свети Георги - Перник" ООД, гр. Перник. Пет от административните процедури са заявени нови медицински дейности на нов адрес за съответното лечебно заведение.


Лечебните заведения, подали заявления за разрешаване на нови медицински дейности по реда на чл. 37а от ЗЛЗ:


„Специализирана болница за активно лечение на очни болести (СБАЛОБ) Просперитас" ООД, гр. София; „Специализирана болница за рехабилитация (СБР) Света Елена 1" ООД, гр. Варна; „Специализирана болница за рехабилитация и продължително лечение (СБРПЛ) Блокс" ЕООД, гр. София и „Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Св. Анастасия", гр. Бургас. Към момента разрешение чака само последната.


Нямам от какво да се срамувам

Нямам от какво да се срамувам

Поех болницата през 2006 г. с 10 млн. лв. дълг в падеж , в момента имаме 10 млн. в депозитни сметки и нито стотинка просрочия, казва проф. Генчо Начев
Тази атака е персонално срещу мен

Тази атака е персонално срещу мен

Направили сме всичко, за да се прекрати практиката на т.н. фиксиране на дете, казва д-р Васислав Петров
7 са държавните болници с лоши показатели

7 са държавните болници с лоши показатели

За шест месеца здравно министерство е направило 81 проверки, резултатите за 18 от тях са пратени на компетентните органи

Поправят бюджета на НЗОК

Поправят бюджета на НЗОК

Депутатите от бюджетната комисия искат 14-те млн. за лечение на децата, които гласуваха във вторник да се вземат от резерва на касата, а не от трансфер на МЗ

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Биляна Пенева бе отстранена от поста заради натиск върху служители да изготвят документи с невярно съдържание
Болниците актуализираха ценоразписите

Болниците актуализираха ценоразписите

Лечебните заведения се оказаха по-консервативни във вдигането на доплащането, но в някои отношения като медицинските изделия, то е неприлично високо от години

Технически гаф препъва джипитата

Технически гаф препъва джипитата

Липсват необходимите промени в приложенията към НРД за новите профилактични и диспансерни прегледи, а за някои изследвания няма и кодове, предупредиха от НСОПЛ
Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Вицепремиерът Асен Василев ще бъде упълномощен да води преговори и да подпише финансовото споразумение, казва Кирил Петков
В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

Пандемията леко отшумя и ни забравиха, една санитарка в по-голяма болница взима повече от нас, казва здравния инспектор Андрей Арабаджиев
НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

Лечебните заведения, които не са заработили бюджета си през май и юни няма да получат разликата до 85% от него

1 2 3 4 5 ... 343 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ