Инервю

Няма политическа воля за детската болница

09-08-2021 07:34
Комплекс от социално-здравни грижи ще подобрят здравето на пациентите до 18 години, казва проф. Владимир Пилософ  Няма политическа воля за детската болница
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Националната детска болница отново е в устата на политиците и отново е на трупчета. Какво трябва да се направи за подобряване на комплексното медицинско обслужване на децата и как да се повиши интересът на младите лекари към педиатрията, попитахме проф. Владимир Пилософ. Той е председател на Българската педиатрична асоциация.
- Проф. Пилософ, изграждането на Националната детска болница сякаш най – сетне потръгна и ето, че тя отново е на трупчета. Имате ли обяснение, защо все се намират причини и нещата са все в точката на замръзването от 2004 година насам?

- Защото всички казват, че политиката за децата е приоритет, но това се оказва само на думи. Тук не става въпрос само за политиката към децата, но и за политиката за демографското развитие на България. В момента на всеки е ясно, че сме в демографска криза. Ние нямаме комплекс от мерки, научно и икономически обоснован, който да дава сила на младите семейства да имат деца. Един от елементите на такава политика е грижата за здравето на детето, а те минават в доста сложна среда, защото проблемът е не само медицински, но и социален. Ако има по-добри социални грижи, ще има и по-малко болни. За да могат родителите си да отглеждат децата си здравословно, те трябва да имат средства. Като се свържат всички тези неща, болницата се оказва само един от елементите, но много важен елемент, на тази политика. Ние, от Педиатричната асоциация наричаме бъдещата болница детски здравен парк. Би следвало тя да е университетска структури, в която наред с диагностичния и лечебен процес да има необходимите структури и пространство за провеждане на учебна и научна работа. Това място трябва да е генератор на идеи за политика в детското здравеопазване, т.е. да е научен и методичен център в областта на педиатрията. Следователно, една такава болница налага и връзки между всички медицински университети в страната и конкретно с катедрите по педатрия.

- Болницата стана нещо като НЛО – всички политици я сочат за приоритет, но никой не го показва на дело. Защо?

- Защото няма политическа воля тя да стане реалност. Това го потвърждават няколко правителства. Още през 2002 г. имаше проект за Национална детска болница и имаше сключен договор с чуждестранна компания. Стойността на договора за изпълнение тогава беше 42 млн. 700 хил. евро. Сумата е почти толкова, колкото е сега посочена за постояването й. В нея влизаше не само строежа, но и всичко останало, включително и оборудването. Беше посочен срок за изграждане и завършване, за 2 години и 6 месеца. Сегашната сметка е само за изграждането. Това беше по времене на премиера Симеон Сакскобургготски. Веднага се надигна вълна, че видите ли тук имало предпоставки за корупция и проектът беше замразен. Така, по политически причини не се случи нищо. Много преди 2002 г. имаше друга сага за детска болница. Преди това в края на 90-те години, здравният Петър Бояджиев лансира идеята за детска болница, която трябваше да бъде в бившата парийта школа – АОНСУ, на бул. „Горнобански път". Бяха хвърлени дори едни пари, но нещата спряха до там. Малко са хората, които си спомнят, че началото на сагата детска болница е от 70-те години на миналия век. Амбицията тръгна от Тодор Живков, започна се строеж и спря. Това е скелета, който стои и досега. Той трябваше да бъде научен институт по педиатрия, включващ и болница. Проектът е от 1976 г., през 1977-ма беше замразен по неясни причини. Изоставеният строеж противоречи на сегашните изисквния за съвременно лечебно заведение. Проучване показва, че в него са настъпили непоправими конструктивни промени. Установено е, че за реконструкцията му ще са необходими повече инвестиции, отколкото за строежа на нова сграда. Сега държавата пак повдига въпроса за направата на детската болница без да има направено проучване за нуждите, какво трябва да съдържа, кой контингент пациенти ще обслужва и откъде. Не се ясно, когато се освободят структурите с детски клиники в момента, какво ще се прави там, какво ще се случи с оборудването, с работещите. В момента има говорене, но план няма. Импровизациите са недопустими.

- Какви проблеми би решила една Нацонална детска болница?

- Тя би решила комплексно не един и два проблема. Преди това обаче е необходимо да се направи цялостен проект за преустройство на детското здравеопазване в София, елемент от който е детската болница. Така, както сега се мисли, пак ще ни доведе до поредния провал.

- В момента има ли възможност за комплексно лечение на децата?

- В последните години бяха похарчени не малко пари по европейски проекти за апаратура, ремонти, но това не подобрява комплексното лечение на децата, защото такова у нас няма. Истината е, че трябва да се мисли не само за лечението им, а за тяхното комплексно социално-здравно обслужване. Двете системи вървят в тясно сътрудничество. Поотделно те са неефективни. Най-ясно личи това при хроничните заболявания, при които няма как да не бъдат синхронизирани действията между социалната и здравната система. За съжалене, такъв подход в България няма. Само в един документ – Програмата за подобряване на майчиното и детското здравеопазване фигурира понятието здравно-социален подход и никъде другаде. На ниво всекидневна работа с пациентите тази система не функционира, а тя е изключително важна. Според данните, които Педиатричната асоциация получи от Националната здравноосигурителна каса от целия бюджета за здравеопазване, който е около 4,5 млрд. лв., за пациенти до 18-годишна възраст се отделят между 11 и 14 на сто в зависимост от перата му. Децата не са толкова болни, колкото възрастните хора, но това са някакви 500 – 600 млн. лв. годишно, което никак не е много, като се вземе предвид, че с тях се плаща за болничното и доболничното здравеопазване, помощни средства, амбулаторни и клинични процедури, лекарства. Не би представлявало проблем лекарствата за децата до 7 години, например, да се поемат от държавата или от касата, т.е. да са безплатни за родителите. Когато съм поставял този въпрос, са ме реплекирали, че ще започнат злоупотреби. Сигурен съм, че такива не може да има сега, когато вече имаме електронна рецепта и електронно досие, а и дозировките за малките не са като за пълнолетен човек. Така би се осигурил по-добър жизнен стандарт, би се дала сигурност на родителите, че дори да нямат средства, поне лекарствата ще могат да вземат без проблем. Аз съм свидетел, че сега има хора, които не купуват изписаните медикаменти за децата си, защото нямат пари. Според проучване на Педиатричната асоциация семействата с деца до една година харчат всеки месец за здравеопазване между 80 и 120 лева. Когато на малкия пациент се установи диагноза на хронично заболяване, трябва да му се направи здравно-социален план. Този документ следва да е задължителен. В него ясно ще се описва какво следва в проследяването му, какви терапии му се прилагат, но и елементите на социално подпомагане – в каква среда расте детето и какви са неговите нужди. Не трябва родителите да хоят тук и там, да подават, а социалният работник в болницата да им каже на какво подпомагане имат право, като същевременно се е обадил в съответната социална служба, в която те само ще отидат да се подпишат. Оказва се, че има огромен брой социални услуги, които и сега съществуват, но хората не знаят как да ги получат, а достъпът до тях струва много усилия. Ако тези въпроси се решат, ще можем да говорим за комплексно лечение на децата. Колкото до болницата, тя остава само един символ на това, че нищо не се прави така, както трябва.

- Кой проблем на детското здравеопазване се откроява най-болезнено към момента?

- Това е здравно-социалният подход, какъвто липсва. Когато се работи медицина, тя трябва да се базира на доказателствата и подходът към нея да е комплексен. Структурите, свързани с лечението на децата са разпръснати из цяла София, връзка между тях няма. Световната практика е доказала, че специалистите трябва да са събрани на едно място, за да има колаборадия.

- Доколко добре остойностени са самите клинични пътещи, има ли там проблем?

- Предено ясно е, че не са. Това е и причина да няма много желаещи да специализират педиатрия. Нещо повече, като цяло, те намаляват непрекъснато. Затова трябва да се помисли държавата да ги стимулира с някакво допълнително заплащане. В момента в Европа широко се дискутира и се налага схащането, че грижата за децата трябва да се полага от хора, които имат съответните познания. Това са педиатрите. В момента у нас това е поверено на общопрактикуващите лекари.

- Какви са очакванията Ви от бъдещата изпълнителна власт, както и от законодателната, по отношение на детското здравеопазване?

- Всички се кълнат, че еди какви си политики ще правят. Трябва да се създаде социално-здравна система за децата. Ако трябва да дискутира обществото по нея цяла година, но да се създаде и да се прилага. Без интегрирано социално-здравно обгрижване няма да постигнем нещо кой знае какво в подобряване на детското здраве.

- Кои проблеми в здравеопазването, като цяло, трябва да бъдат решени приоритетно и как?

- Аз не съм за краткосрочни мерки в рамките на един политически мандат, както обикновено планират политиците. Смятам, че трябва да се обмисли и приеме цялостен стратегически план за реформиране на здравеопазването.

- Не е тайна, че редица специалности у нас са дефицитни, но още по-дефицитни са тези, свързани със здравето на децата, например детски кардиолози, детски нефролози. Какво може да се направи, за да се преодолее този недостиг?

- Да се подобри заплащането им, да им се създаде мотивация за израстване у нас. Това реши ли се, няма да се оплакваме, че детски кардиологи, нефролози и педиатри, въобще няма.

- Има ново инвестиционно намерение за болница с над 500 легла за активно лечение на 17 км. от „Св. Ал. Невски", имаме ли нужда?

- Само ще кажа – България има 380 болници, които имат договор с НЗОК. Нека някой ми посочи една друга държава в Европейския съюз, където да има такова количество лечебни заведения на глава от населението. Може ли някой да ми каже кому са нужни толкова много. Европейската практика е друга. Във Франция, например, някой има пари и иска да строи. Властите питат как тя ще се финансира – от здравноосигурителните фондове или кешово. Ако е от фондовете и се прецени, че тя дублира структури, има достатъчно други болници в посоченото от кандидата място, му се предлага друг град, друга провинция, където има необходимост и може да си я построи. В цяла Швеция има 90 болници, а в Холандия при 15 млн. население са 70. Как така там се справят, пък у нас не можем?! Така се практикува в Европейския съюз. Само за информация използваемостта на легловия фонд на държавните и общинските в страната ни е 60, а на частните – 50 процента. Друг е въпросът за апаратурата. На територията на Медицинска академия тя е много и струпана на едно място. В резултат натовареността й е недостатъчна. Анализ от необходимостта на лечебни заведения няма. За какво е необходима още една нова болница?! Нямам думи!


Хроничното бъбречно заболяване става 5-то по смъртност

Хроничното бъбречно заболяване става 5-то по смъртност

Необходима е национална скринингова програма, за да се диагностицират пациентите в ранен стадий, казва проф. Емил Паскалев
НЗОК гледа бюджетите на болниците утре

НЗОК гледа бюджетите на болниците утре

Към момента на макрониво са предвидени по-малко средства от очакваното, казаха от НСЧБ

Проби за маймунска шарка да се вземат с шлем

Проби за маймунска шарка да се вземат с шлем

При случай на съмнение медиците да съобщават незабавно в РЗИ, а контактните да се издирват веднага, гласят указания на здравното министерство
Пробойните в е-системата на НЗОК са много

Пробойните в е-системата на НЗОК са много

Чувствителните данни в нея не е сигурно, че са добре защитени, това стана ясно от изслушването на „Информационно обслужване", „Оракъл" и здравния фонд в парламента

Ставаш донор за бебе до 5 пъти

Ставаш донор за бебе до 5 пъти

Право на съхраняване на фертилитета при пациенти с онкологични или автоимунни заболявания ще имат и децата с родителско съгласие

Опасността от маймунска шарка е преувеличена

Опасността от маймунска шарка е преувеличена

Модифицирана ваксина пази и от нея, моноклонално антитяло лекува всички покс вируси, казва проф. Тодор Кантарджиев
Помощник-фармацевтите с етичен кодекс

Помощник-фармацевтите с етичен кодекс

Той определя нормите за нравствено поведение, правила и морал в обществото, към които те следва да се придържа в своята работа
Експерти: Болниците са ни много

Експерти: Болниците са ни много

Toва обаче не означава, че качеството на грижите и резултатите са добри, в тях липсват и кадри, показва доклад на Института по пазарна икономика
4 зам.-министри в МЗ

4 зам.-министри в МЗ

Броят им да се увеличи с още един, разкриват отделни дирекции за профилактика и обществени поръчки, закриват тази за правата на пациентите, гласят промени в Утройствения правилник на ведомството
Първи вероятен случай на неясния хепатит

Първи вероятен случай на неясния хепатит

Пациентът е момченце на 4 години и 8 месеца, не е развило жълтеница, излекувано е и изписано от болница, казва проф. Ива Христова
1 2 3 4 5 ... 347 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ