кампания

Предизборно за здравеопазването

22-06-2021 13:51
Бъдещи депутати и изпълнителна власт припомниха проблемите, които ще решават в системата след вотаПредизборно за здравеопазването
Clinica.bg

press@clinica.bg

След кратка почивка новата предизборна кампания е в ход. Броени дни след началото й здравен дебат организираха големите фармацевтични компании и Българският лекарски съюз в рамките на инициативата „Заедно за повече здраве". В нея взеха участие представители на БСП, ГЕРБ, Демократична България, здравният министър Стойчо Кацаров и управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. Ето и техните разбирания за сектора.

Здравната система е икономика, не социална дейност


Стойчо Кацаров, министър на здравеопазването


Има няколко въпроса, на които трябва да се даде ясен отговор. Първият е дали трябва да има една или няколко здравни каси. Вторият ясен въпрос е този за собствеността в здравеопазването. 100% от фармацевтичната индустрия е частна, в областта на медицинските услуги - 95% са частни, но не 95% от разходите отиват в частни дружества. Аз съм чувал много обяснения и оправдания за това, но в основата е отношението към собствеността, едно е да харчиш собствени пари, други е когато харчиш чужди и загубите не са за теб.

Третият важен въпрос е ролята на държавата в тази система, доколко тя трябва да регулира процесите в нея и доколко търсенето и предлагането на услугите трябва да са движещ механизъм. Регулацията след 2000 г. намаля, но през последните години отчетливо и ясно наблюдавам засилване на държавния контрол и намеса в сектора. Днес почти всичко се контролира и регулира от държавата, като се почне от субсидиите за КОВИД, лимитите, стигна се дори до директно плащане на заплати в ЛЗ, можем да увеличим тази поска и да обезсмислим НЗОК.

Субсидирането преди години го правеше МЗ, но, ако си спомняте, ще видите какви са недостатъците на този аспект. Здравната система е неправилно да се разглежда като държавен разход или социално подпомагане, това е икономическа дейност, която може да носи приходи и печалба дори на държавния бюджет. Дори в сегашната ситуация на свръхрегулация около 2 млрд. лв. са субсидиите за здравното осигуряване от държавата, но годишният оборот е 11 млрд. лв. в тази сфера. Ако сметнете какви са приходите от ДОД, данък печалба и т.н., ще видите, че те са повече от това, което държавата плаща. Ако сме умни и разберем, че здравната система е икономика, нашата страна ще осигурява не само по-добре здраве, но и повече приходи.

Човечеството е задоволило своите потребности от храна, облекло, придвижване, всички инвестиции ще се насочат към подобряване на качеството на живот, това, което става с КОВИД е малък пример за предстоящото. Казваме високи технологии и се сещаме за компютри, оттук нататък високите технологии ще са в медицината, която ще промени начина на остаряване и живот на хората. Колкото по-рано го разберем, толкова повече предимства ще извлечем като държава, това зависи от нашия ум, а не от природни ресурси.


Достъпът до медицинска помощ е ограничен физически


Петко Салчев, управител на НЗОК


Трябва да се помисли къде ще инвестираме. Всяка степен образование удължава живота на човека с една година. Достъпът до здравна грижа трябва да се разглежда от няколко аспекта – икономически, психологически, физически.

Достъпът у нас е свободен, но физическият е нарушен заради недобрата инфраструктура във всеки един аспект, а от миналата година е нарушен и психологически заради пандемията.
Говорейки за лекарства, смятам, че всички продукти до 20 лв. трябва да се реимбурсират на 100% от НЗОК. За иновациите – защо не се помисли да се направи застрахователен пул за въвеждане на тези технологии, а не да чакаме на държавата да прави фондове.
По света има пулове, в които участват пенсионни фондове и други, върху тези примери трябва да се помисли.

Какво ще се случи с НЗОК, ако се демонополизира! Бих казал, че тя ще бъде най-добрият застраховател, защото има разгърната структура и хора в цялата страна, но тогава няма да подпомага държавата в социалната й функция.



Нека мислим за здравеопазване, не за болестолечение


Александър Симидчиев, Демократична България


Мислех, че здравеопазването е най-зле, но промених мнението си, това е образованието. След 20 години, без промени там, няма да имаме пациенти, които да разбират профилактичните програми. Трите основни приоритета за нас започват с детско и майчино здравеопазване. След това е дигитализацията, където трябва да имаме стратегия, там не става на парче.

Покрай това не можем да пропуснем всичко свързано с образованието, повечето идеи, които споделяме тук е за болестолечението, а не за здравеопазването. То е свързано с това децата да знаят колко трябва да ядат, как да спортуват и това започва още в детската градина с образованието и продължава с образованието на медицинските кадри. Към настоящия ден количеството информация се увеличава за 70 дни и ако лекарите не учат постоянно, изостават. Образованието трябва да се интегрира в здравеопазването, за да имаме пациенти, които да са убедени, че трябва да поддържат здравето си.

И това трябва да стане с ясно приоритезиране на източниците на финансиране. Не случайно индустрията предлага комбинирани медикаменти, вижда, че за сложността на нашия живот трябва да комбинираме няколко начина, за да получим ефект. Сега имаме доста хора извън здравноосигурителния модел, застрахователния модел е друг вариант със своите предимства и недостатъци, но има и профилактика, която трябва да е покрита на 100%. Тоест трябва да имаме поне три източника на финансиране със своите пропорции, те ще ни дадат по-добро здравеопазване и пациентът ще усеща качеството. Трябва да постигнем съгласие около детско и майчино здравеопазване, дигитализацията и профилактиката.

Частно здравеопазване в бедна държава е неиздържано


Георги Михайлов, БСП


Светът далече не е задоволил своите потребности. Средната продължителност на живота в Африка е такава, каквато е била през 19 в., знаете колко проблеми има сега около пандемията там. Има няколко проблеми, които трябва да бъдат решение в сферата на здравеопазването, те са и във фокуса на БСП. Те са структурата на здравеопазването, Европа ни казва ясно, че трябва да се сложи поантата върху доболничното здравеопазване.

Втората тема е ефективност на здравеопазване, населението застарява застрашително. Когато говорим за ефективност на здравеопазването, трябва да говорим за предотвратимата смъртност, а тя е 200%. Там имаме катастрофални размери и това е липса на ефективност на здравеопазването в страна, където има доминиращо болнична система, а това е парадоксално.

Има много неща, които трябва да променим и в лекарствената политика. Ще повлияем на цените на лекарствата, щом се намали ДДС на лекарствата, те ще паднат. Реимбурсираме по 3 лв. за лекарства, на което никой не обръща внимание, а от непроследяване на патентна защита губим 30 млн. на година. Изразходването на средства за лекарства с много висока ресурсоемкост не е прецизирано и това е проблем и за фармаиндустрията, сега ние не изразходваме средствата достатъчно правилно. Въпросът за кадрите е другият проблем, на който трябва да обърнем внимание. Няма как специализантите да останат в страната ни с такова заплащане.

Колкото до собствеността - болниците не могат да бъдат търговски дружества по няколко причини, ако можеха, нямаше най-работещите болници да са най-задължени. Определен брой пациенти, които са социално слаби отиват в държавните болници.

Здравеопазването и образованието са основни функции на държавата и са само с елементи на икономика. В най-бедната държава някой да предлага напълно частен модел на здравеопазване е политически неиздържано.

 

Предлагаме медицината да отиде до хората


Костадин Ангелов, ГЕРБ


Ние бяхме въвели в Плана за устойчиво развитие на България създаване на мрежа от строук центрове и модерен център в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски", за да се справим по-добре със смъртността от сърдечносъдови заболявания. 
По отношение смъртността от онкологични заболявания имахме за цел да съберем световния опит от най-добри скринингови програми и да анализираме какви са събитията, с които трябва да бъде наситена линията на живот, така че да подобрим демографските показатели. Целият анализ, който направихме, показа, че най-важно е да се направят няколко скринингови програми в областта на онкологията – за колоректален карцином, за рака на гърдата, на простата, като най-чести диагнози при мъжете и жените. При рака на маточната шийка вече имаме въведена имунизационна програма.

Друг проблем са кадрите. Видяхме какъв е дисбалансът в разпределението на кадрите в страната и това може да бъде поправено по два начина. За да заведем един млад лекар в непривлкателно място, трябва да му предложим повече. За това сме въвели тристълбово финансиране с активно участие на държавата. Това означава, че един млад лекар ще получава три заплати, така че хората да имат достъп до медицинска услуга. Втората линия е създаването на 30 мобилни центъра, оборудвани с всякаква апаратура и с телемедицина, които да се разположат в държавите и университетските болници, за което те да получат допълнително финансиране и така да се осъществяват прегледи. Тоест медицината да отиде до хората.

По отношение на финансирането, процентът не е малък, а БВП е малък. В нашата програма е включено увеличаване на БВП, така че приходите да се увеличават с 500 млн. лв. на годишна база. Тези средства биха могли да се разпределят в доболничната помощ, която е неразвита и където трябва да се изнесе част от болничното здравеопазване.

Относно модернизацията не смятам, че имаме нужда от повече апаратура, имаме много повече, отколкото лекари, които да работят на нея. През последните години отчитаме намаляваме на лекарите, които заминават в чужбина. Това може да продължи с увеличение на цените на КП, на доходите им, ние предвиждаме след 4 години те да имат 3 средни брутни заплати от по 2 хил. лв., сестрите – две, а санитарите – една.


Карантинираните подават заявление за вота от днес

Карантинираните подават заявление за вота от днес

КОВИД секции ще се образуват, ако до три дни преди 14 ноември, има поне 7 души, подали молба до кмета
Бивш шеф на БЛС в листите на ГЕРБ

Бивш шеф на БЛС в листите на ГЕРБ

Проф. Асен Балтов ще е кандидат за депутата в София, д-р Даниела Дариткова се оттегля от активния политически живот

Дошъл е преломният момент

Дошъл е преломният момент

Очакваме от бъдещите политици спешни мерки за спасяване на здравните грижи в България, казва Милка Василева

Спрягат двама за шеф на здравната комисия

Спрягат двама за шеф на здравната комисия

Те са на д-р Александър Симидчиев от Демократична България и на проф. Андрей Чорбанов от Има такъв народ

4 здравни министри кандидати за депутати

4 здравни министри кандидати за депутати

В битката за Парламента сили ще премерят д-р Петър Москов, д-р Илко Семерджиев, д-р Костадин Ангелов и Десислава Атанасова

Петър Москов отново кандидат за парламента

Петър Москов отново кандидат за парламента

Бившият здравен министър ще участва в предстоящите избори начело на КОД заедно с БЗНС и БДФ

Променяме здравеопазването само предизборно

Променяме здравеопазването само предизборно

Животът на 45-то Народното събрание бе кратък, но за сметка на това безсмислен

Нужна е демонополизация на НЗОК

Нужна е демонополизация на НЗОК

Eдин от най-големите проблеми в здравеопазването са стрвнително ниското му качество и високото доплащане, казва Иван Тодоров
Новият парламент е с несъвместими черти

Новият парламент е с несъвместими черти

Личността, която наподобява е хистрьомна и води до проблеми в общуването, казва д-р Цветеслава Гълъбова
Лекарите от новите партии

Лекарите от новите партии

Известни здравни експерти се спрягат за съветници и в трите формации, които за първи път влизат в парламента

1 2 3 4 5 ... 8 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ