Свърши масовизацията на висшето образование

Ще направя една ретроспекция на основните промени в системата на висшето образование през последните три десетилети. В началото на 90-те години са били приемани 30% от завършващите гимназия. Тогава се прие един краен модел на академично самоуправление. В последващите години се взе решение за масовизация на приема. Кулминацията беше през 2008 г., когато се възприе пълна либерализация. Създадоха се 14 частни университета, а държавните останаха 38. Те обаче обраснаха профилно и създадоха 100 нови професионални направления основно в областтна на социалните, правните и стопанските науки. Това беше реакция на предлагането на висше образование,  на избоялото търсене на тези професионални направления, защото като се увеличи приема до 80% от завършващите гимназия се увеличи нерационалното търсене на висше образование.

Търсене просто, за да имаш диплома, без значение къде,

да отидеш в големия град, родителите да продължат да те издържат и просто да се включиш в студентския купон. Основното беше придобиването на диплома, не толкова знания и умения и перспектива за реализация в определена област. През последното десетилетия на миналия век имахме тежки трансгформации във всички отрасли, много бизнеси започнаха отново. За съжаление техническите кадри бяха с най-ниски възнаграждения и това доведе до силна деформация на профилната структура на висшето образование. Ниските заплати на учителите доведоха и до спад в търсене на педагогическото образование. В същото време избоя приемът в социалните, стопанските и правните науки. През 2010 година имаме първото издание на Рейтинговата система. Аз бих разделилил 10 годишния период на две – до 2015 г. и след това. През 2014 година приемът достигна максимумът, а през 2015 г. приехме промени, които ни дадоха възможност да реализираме политики, а не да финансираме пазарното търсене на висше образование. Преструктиритахме приема и в резултат на това са тези тенденции, които сега са налице. Но те са за студентите от медицинските професионални направления, а не е завършената тенденция. Това, което се случва в първи курс ще се отрази на общата маса на студентите в пети курс, т.е.

ще имаме и през следващите пет години задълбочаване на тази

тенденция. В резултат на преструктурирането приемът по икономика за пет години е намален със 70%, а администрация и икономика с 77%. През 2014 година в системата дойде и голямото демографско намаление на раждаемостта. Т.е. дори и запазването на приема при това е общо намаление е резултат от политиката на преструктуриране. Впрочем общото намаление на приема в държавните висши училища е 34%. В същото време имаме и намаление с 25% в частните висши училища, който не се регулира и те показват ефектът на демографските показатели. Проведохме политика не просто на престуриране на приема, а и на стимулиране на висшите училища в силните им професионални направления. Тази политика ще продължи да се реализира. През 2020 г. само в УНСС приемът е намален двойно, спрямо 2019 г., т.е. вече там ще се приемат студенти с по-добри резултати и оттам и с по-добра реализация. Какво разбраха университетите? Разбраха, че финансирането им все повече ще зависи от показателите в РС, респективно тези в комплексни оценка.

Разбраха, че най-важна е реализацията и науката

и множество висши училища стартираха политики за насърчаване на научната дейност. Някои обвързаха възнагражденията с научната дейност, в резултат на което имаме почти двойна цитируемост и брой статии. Разбраха, че трябва да имат връзки с бизнеса и че свърши горивото на масовизацията на висшето образование и да поддържат професионални направления, които са неприсъщи за профила им. Разбраха, че трябва да ги минимизират и да оптимизират вътрешната си структура. Едни го правят повече, други по-малко, други по-рано, други по-късно. Но, тези процеси са факт. Политиките, които трябва да се допълнят през следващите години са заложени в Стратегията за висше образование и списъка със стратегически цели и задачи. Крайният модел на академично самоуправление доведе до още единнегативен ефект – раздалечаване на държавата от висшите училища. Те казват дайте ни пари, ние сме автономни. Този модел страда и от това, че всеки гледа себе си, а ние трябва да вървим ръка за ръка, за да не се губи представата за общи цели. Нашите висши училища са малки на фона на все по-глобализиращия се образователен пазар и трябва да бъдат по-свързани.

Максимално ще насърчаваме тези, които се включват в

университетски мрежи, а радостната новина от тази година е, че имаме 5 университета, които са част от такива мрежи, а миналата година нямахме нито едно. През следващите години професиите ще изискват повече комплексни интегрални знания. Днешните студенти няма да се сменят работни места, а професии, затова бакалавърските специалности трябва да с по-широка база, учене през целия живот и по-интегрални програми. Изисква преподаватели, които по-малките висшите училища не винаги могат да поддържат като школи. Политиката трябва да насърчава постоянната промяна в програмите, свързаност и обединение на ресурси.

Висшите училища разбраха и че свършиха годините на бързото трупане на приходи и че най-важното е тяхната репутация и оценка за качество. Едни са го разбрали повече, други по-малко. Част от висшите училища избираха безотговорни ръководства и разбраха, че най-важна е репутацията. Участвал съм в среща на ректорите на медицинските университети, на която си казаха, че най-важното е репутацията, защото ние сме най-конвертируемото българско висше образование и резуктатът днес е факт. А имаше години, през които бяха тръгнали да консумират репутацията си с лоши практики. Същото се отнася и за другите висшите училища. Днес имаме по-добро виждане за развитие. Те разбраха, че

трябва да карат студентите да учат през цялата година,

а не да ходят от сесия на сесия изпит на изпит. Разбраха, че преподавателите трябва да бъдат изискващи. Това влоши репутацията, заедно с масовицацията. Някои университети през последните десетителтия се конкурираха със стратегии на занижени изисквания. Ректорите няма да изгубят държавна субсидия, ако случайно някой студент не завърши, защото при увеличаване на комплексна оценка, ще се увеличава и премията за качество. Най-важни са преподавателите. Както всички сектори и системи висшите училища срещат трудност да поддържат, възпроизведат академичният състав, защото възрастовата структура е изкривена. До 10 години 28% влизат в пенсионна възраст.

Видяхме изкривяване в системата на заплащане, ниски основни възнаграждения, уклон на допълнителни възнаграждения и ниски заплати за най-ниските длъжности. Висшите училища не просто трябва да привлекат млади хора, а преподавателите да станат най-добрите студенти. За да се случи това трябва да има изпреварващ ръст за асистентите и ние ще предложим минимална стартова заплата в размер на 1300 лв. Висшите училища също ще трябва да платят част от цената като оптимизират вътрешните си структури, някои сигурно ще намалят процент прослужено време, други ще увеличат нормата преподавателска работа. Висшите училища

ще трябва да намалят губещите и слаби специалности.

Имаше самоцелно фрагментиране, за да има всеки преподавател специалност, магистърска програма, за да има някой норма, а друг пенсия. Това също е на приключване и входът трябва да е обратен. Имаме положителни промени и те следва да продължат с участието на академичните ръководства, които трябва да имат дългосрочната отговорност, че от тях зависи накъде върви висшето училище. Имаме инструмента на Рейтинговата система, тя промени стимулите. Университетите трябва да знаят, че само свързани ще бъдат по-силни.

По отношение на числата, че много хора учат навън, видяхме колко са чуждите студенти у нас. Най-много са в медицината, това е най-конвертируемото висше образование. Но всяка година ние издаваме удостоверения за обучение в чужбина. Тази година са 5%, а не 15%, каквито твърдения чух. Имаме повишена разпознаваемост на българските университети, рационализиране на търсенето и предлагането. Убеден съм, че през следващите години висшите училища ще бъдат приоритет, много по-голям процент ще бъдат средствата от ЕС, надявам се и от държавния бюджет. Системата заслужа ръста си на средства, а приказките, че няма реформи, а наливане на средства са думи на политици и експерти с широка компетентност, които не са си направили труда да се задълбочат в това какво се случва в системата на висшето образование.