донорство

Спад в готовността за донорство (ОБНОВЕНА)

05-11-2019 11:02
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Спад в готовността за донорство (ОБНОВЕНА) У нас няма крайни противници, негативните нагласи са основно заради страхове и липса на информация, показва проучване, поръчано от МЗ
Готовността за донорство у нас бележи спад от около 40 през 2006 г. до 35% през 2019 г. при средно за ЕС 53-55%. Въпреки това крайни противници на донорството и нас няма, а основните причини за нагласите се коренят в липсата на достатъчно информираност и страховете на хората. Това показва проучване на "Алфа Рисърч" за отношението на българите към трансплантациите и донорството, поръчано от МЗ.
Поводът е стартът на кампанията "Да! За живот", който бе даден от здравния министър Кирил Ананиев.

Проучването показва слаба информираност желание да се говори по въпросите за донорство в семейството и в най-близкия приятелски кръг. 77% от разговарялите по темата у дома са склонни да дадат съгласие за донорство на органи. Мнозинството от анкетираните са категорични – 74%, че е необходима повече информация по тези въпроси. 5.2% са категоричните противници, които смятат, че такава информация само излишно би травмирала хората.

 

Напредъкът на съвременната медицина

 

кара все повече хора да се доверяват на възможностите и успеха на трансплантациите. 74.1% казват, че ако им се наложи – на тях или на техен близък – биха търсили възможност да им бъде направена трансплантация. Едва 8% са категорични, че не биха прибягнали до подобна възможност. Същевременно, към момента, 35.2% декларират съгласие да станат донор на органи при евентуален инцидент или злополука с фатален край. Аналогична е картината, когато въпросът се постави за съгласието близък починал роднина да стане донор на органи. 31.7% декларират подобно съгласие.

 

Проучването показва, че в обществото са налице

 

минимални негативни нагласи към донорството на органи по принцип – едва 3.8% са срещу него. Затова според социолозите причините за ниското съгласие за донорство се коренят в страхове, липса на информираност и мотивация към съпричастност. Основна бариера за донорството е страхът от злоупотреба, породен от недоверието към медицинските екипи, че при евентуален инцидент няма да бъдат положени достатъчно усилия съответният човек да бъде спасен. 57.3% посочват именно тази причина като най-значима според тях за отказ от донорство.

 

На следващо място се нареждат по-ирационални мотиви.

 

42% смятат, че хората се страхуват „да не предизвикат съдбата", а други 34% са на мнение, че „хората не искат да мислят за фатални неща" – затова нито разговарят по темата, нито дават съгласие за донорство. Макар и на последно място, не трябва да се пренебрегва и делът на хората (18.4%, т.е. практически почти всеки пети), които свързват отказа с морално-религиозно причини. „Колкото по-ниско е образованието на анкетираните, техният социален статус и в колкото по-затворени общности живеят, толкова повече нараства значението на суеверната вяра в „предизвикването на съдбата" и нежеланието да се мисли и говори по въпросите на донорството", сочат изводите от изследването.

 

Сред позитивните мотиви също има висока степен

 

на съгласие. 58% от анкетираните виждат в донорството всичко хуманност, морален дълг, желанието да се даде шанс за живот на друг човек . Незначителен е делът 4.7%, които виждат в трупното донорство финансови причини. Малко под една трета разглеждат този въпрос от гледна точка на реципрочността – разбирането, че и на техен близък може да се наложи трансплантация 29%. Независимо от факта, че в българското законодателство е регламентирано изрично да се декларира отказът от донорство, а не съгласието за него, 51.3% от българите са на мнение, че трябва да бъде точно обратното – хората сами да декларират желанието си за донорство.

 

Едва 3.8% смятат, че изобщо не е редно да има донорство

 

на органи. В тази връзка министър Кирил Ананиев обясни, че темата трябва ли да се промени законодателството ни в това отношение ще бъде обект на широк дебат. Социолозите обобщават, че у нас липсват крайни негативни нагласи. Което означава, че увеличаването на донорството трябва да се търси не в преодоляването на негативизма към процеса по принцип, а в информираността, намаляването на страховете и в създаването на мотивация към солидарност. В момента 1151 души у нас чакат за трансплантация. От началото на годината са направени 32 от трупен донор и 12 от жив, отчете здравният министър.

 

Ниският брой на донорите у нас не позволява на страната

 

ни да стане пълноправен член на организацията Евротрансплант, което би позволило както да получаваме органи при остра нужда, така и български пациенти да бъдат трансплантирани в други държави, стана ясно още от думите на Ананиев. Той подчерта, че липсата на органи, не само в България, но и в световен мащаб, е водещ проблем. Броят на отказите, които получават координаторите по донорство по места от близките на пациенти в мозъчна смърт, расте. Затова в рамките на тази кампания усилията на МЗ са насочени към предоставянето на максимално ясна и подробна информация какво представлява донорството на органи, кога може да се случи то, при какви условия.

 

Сред мерките на МЗ е и изготвянето на национална програма



за насърчаване на донорството и подпомагане е на финален етап, каза още здравният министър. За координаторите се планират стимули, включително и финансово, за да се насърчи подаването на повече донори, каза още здравният министър. В момента донорските бази получават до 5000 лв. за поддържането на пациент в мозъчна смърт преди трансплантация. Основните трудности при тях са свързани с организацията , натовареността и недостига на анестезиолози, каза от своя страна директорът на агенция „Медицински надзор" Росен Иванов. Затова се планират обучения и подобряване на организацията.

 

 

Отпечатаха 50 000 донорски карти

 

Като част от Националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията „Да! За живот!" пилотно са отпечатани 50 000 броя „Донорска карта". Тази карта изразява съгласие за донорство единствено в случай на настъпила и безспорно медицински констатирана мозъчна смърт. За лекарите и институциите в България тя няма официална стойност и е единствено знак за близките каква е волята на човек приживе. В рамките на кампанията донорската карта ще бъде раздавана във всички 27 областни града на страната от доброволците на Българския червен кръст, които са партньор на МЗ в рамките на кампанията. Картата може да бъде и принтирана от официалния сайт на кампанията: www.zajivot.bg

 



Търново е водеща донорска база

Търново е водеща донорска база

От общо 13 донорски ситуации за 2019 г., 5 са реализирани в „Д-р Стефан Черкезов"
Връчват награди за принос към донорството

Връчват награди за принос към донорството

Призове ще получат координатори по донорство, водещи трансплантолози и директори на лечебни заведения
Раздават донорски карти в София

Раздават донорски карти в София

Два са обособените пунктове, пред Народния театър „Иван Вазов" и пред НДК
Лозенец има разрешение за трансплантации на бял дроб

Лозенец има разрешение за трансплантации на бял дроб

Ако се появи донор ние ще продължим с екипа на болница Лозенец и на болницата от Хановер да правим толкова трансплантации, колкото донори имаме, каза министър Кирил Ананиев
График за раздаване на донорски карти

График за раздаване на донорски карти

На 14 ноември БЧК ще раздава документите в Асеновград и Благоевград
Меморандум за кампанията „Да! За живот!“

Меморандум за кампанията „Да! За живот!“

Той бе подписан между МЗ и съсловни и пациентски организации
Доброволци започват да раздават донорски карти

Доброволци започват да раздават донорски карти

В следващите дни те ще са в Добрич, Търговище, Горна Оряховица и Кюстендил
Стабилно е състоянието на пациента с трансплантиран бял дроб

Стабилно е състоянието на пациента с трансплантиран бял дроб

Toй е добре, изправя се и ходи, каза здравният министър Кирил Ананиев
MЗ стартира кампания за донорството

MЗ стартира кампания за донорството

Социологическо проучване ще представи данни за нагласите на българските граждани за трансплантациите
Първа трансплантация на бял дроб у нас

Първа трансплантация на бял дроб у нас

Тя е извършена от екип на Университетска болница "Лозенец", във ВМА присадиха черен дроб на 46 годишен мъж
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2019