Трябват още 6 млн. лв. за училищно и детско здраве

Настояваме за ускорен ръст на минималната работна заплата, казват синдикатите от КНСБ

КНСБ отчита като положителни направените стъпки в Проектобюджета за увеличение на заплатите за 2020 г., но обръща внимание, че в редица случаи увеличението е недостатъчно добре разчетено.

Реалният процент на увеличение на основната месечна заплата на служителите в сектор „Държавно управление"ще е под 10%, независимо от по-големия процент увеличение на ФРЗ.

Поддържаме искането си за 20% увеличение

на ФРЗ по ведомства, за да бъде постигнато увеличение на заплатите над 10%, което ще доведе до положителен ефект при прилагането на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация с последните изменения през 2018 и 2019 г. В сектор „Средно образование"договореното в КТД увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти е с 20%, а горепосочените допълнителни средства от от 360 млн.лв. осигуряват едва 15-17%. Това провокира изпълнението на поетия от правителството ангажимент за двойно увеличение на учителските заплати до края на мандата. Във връзка с това считаме, че би било редно в Бюджет 2020 г. за средно образование да се отпуснат допълнително още 110 млн.лв. за увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти.

КНСБ счита, че е необходимо да се намерят допълнителни

средства в рамките на 6 млн. лв. за училищно и детско здравеопазване, за да се изпълни КТД и за тези медицински специалисти. По този начин, освен за болничната помощ, ще бъде възможно осигуряването на достатъчно средства за достигане на договорените в КТД начални работни заплати и за професионалистите по здравни грижи в детското и училищно здравеопазване. Особено внимание трябва да се обърне на въпросакак най-справедливо да бъдат разпределени средните проценти на увеличение на заплатите в бюджетните дейности, защото базата, от която тръгват увеличенията е много различна, както по икономически дейности, така и в професионално-квалификационен разрез.

Очакваме от правителството през Закона за държавния бюджет

и Постановлението за неговото изпълнение да поеме изпълнението на следните ангажименти:

- Увеличението да бъде с по-голям процент към структурите, службите, агенциите и др.под., работещи на терен,социалните домове, музикално-сценичните изкуства, музеите, читалищатаи др.;

- Допълнителните средства да се използват изцяло за промени на основните работни заплати, но не и за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в държавната администрация. Същият подход да се прилага и за звената в сферите и дейностите, финансирани чрез Единни разходни стандарти, както и по отношение на всички работници и служители, чиито работни заплати се финансират от бюджета;

- Средствата да се разпределят така, че увеличението на всяка индивидуална работна заплата да се състои от две части – половината от средствата като еднаква „твърда" сума към индивидуалните работни заплати (инфлационна част) и другата част – съобразно приноса и индивидуалното изпълнение на база годишната оценка за работещите в държавната администрация, а за всички останали според прилаганите на място критерии и правила за оценка.

В средносрочен и дългосрочен план КНСБ настоява

за изпреварващ ръст на минималната работна заплата и за догонваща спрямо средноевропейските нива политика по доходите, последователно реализирана през бюджетите на правителството.

В този контекст настояваме за ускорен ръст на минималната работна заплата, който да осигури нарастващо съотношение спрямо средната работна заплата до 50%, с цел доближаването й до достойна „заплата за издръжка". Предвидените от правителството ръстове не гарантират такава промяна, а по-скоро потвърждават статуквото от 43-44% съотношение, а през 2022 г. дори спад на това съотношение до 40%.

За КНСБ намерението за задържане размера на МРЗ през 2022

г. няма логично обяснение, при условие, че прогнозата на Министерство на финансите е през 2022 г. средната работна заплата да достигне 1600 лв. В международен план средната нетна работна заплата в СПС в България е 1.6-2.5 пъти по-ниска от тази в старите държави членки (Италия, Испания, Германия, Великобритания и Люксембург) и 1.1-1.4 пъти спрямо новите държави членки (Латвия, Румъния, Унгария, Чехия и Полша). На практика, този показател е най-точният измерител на покупателната способност на заплатите, защото отразява както разполагаемия размер, така и ценовите разлики между отделните страни. Ускоряването на конвергенцията, според КНСБ, би било възможно и осезаемо за наемния труд при ежегоден номинален ръст на заплатите от поне 15% и реално увеличение от порядъка на 12-13%.