Бъг в комуникацията с медиите очерня здравеопазването ни

Изследването е извършено в периода 11-18 октомври сред 1006 респонденти. Числата сочат, че образът на системата на здравеопазването в медиите и социалните мрежи е негативен, като 70% от запитаните отговарят, че посоката, в която се развива системата, е лоша. При реален досег със системата обаче 53% не са удовлетворени от здравното обслужване, а 40 на сто са казали, че са доволни. Хората имат високо доверие в медицинските специалисти, като на първо място със 70 на сто одобрение са фармацевтите, следвани с 64 на сто положителни оценки за лекарите и 65 на сто - за професионалистите по здравни грижи. На 42% от анкетираните не им се е налагало да доплащат за медицинска помощ, а 50% са вадили пари от джоба си. За диагностика и изследвания са доплащали 19%, 15% - за лекарства и 13% - за консумативи, пирони, изкуствени стави и др.

 

Близо 86 на сто от запитаните отговарят,

че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване, а 95 на сто смятат, че парите трябва да се изразходват по-ефективно. Повече от половината от участниците са на мнение, че пациентите нямат добър достъп до лекарства.

В същото време образът на здравната система в медиите е по-различен. Средната оценка, която участниците в изследването дават за здравната ни система е 3 по скалата от 1 (много лоша) до 6 (отлична), сочат данните. Проучването беше представено от Димитър Ганев от социологическа агенция "Тренд". Той обобщи, че проблемите на здравеопазването у нас са ниско качество на лечението, високо ниво на доплащането и липса на медицински кадри.

Зам. - министърът на здравеопазването

д-р Бойко Пенков обаче подчерта, че парите за здравеопазване непрекъснато нарастват. Той даде пример с консолидираната рамка на бюджета, която показва, че за 2019 г. изразходваните средства в сектора са 5.2 млрд. лв., следващата година нарастват с 400-500 млн. лв., а през 2020 г. ще достигнат 6.4 млрд. лв., което е с близо 1 млрд. лв. повече за период от три години. Зам.-министърът припомни, че в най-важния сектор – спешната помощ до 2000 г. не са правени инвестиции, а сега със 165 млн. лв. ще бъдат ремонтирани и реновирани всички центрове и ще бъде напълно обновен автопарка.

Д-р Бойко Пенков очерта главните приоритети на министерството в здравния сектор „Първата цел е разширяване на програмите за профилактика, диагностика и лечение на социалнозначимите заболявания. Кото реален успех той даде програмите за рак на гърдата, благодарение на които заболяването е изпаднало от топ 5 като причина за смъртност у нас. Тези резултати показват ефекта от вложените пари в техника и обечуние на медицинските кадри, както и въвеждането на новото, съвременно лечение.

Друг приоритет са инвестициите

в майчино и детско здравеопазване. Зам.-министърът информира, че за последните 5-6 години у нас са влезли 176 нови молекули /за иновативни лекарства/. През 2017 те са 32, през 2018 – 21, а през 2019 – 31 и чакат разрешение още 30.

Необходим е експертен и обществен дебат за здравеопазването, каза при старта на форума вицепремиерът Томислав Дончев. Според него трябва да се обсъди, колко повече средства да се дават, как най-разумно да се разпределят. „Има и нови теми, за които трябва да подготвим обществото", допълни той. По думите му иновациите в здравеопазването съдържат потенциал за конфликт - поддържат човешкия живот, но някои от тях са много скъпи.

„В областта на здравеопазването властват

лошите новини и негативните стереотипи, но ако сравним ситуацията днес и преди 10 години, имаме нови болници, удвоен ресурс, високотехнологична апаратура. Според Дончев сме в особен феномен, защото в последните години не се сравняваме със себе си, а с другите богати държави от ЕС, а подобно сравнение винаги е много трудно.

Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM подчерта, че публичните плащания за здраве са инвестиции, а не разходи. Благодарение на по-добрите медицински услуги животът на българите се е увеличил с 2 години, като основният скок е след 1997 г., каза той. „Благодарение на иновациите в медицината се постига не само увеличена продължителност на живота на пациентите и подобряването качеството им на живот, но също и икономическа полза, каквато е приносът към брутния вътрешен продукт", отбеляза Денев. И акцентира върху проблема, че България е страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо и население в трудоспособна възраст. Според него до 2050 г. трудовите ресурси в страната ще намалеят с 40%, а трудовите резерви ще бъдат на 60+ години. „За да постигнем активно стареене, ни е необходима превенция на здравето, по-добра диагностика, по-добър контрол и лечение на заболяванията", допълни той.

„Трябва да прекъснем рязко тенденцията

за увеличение на средствата, които се инвестират предимно в медицинска дейности, като ги пренасочим към повишаване цените на клиничните пътеки и заплащане на труда на здравните специалисти. След 10-15 г. не само ще сме по-възрастни като нация, но ще трябва и да се лекуваме сами", подчерта председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Той припомни, че все още за пациентите продължават да се грижат специалисти, които не са добре платени. Според него могат да бъдат набелязани доста мерки за решаване на проблема - увеличаване на цените на клиничните пътеки при недофинансираните и непривлекателни специалности, заплащане на специализациите за непривлекателните региони и специалности – при ясно регламентирани условия, подобряване и модернизиране на болничната инфраструктура, максимално използване на възможностите на частните инвестиции и др. 

Проф. Илко Гетов, председател на Българския

фармацевтичен съюз, отбеляза, че във фармацевтичния сектор в България през последните години се наблюдава стабилност - броят на аптеките, сключили договор с НЗОК, нараства, а пациентите получават все повече лекарства, заплащани от НЗОК. Същевременно у нас те са концентирани в големите градове, а в отдалечените региони има сериозен недостиг. Броят им възлиза на 3870, но магистър-фармацевтите в една аптека са средно 1,6 срещу 2,3 за страните от ЕС, като България се нарежда по този показател само преди Кипър и Гърция, поясни професорът. Причината е прекомерният брой на аптеките в България – над 2 пъти по-голям от средните показатели за ЕС. "Една българска аптека обслужва средно 1900 души, докато средният показател за европейските страни е 3900 души", каза още проф. Гетов.


Един от възможните варианти за включване

на допълнителни средства в здравеопазването предложи Аркади Шарков от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика).  Според него е добре процент от парите от продажбата на алкохол и тютюневи изделия да влиза в бюджета за здраве. 
Участниците в националната конференция „Заедно за повече здраве" предложиха проект на меморандум за сътрудничество. Той включва предприемане на съвместни действия за овладяването на неблагоприятните демографски процеси, подкрепа на политиките на държавата, сътрудничество при разработването на национални стратегии за разширяване на достъпа до медицинска помощ, увеличаване на здравната култура на населението и други.