Трябва национална система за лечение на инсултите

У нас все още се лекуват предимно последиците, а не самият проблем, казва доц. Велина Гергелчева

Радостина
Байчева
radost.baicheva@gmail.com

- Доц. Гергелчева, какви са първите признаци на инсулта?

- Най-честите признаци на инсулта са остро настъпила слабост или изтръпване на ръка или крак, увисване на устен ъгъл, говорни нарушения. Това са знаците, които лесно се забелязват и са специфични, затова трудно могат да се сбъркат с друго. Хората просто трябва да ги запомнят, за да не губят време в объркване при кризистна ситуация с тях или техен близък. Допълнителни признаци на острия исхемичен инсулт могат да бъдат внезапна обърканост, нарушение на зрението, световъртеж и нарушена координация, остро и силно главоболие, епилептичен пристъп, загуба на съзнание. В случай, че са налице някои от тези признаци, възможно най-бързо трябва да бъде направена преценка и пациентът да бъде заведен в болница с възможности за прилагане на специфично лечение с интравенозно приложение на тромболитик. Важно е да се знае, че този вид специфична терапия може да бъде приложена само в първите 3-4,5 часа от началото на инсулта, при пациенти, които нямат противопоказания за нея.

- Ако човек стигне навреме в болницата, какво следва?

- Разбира се, първо е необходима преценка за тежестта на състоянието и прилагането на животоспасяващи мерки. След пристигането на пациента в болницата са необходими около 60 минути за клинична преценка, КТ на главен мозък и лабораторни изследвания. Ако пациентът е подходящ се прилага интравенозната тромболиза. Това е опит за медикаментозно разграждане на тромба, причиняващ мозъчната исхемия. За момента, системната интравенозна тромболиза е единственото базирано на доказателствата лечение, което може да подобри изхода при пациенти с исхемичен мозъчен инсулт.

- Напълно ефективно ни е това лечение?

- В последните 20 години интравенозната тромболиза е стандарт за лечение на острия исхемичен инсулт при подходящите пациенти. В публикации и на конгреси се цитира честота на провеждане на интравенозна тромболиза в 5-20% от случаите с остър исхемичен инсулт по света. Колкото по-бързо се приложи лечението с Алтеплазе, толкова по-ефективно е то. Един от трима пациенти с това лечение ще имат някаква степен на подобрение и един на всеки осем ще имат драматично подобрение. Възможни са и усложнения от лечението – например симптоматичен мозъчен кръвоизлив в 7% от случаите. Но напълно възможно е след провеждането на тромболиза пациентите да си тръгват здрави, без нужда от помощни средства и без усложнения.

- У нас обаче все още болшинството хора пострадали от инсулт са с някаква степен на инвалидизация, каква е причината според вас?

- В България честотата на това лечение бавно нараства, но към момента е все още под 0.4%. Тоест при нас все още се лекуват предимно последиците и усложненията, а не самият инсулт. А причините за това са основно две. Първо все още има хора, които не знаят, че лечение има, но трябва да се действа бързо. А втората причина е, че местата, където то може да се приложи все още са малко, не са добре известни навсякъде и не са правилно разпределени според населените места. Отдалечеността на пациента от подходящата болница може да е фатална, дори да се действа бързо.

- Колко са болниците, в които може да се приложи тромболиза у нас?

- В страната има развити центрове, които имат готовност 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата за лечение с интравенозна тромболиза. Въпреки наличието на ясни препоръки и нормативни документи в рамките на здравната ни система, обаче липсва достатъчно мотивация за изграждане на необходимите по брой и качество центрове за територията на цялата страна. Не става въпрос броят им да е голям, а да са разпределени така, че да обхващат организирано големите населени места, а за по-малките и отдалечени райони да има ясна стратегия и протоколи за целево и навременно транспортиране. Ясно е, че е необходима воля за подпомагане и промотиране на този вид лечение, както и механизми за контрол на качеството на предлаганата медицинска помощ при остър исхемичен инсулт. В тазо посока наскоро се проведоха две конференции в страната на тази тема – Първа национална среща „Заедно по пътя към промяната. Да дадем шанс на живота", организирана от Българското дружество по неврология за резултатите, трудностите и препятствията в лечението на пациентите с остър исхемичен инсулт и Втори Национален конгрес на Асоциацията по невросонология и мозъчна хемодинамика. Представена беше инициативата Angels на Европейската организация за инсулти, подкрепяща болниците специализирани в лечението на инсулти и оптимизиране на терапевтичния им подход – www.angels-initiative.com.

- Какви конкретни действия трябва да се предприемат според вас, за да могат повече хора да получават адекватна помощ в този момент?

- Необходими са координирани действия насочени в няколко посоки:

- Първична профилактика на мозъчно-съдовата болест, включително с разпространение на информация за гражданите. Контрол и лечение на съдовите рискови фактори.

- Запознаване на широката общественост с първите признаци на инсулта и незабавно уведомяване от пациента, близките или личния лекар на тел. 112.

- Бързо реагиране на екипите на Спешна медицинска помощ – приоритетна спешност както при травма или миокарден инфаркт, пристигане на място, преценка и осигуряване на жизнените функции, разпознаване на симптомите и кандидатите за тромболиза, уведомяване и транспорт към най-близкото заведение с възможност за спешна диагностика и прилагане на интравенозна тромболиза, ако пациентът е в терапевтичния прозорец. Добре е пациентът да е пристигнал в болницата до 1-2 час от инсулта.

- Оптимизиране на дейността в спешните звена, неврологичните и реанимационни отделения/клиники на МБАЛ с възможност за диагностика и извършване на интравенозна тромболиза до 3-4.5 часа от началото на инсулта, 24 часа от денонощието, 7 дни в седмицата.

- Времето е мозък! Започване възможно най-бързо на лечението с интравенозна тромболиза (1 час от пристигането на пациента в болницата). Колкото по-рано, толкова по-добре.

- Разпределение и мрежова организация на центровете с възможности за диагностика и специфично спешно лечение на острия исхемичен мозъчен инсулт. Лечение на усложненията, установяване на причината за инсулта и лечение и вторична профилактика с антиагреганти или антикоагуланти в случаите с кардиогенна етиология и в колаборация между невролози и кардиолози.

- Изграждане на високоспециализирани центрове с възможност за механична тромбектомия.

- Координирани усилия за създаване на система за спешно лечение на исхемичния мозъчен инсулт в страната.

Специални разпоредби могат да изградят национална система за лечение на инсултите за определяне и териториално разпределяне на инсултните центрове, както и транспортни протоколи за служителите на СМП. Това е доказало, че катализира опознаването на спешните нужди на инсултно болните сред обществеността и медицинските лица и институции, както и желанието на повече болници за създаването на инсултни центрове.

- Какво да правим, за да предотвратим инсулта?

- Първичната профилактика на мозъчно-съдовата болест включва разпознаване и контрол на рисковите фактори, медикаментозно лечение за профилактика на тромботични и тромбоемболични инциденти, интервенционални методи при атеросклероза на каротидните артерии. Изключително важно е да се разпознават от хората и личните лекари основните контролируеми рискови фактори за мозъчно-съдова болест и инсулт, да се приложат мерки за намаляване на рисковите фактори с промени в начина на живот или медикаменти, а така също и да се разпознават симптомите на инсулт. Основните рискови фактори са: аритмия под формата на предсърдно мъждене, артериална хипертония, висок холестерол, диабет, проблеми с кръвообращението /атеросклероза/, стеноза на каротидната артерия, наднорменото тегло, тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол.