Изразяваме тревога от липсата на програма за диабет

Очакванията са до 2040г. всеки десети българин да бъде с тази диагноза, казват от пациентските организации

Болните от диабет са застрашени 15 пъти повече

от останалите хора от ослепяване и хронична бъбречна недостатъчност, 10 пъти повече – от ампутации на долните крайници, 3 пъти повече – от инфаркт на миокарда, инсулт и др. Въпреки тази стряскаща статистика, съществуват данни, че с помощта на достъп до съвременно лечение и контрол, обучение за самоконтрол, промени в начина на живот и ефективно управление на собственото поведение, за много болни от диабет настъпването на диабетните усложнения може да бъде предотвратено или забавено.

През 2016г. Европейският парламент прие Декларация, призоваваща ЕК и СЕ „...да дадат приоритет на диабета като европейски здравен, социален и икономически проблем от основно значение; да разработят стратегия на ЕС за превенция, диагностика и контрол на диабета; да насърчават държавите членки да изготвят национални програми за диабета; да разработят стратегия за насърчаване на потреблението и производството на здравословни храни и ефективно да координират и изпълняват всички мерки, разработени до момента."

Ако се върнем по-назад във времето - на Декларацията

за захарен диабет, приета от Европейския парламент на 16.01.2006г. и на Резолюцията на ООН от 20.12.2006г., както и на приетата на 14 ноември 2008г. от нашето Народно събраниеспециална декларация, начертаваща основните мерки, които трябва да осъществи България за справяне с диабетната пандемия, става по-ясно от всякога, че е крайно време да има Национална програма за борба с диабета в България.Изработването на Национална програма за борба с диабета в България ще бъде важна стъпка за изпълнение горните препоръки,катоосвен ползите за пациентите щедоведе до по-ефективно използване на ресурсите и ще намали чувствително разходите за лечение.

Добри примери за ползите от внедряването на Национални диабетни програми могат да се видят в САЩ,Индия и Финландия, където само за няколко години след внедряването им честотата на диабета е намаляла с 55 до 58%.В Европа - в рамките на JA-CHRODIS бе направено „подробно описание на националните планове за борба с диабета в Европа и бе формирана основа за анализ, насочен към установяване на факторите, които могат да улеснят разработването, изпълнението и устойчивостта на националните планове за борба с диабета.

Европейските държави бележат напредък, дори и с различни подходи,

в своя систематичен политически отговор на бремето на диабета. Поуките от техния опит могат да подкрепят усилията на страните за изграждане на успешни иширокомащабни стратегииза профилактика на диабета и полагане на грижи за страдащите от тази болест".

Като представители на хората с диабет настоявамеда създадете– в качеството Ви на представители на изпълнителната и законодателна власт в България- всички необходими условия за осъществяване на тази стратегическа цел:

- Разработване и финансиране на Национална диабетна програма (2020-2030г.)и Дългосрочна стратегия за превенция, скрининг на рисковите групи, съвременно лечение, обучение, контрол и самоконтрол на захарния диабет и профилактика на усложненията от заболяването като важен елемент от

изпълнението на Декларацията на НС от 14.11.2008 г., както и Резолюциите на ООН и Европейския парламент за диабета.

- Осигуряване на достъп до всички съвременни методи на лечение, контрол, самоконтрол и профилактика на диабета и свързаните с него усложнения – съвременни медикаменти, достатъчен брой средства за самоконтрол,тест ленти,инсулинови помпи и глюкозни сензори, с цел постигане на оптимален контрол над заболяването и забавяне на диабетните усложнения.

- Ангажиране и „овластяване" на пациентите в лечебния процес – с адекватно обучение, осигуряване на условия за редовен структуриран самоконтрол, задължителен пакет от всички необходими профилактични изследвания, прегледи и ефективно партньорство с наблюдаващия диабетен екип.

ü Обхващане на всички групи пациенти – деца, подрастващи, възрастни – мъже и жени, както и осигуряване на плавен преход в медицинските грижи и контрола на заболяването на заболелите в детска възраст при преминаване към юношество, младежка възраст и зрялост.

- Ефективно използване на данните от Националния диабетен регистър при взимането на всички управленски решения, както и при финансиране на лечението и самоконтрола на диабета и всички негови усложнения.

Не само за хората с диабет в България, а за цялото българско общество е важно държавата да предприеме адекватни мерки за постигане на целите на Дългосрочната програма за борба с диабета, приети от Общото събрание на Международната Диабетна Федерация (IDF) през 2011г. и Декларацията на ЕП от 2016г.

Уважаеми дами и господа,

очакваме в едномесечен срокда получим отговор на поставените проблеми и съответната подкрепа на нашите предложения.

С уважение:

Майя Викторова – Ханджийска

Председател на „Българска асоциация диабет"

Елисавета Котова

Председател на „Национална асоциация на децата

и младите хора с диабет"

Радка Жекова

Председател РНСЦ „Диабетни грижи"

Росица Пандова

Председател СНЦ „Култура без граници"

Мариана Александрова

Управител СНЦ Диабет и предиабет и метаболитен синдром"