Цените на КП за физиотерапия не са актуализирани

Физикалната и рехабилитационна медицина /ФРМ/ е основна клинична, мултидисциплинарна специалност, обединяваща труда на различни медицински и немедицински специалисти. Рехабилитационното лечение се извършва от екип, чийто ръководител е лекарят със специалност по ФРМ. Тази специалност има широко приложение на различни нива на обслужване на пациента – от реанимационното легло, през рехабилитационните отделения/клиники към БАЛ до СБР. В болничната помощ по КП са обхванати основно заболявания в областта на сърдечно-съдовата система, неврологични – на централна и периферна нервна система, ОДА – ортопедични и ревматологични и някои други. От болестите при децата са обхванати тези с детска церебрална парализа, родова травма на раменния сплит, спинална мускулна атрофия и други. За разлика от болничната рехабилитация, тази в амбулаторни условия работи с всички нозологии, при които няма противопоказания за това лечение.

Спецификата на специалността по ФРМ

е причината за нейното търсене от пациенти на различна възраст - от най-малките до най-възрастните. Демографската криза в страната, напрегнатият и заседнал начин на живот, напредъкът на медицината , благодарение на който се спасяват хора, които са застрашени от тежка инвалидизация, лошите хранителни навици, както сред децата така и сред възрастните, са причините за увеличаване на нуждата от рехабилитацията и използването на естествените лечебни фактори. Ние сме страна следваща европейските и световни тенденции в това отношение.

 

В потвърждение на гореизложеното

предлагаме на Вашето внимание следните факти от чуждестранни проучвания:

- Средствата вложени за рехабилитация и разходвани по предназначение, се възвръщат между 5 и 9 пъти.

- Изследвания във Великобритания и Ирландия показват, че болничната рехабилитация при пациенти с тежки неврологични заболявания води до очаквани годишни икономии от 50 000 Евро на човек.

- За по-голяма ефективност и оперативност в повечето европейски държави цената се определя на ден болничен престой, а продължителността на лечението от състоянието на пациента.

- Комплексното физикално лечение и рехабилитация за повлияване на болката намалява с 42 дни отсъствията от работа за една година.

- комплексната рехабилитация при заболявания на ОДА от пренапрежение води до 64 % икономия на медицински разходи.

Проучване на АФМР за 2018 г.

установи, че в страната по клинични пътеки през отделенията/ клиниките по неврология и неврохирургия, ортопедия и травматология, кардиология, неинвазивна кардиология, кардиохирургия и ревматология и неонатология на БАЛ преминават около 280 000 пациента за една година. В същият период рехабилитационно лечение са провели около 140 000 болни. Последната цифра включва както случаи преминали през отделенията/клиниките за активно лечение, така и хронично болните, лекувани в амбулаторни условия и продължили лечението си в СБР. Процентът на последните е по-голям от тези, които са преминали през БАЛ. Тези резултати показват, че има голям брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитационно лечение, но по едни или други причини те не са го провели. Трябва да отбележим, че своевременното възстановяване на здравословното състояние на пациента е основен фактор за по-бързото му връщане на работното място, както и за намаляване на временната му нетрудоспособност.

Адекватната рехабилитация на тежко

болните цели намаляване на тяхната загубена автономност, при което се освобождава ангажираността на близки и роднини за „отглеждането" им.

Друга смущаваща практика е съществуващият дисбаланс в разпределянето на лимитите за болнична помощ между утвърдени болнични заведения, предлагащи качествена медицинска услуга и новопоявяващи се такива в различни краища на страната. По този начин се формират чувствителни различията във финансирането на лечебните заведения, като непрекъснато се лимитират тези от държавният сектор.

Към тази ситуация прибавяме и фактът, че цените на КП за физиотерапия и рехабилитация не са актуализирани за последните осем години с изключение на тези, засягащи рехабилитацията на деца и ЦНС. Общоизвестно е ,че има непрекъснат растеж на разходите за болнична помощ. На фона на тази статистика се оформя обратна тенденция за разходите за рехабилитация – те намаляват, съответно от 3.95% за 2014 г. - на 3.03% през 2017 г. Многократно сигнализираме, че стойността на КП по физиотерапия и рехабилитация покрива около 43% от реално направените разходи (по данни на МФ от 2010 г.) Вероятно тези стойности са още по-неблагоприятни днес.

Притеснителен е фактът, че средната

възраст на лекарите по ФРМ ежегодно нараства. Броят на специализиращите няма да може да замести, броят на пенсиониращите се, както и този на емигриращите. Рехабилитатори и кинезитерапевти напускат като емигрират или започват да работят като масажисти в частни центрове и т.н. За тази нерадостна картина основната причина е липсата на остойностяване на медицинската услуга, критично ниските цени на клиничните пътеки и съответно ниското заплащане, на медицинския труд. Неадекватните месечни възнаграждения, дължащи се на недоостойностяване на реалните разходи, които се правят за болничния престой и в доболничната помощ, водят до редуциране на персонала, както в СИМП така и в болничната помощ, което от своя страна влошава медицинската услуга в областта на рехабилитацията. Тази тревожна тенденция не може да бъде компенсирана бързо. Задоволяването на рехабилитационното направление в медицината с кадри е бавен и труден процес. Считаме, че политиката на прилагане на „историческият принцип" на определяне на лимитите, както и този на увеличаване на обемите на работа не дават добри резултати и водят до разширяване на злоупотребите.

В заключение можем да обобщим, че:

В страната има голям брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитация, но по неясни причини, не провеждат такова лечение, което води до продължително отсъствие от работното място и до отделянето на парични средства за временна нетрудоспосолност.Предвид горе посоченото излиза, че в страната не се отделят необходимите средства за рехабилитация, пропорционално на големият брой пациенти нуждаещи се от това лечение.Използваният в страната „исторически принцип" за определяне на лимитите на КП. създаде порочни практики.Необходимо е разработването и изпълнението на принципен механизъм за определяне на лимитите на КП, чрез който да се ликвидира дисбаланса в разпределянето на финансовите средства и да се създаде възможност за проява на пазарният механизъм, а не подчертано лобисткият.Необходим е икономически анализ, въз основа на който адекватното да се остойностят медицинските услуги, съответно да се определи цената на КП.

Предвид горе изложеното е крайно време да бъде решен проблемът с финансирането на рехабилитацията и заплащането на медицинската услуга, така че да се привлекат нови кадри, да им се предложат добри условия на труд, и да не се изпуснат вече създадените, да емигрират.

Д-Р ТАТЯНА АНГЕЛОВА,ДМ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АФМР