Донорството е от сърце

Донорските ситуации у нас през последните три години се увеличиха, благодарение на това нарастна броят на трансплантациите десет пъти. Бяхме стигнали до дъното и все още сме далеч от това, което трябва да бъдем, причините за това са много.
Една от тях е недостатъчната информираност на хората, поради което ние правим тези срещи, разказваме и говорим какво е донорството. То не е нещо, което се случва всеки ден, нещо, което се случва на всеки човек, но това не означава, че никога няма да се сблъскаме с него. Донорството е нещо по-различно от всичко, тъй като чрез него човек, който е починал, може да дари живот. Тук идваме до обяснението какво е състоянието на мозъчна смърт. Това е смърт, в която сърцето все още бие и може да се поддържа изкуствено. Няма как да не обясняваме това състояние и да изискваме от хората да го знаят. А без тази информация, донорството е невъзможно.
Другият проблем, който трябва да се реши е организацията на донорския процес. Започването на една такава ситуация е много трудно и тежко, отнема време, докато се стигне до трансплантации. Съвместимостта между хората, които чакат и починалия човек, съгласието на семейството, всичко това отнема много време. Правят се много изследвания, защото всеки един човек носи свои заболявания и ние не можем да ги пренесем на хората, които чакат трансплантация. Над 70 човека участват в този процес от началото до края.

Дезинформирането също е много вредно. Разказите за това как могат да те убият на улицата и да ти вземат органите са напълно неверни. Никой интелигентен човек няма да им повярва, защото донорството може да се случи само в мозъчна смърт, когато човекът е попаднал в реанимация, когато е на изкуствено дишане и се провежда борба за живота му. В хода на лечението се правят контролни прегледи, скенери и се установява, че няма мозъчно кръвообръщение, тоест той не е в кома, а в мозъчна смърт. Така че, няма как човек 2-3 минути, след като е починал на улицата да бъде донор. Подобряването на организацията в болниците също е нужно. Лекарите, които се борят ежедневно за пациентите са същите, които доказват мозъчна смърт. Това става в комисии от трима човека, но тези лекари трябва да бъдат подпомогнати. Поддържането на починал човек е изключително тежко, изисква ежечасно проследяване и коригиране, много знания, много безсънни часове, много напрежение, тежък разговор със семейството. Така че, тези специалисти трябва да бъдат осигурени с възможност да проведат всички нужни изследвания. 

Донорството трябва да е от сърце. Във всяка една държава има хора, които не могат да вземат това решение или поне не могат да го вземат в този момент. При нас също се е случвало да се съгласят роднини и след време да изникне нещо друго. Веднъж една жена искаше да се върне от чужбина и тогава окончателно да каже да, а за съжаление когато тя дойде, вече нямаше възможност да се поддържа сърцето на нейния близък.

Донорството трябва да е лично решение. Единственото, което можем да правим, е да разказваме какво и как се е случило и да показваме хората, които живеят втори живот и които със своите думи и своята душа показват, че не са забравили своите дарители на живот. Тогава вече всеки един със своята душа ще реши какво би желал.
Пожелавам на повечето хора да са живи и здрави и по-малко да имат нужда от трансплантации, по-малко хора да загиват.