По пътя към съвършенството

Още в началното училище Петя
Заявява на родителите си, че ще учи медицина. Никой не приема заявката ѝ сериозно.Тя обаче знае, че това е нейната мечта, която ще се изпълни. Готви се сериозно за кандидат-студентската кампания. Идва времето, когато трябва да избере в кой от медицинските университети ще подаде документи. Казва на майка си, че е избрала да учи само и единствено в София и в друг университет няма да ходи. Тогава двете сключват облог, Петя да кандидатства в два университета, както иска майка й, но ако я приемат момичето да има последната дума къде да отиде.
Така се случва, че е приета в медицинските
университети и във Варна и в София. Избира столицата. Така тръгва по пътя, на сърцето си. Остава удобството на дома, който се оказва на една крачка от университета и идва в София. В началото живее в общежитие, после на квартира. В София д-р Хубенова среща и любовта. Казва, че връзката им не е само взаимно допълване, а по-скоро общ път на две осъзнати личности. Първото й работно място е Пирогов, в клиниката за интензивно лечение на деца. Там работи половин година. След това и до момента е част от екипа на КАИЛ в УМБАЛ „Александровска". Срещата с професор Атанас Темелков, укрепва професионалните ѝ търсения. „Без да е агресивен, по много елегантен начин, който съответства на характерите на всеки от нас ни стимулира да се развиваме", обяснява тя. Д-р Хубенова признава, че работи в прекрасна колегиална среда. Микроклимата в клиниката е толкова зареждащ, че напрежението от умората в работа не се усещат, уточнява тя.
Питам я не съжалява ли, че е избрала
толкова тежка специалност, която е толкова добре платена на запад и не достатъчно оценена у нас. Тя ми казва, че към нея се е насочила интуитивно. Защото темата за лечението на болката не е спирала да я вълнува още от студентските години. За нея сега готви и докторантурата, която е съвсем на финала. И споделя, че този въпрос са ѝ задали и в лекарския съюз, когато е отишла да се регистрира като пълноправен лекар. Продължават и до днес да я питат, не само колеги, но и приятели. На всички отговоря, че не чувства такъв порив и тази тема не е в нейния дневен ред. Видяла е как работят колегите във Франция, защото е била на специализация там."Това ме обогати и ми даде отговор на въпроса, как бих се чувствала в една друга страна", казва тя. А отговорът е, че е важно да даде своя дан на пациентите и на медицината. „Чувствам, че трябва да дам своя принос. Защото, когато получаваш възможности за развитие, трябва да можеш да даваш и от себе си", казва тя.
Винаги след бурята идва слънце,
Това е казвала майка й, когато тя е била унила и притеснена. Днес когато й се наложи, я вади тази сентенция от съзнанието си и по-леко приема неудачите. Питам я не ѝ ли липсва морето, а тя ми отговоря, че за първи път тази година е почивала на море. Срещата с родното Черноморие не приема като ваканция, а като пътуване към дома. Била е на остров Крит, за който разказва, че е състояние на душата, а не географско понятие. Звуците на водата, грохота на вълните са онази мелодии, които успокояват мислите и хармонизират емоциите ѝ. Сутрин не се събужда с чаша чай или кафе а с медитативни практики, които подготвят, както тялото, така и душата ѝ за предстоящия ден."Ставам сутрин поне час по-рано, за да направя йога. Чак след това идва чашата с кафе, но тя не е началото на деня", споделя тя. Харесва движението във всичките му аспекти, за това се грижи за тялото си с темпово ходене. Душата си храни с философска литература. Сега чете книгите на живата легенда французина Ерик- Еманюел Шмит. Книгите му са преведени на 45 езика, а пиесите му се играят редовно в над 50 държави. Той се нарежда сред 15-тe най-четени автори в света според Publishing Trends."Не чета просто романи, където някъде нещо се случва. Търся книги, които ще развият въображението ми и ще ме обогатят", казва д-р Хубенова.
Не пропуска и срещите с 5-те приятелки
Те са заедно още от ученическите си години. Минали са през всичките емоции и преживявания заедно. Днес живеят в София. И макар, че имат различна работа, семейства и заетост, не пропускат своите срещи по женски. „И петте сме от Варна. С едното момиче бяхме в един клас, в английската гимназия. Тя пък присъедини към приятелството останалите, които учеха във френската гимназия, но се познаваха от преди това", разказва тя. Сега най-важната цел, към която се стреми е да завърши докторантурата си. Мечтае още да се съхрани прекрасния работен микроклимат в клиниката. Казва, че нейното поле на работа е там, на границата между живота и смъртта, и че няма нищо по удовлетворително, когато види, как пациентът напуска болницата на „собствен ход".

Пазителят на истината

История от Ориента

Търсач на артефакти

Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Призвание магистър-фармацевт

Будител в бяло

Избран от Бог да лекува

Личните победи, които се оказват в полза на другите

Феята на зъбките
