Трансплантацията решава съдби

Съветът на Европа определя 10 октомври като Ден на донорството. Ако се замислим, това е почти 30 години след първата сърдечна трансплантация в света- 1967 г. и почти 20 години след откриването и въвеждането на Циклоспорина, който революционно променя историята на трансплантациите. През тези години трансплантацията от екзотика се превърна в рутинна интервенция и съвсем естествено донорите станаха недостатъчно. Именно в това се състоеше и целта на определянето на такъв ден, за да популяризира донорството.

В момента в България повече от 1 000 души чакат в листи за трансплантация на различни органи. 87 000 са рецеприенти в листи на чакащите в Европа. И всеки ден 16 от тях умират поради недостиг на донори.

През май тази година се навършиха 30 години от първата сърдечна трансплантация, извършена през 1986 година от проф. Чирков и екип, на Иван Сарафски от град Кърджали. Това тогава беше първата сърдечна трансплантация в източна Европа. След това бяха направени шест такива трансплантации и се наложи да спрем тази програма поради множество фактори, един от които неподготвяне на обществото, също така недостатъчна подготовка на здравната система да приема тези пациенти, да ги наблюдава и лекува, както и ред други. Възстановихме програмата от 2003 г. и за този период- 12-13 години, вече 48 човека са сърдечно трансплантирани.

Трансплантацията е нещо повече от животоспасяваща операция. Тя е единственият шанс за хиляди хора, който е неминуемо драматично преобразява живота и съдбата им. Технически погледнато това не е най-сложната операция в която и да е било палитра, в която и да е било специалност, но тя обединява усилията на високоспециализирани експерти от различни специалности. И тъй като брънките в една верига и всеки елемент от една високотехнологична система трябва да работят оптимално, защото грешката само на едно място по веригата води до неприемливи крайни резултати. Същевременно трансплантацията е едно изпитание и за семействата на донорите, защото в един момент, когато губят любим човек, в момент на мъка и печал за тях, те всъщност трябва да проявят такива качества като жертвоготовност, състрадателност и великодушие, защото в този момент тези хора държат в ръцете си съдбата на няколко случайни болни. И от тяхното положително решение зависи живота на поне седем човека и може би смекчаване на страданията на много други.

В болницата в Кейптаун, в чието крило се е извършила първата трансплантация, е превърнато в музей. Има една много голяма мемориална плоча, на която пише: „В памет на Денис Дарвал", това е млада жена, която е донор всъщност на сърцето, загинала при тежко пътнотранспортно произшествие и на нейния баща- Едуард Джордж Дарвал, за смелото му решение да дари сърцето на любимата си дъщеря в името на спасението на един човешки живот. И мисля, че това не трябва да го забравяме.