Коментар

Отчаяни сме от системата на здравеопазване

01-10-2019 12:48

Дават се едни пари, които не достигат до нас, някъде се губи нишката, казва Даниела Икимова

Отчаяни сме от системата на здравеопазване

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Напрежението сред медицинските сестри в страната отново ескалира. В знак на недоволство се готви национален протест на 7 октомври, а сестри от болницата в Карлово подадоха колективна оставка. Шефът на лечебното заведение д-р Христо Пелев се срещна със здравния министър и обяви, че е предложил два варианта за възнаграждения на медицинските специалисти. Какво провокира недоволството на сестрите и при какви условия биха оттеглили молбите си за напускане попитахме Даниела Икимова, старша сестра на Детското отделение в МБАЛ "Д-р Киро Попов" в Карлово.

Вариантът с увеличение на заплатите ни със 100 лв. и ДМС, когато и ако има такава възможност, не ни устройва. В момента моето основно възнаграждение като старша сестра на Детско отделение е 730 лв. Със 100 лв. увеличение тя ще достигне 830 лв. Това допълнително материално стимулиране също не ни устройва, защото то е непостоянна сума, която може да варира.

aaa

ДМС не е стабилен доход,

aaaa

то е свързано с изплащане на клинични пътеки, отчетена дейност и т.н., а понякога лимитите не могат да се достигнат. Вторият вариант, който ние поискахме от управителя на болницата е 950 лв. заплата за всички и ДМС при възможност. Докато не видим такова споразумение и не го подпишем няма да оттеглим молбите си за напускане. Натрупа се много напрежение. Няма прозрачност при разпределение на средствата. Дават се едни пари и някъде се губи нишката. Министър-председателят Бойко Борисов каза, че са преведени средства, че

няма да има медицинска сестра със заплата

по-ниска от 950 лв. Министър Кирил Ананиев също каза, че са предоставени допълнителни пари. И въпреки това до нас нищо не достига. Затова ситуацията е толкова изнервена, защото ние просто сме отчаяни от тази система на здравеопазване и разпределянето на средства за определени неща и определена дейност.

Отчаяни сме и от факта, че се превеждат пари според броя преминали пациенти.

Не е хуманно да искам децата да боледуват,

за да се формира моята заплата. Това е още по-унизително. Не може моето възнаграждение да се определя от това колко деца ще боледуват, за да мога аз да съществувам. Тежат ми и случаите, когато не мога да помогна, защото съм си изпълнила лимита. Всичко това е абсурдно и жалко. Трудът, който полагаме е недооценен, непризнат. Изнемогваме, защото се налага да работим извънредно, на допълнителни часове. Първо, защото нямаме достатъчно персонал и второ, защото не можем да покрием графика. Има месеци, в които в отделенията е много тежко, работата е отговорна, а напрежението - огромно. Всичко това ни изкара навън.

Още по темата