Кардиология

Едно дете от сто се ражда с болно сърце

24-10-2016 08:27
В последните години се развива неоперативно лечение на тези проблеми, казва доц. Анна КъневаЕдно дете от сто се ражда с болно сърце
Ваня
Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg
Над половината от децата имат сърдечен шум. Това обаче не винаги е индикация, че съществува проблем. Кои са основните сърдечни заболявания при малчуганите, какво да знаят родителите за лечението им и колко е важна профилактиката в различната възраст, попитахме доц. Анна Кънева. Тя е началник на Клиниката по педиатрия и детска кардиология в Националната кардиологична болница.
- Доц. Кънева, кои са най-често срещаните сърдечни заболявания при децата?

- Сърдечно-съдовите заболявания са чести в детската възраст. Спектърът зависи от възрастта на детето. В периода на новороденото, кърмачето, ранната детска възраст, най-чести са вродените сърдечни малформации. Те се срещат при около 1 % от живородените деца, тоест едно на 100 от тях се ражда с някакъв вид сърдечен дефект. За България, в зависимост от раждаемостта, годишно се раждат 500-600-700 деца с такива малформации, на следващата година още толкова и така броят им нараства. По-късно в детството и особено в юношенската възраст доста нараства относителният дял на децата с артериална хипертония. Тя е като бич на човечеството, особено при възрастните, основната причина за ранна атеросклероза, за коронарна болест, преждевременна смърт. Хипертонията често започва своята изява в детската възраст- бавно, подмолно. Епидемиологични проучвания са показали, че 4-5% от децата от юношенска възраст са с артериална хипертония. Този процент нараства и върви ръка за ръка със заседналия начин на живот, затлъстяването и лошите хранителни навици. По-редки сърдечни заболявания в детската възраст са нарушенията в ритъма и проводимостта, заболяванията на сърдечния мускул- миокардити и перикардити или първични заболявания. Но общо взето основната част от спектъра са ВСМ и артериалната хипертония.

- На каква възраст може да се открие вродената сърдечна малформация (ВСМ)?

Визитка

Доц. д-р Анна Кънева е завършила Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по педиатрия и детска кардиология в Национална кардиологична болница. Тя е водещ специалист в неинвазивната и инвазивна диагностика на сърдечно съдовите заболявания при деца и възрастни с вродени сърдечни малформации (ВСМ).

Доц. Кънева въвежда транскатетърно затваряне на междупредсърден дефект (МПД) и персистиращ артериален канал (ПАК) в България. Сертифицирана е в инвазивната кардиология, неинвазивна диагностика на сърдечно съдови заболявания, фетална ехокардиография.

- Честотата на ВСМ е едно на сто. Разбира се, напредъкът на медицината позволява голяма част от тежките вродени малформации да се установят преди раждането, тоест по време на бременността. Тогава с помощта на феталната ехокардиография могат да се открият тежки вродени аномалии - недоразвита сърдечна кухина или липса на съдове. И това, което е по-важно - българското законодателство позволява, ако такава сложна вродена аномалия, била тя сърдечна или друга, се установи преди 24-тата седмица, бременността да бъде прекъсната по медицински показания. При останалите откриването е в зависимост от състоянието – при някои това става още в родилния дом, при други аномалията може да остане неразпозната през целия живот. Важно е друго - в съвременния етап на медицината лечението на огромната част от тези пациенти е възможно благодарение на напредъка на детската сърдечна хирургия и интервенционална кардиология. Например от родените 500 деца през 20-те години на 20 век, до излизане от детството- до 18-годишна възраст, са достигали 50-60. При сегашното развитие на медицината и на детската кардиология и кардиохирургия от тези 500 ние очакваме 450 да преживеят и да станат възрастни. Съществува и другият проблем - възрастните с вродени сърдечни малформации. Понастоящем в цял свят, вероятно и в България, нямаме точна статистика колко точно са, но броят им расте.
- Кои са симптомите на вродените сърдечни заболявания?

- Сърдечните малформации при децата се изявяват по четири основни начина. Една от възможните изяви е шумът на сърцето. Нарушенията в кръвообръщението създава условия, при които със слушалка се чува сърдечен шум. И това е повод пациентът да се насочи към лекаря за консултация. Другата възможна изява е сърдечна недостатъчност. Кръвообръщението е променено по такъв начин, че сърцето не може добре да се справи със своята работа и то отслабва, появяват се симптоми като умора, оттоци, нарушено хранене при децата, лошо наддаване на тегло - характерни симптоми на сърдечна недостатъчност. Третата възможна изява е цианозата - посиняването на кожата и на лигавиците, което е характерно при смесването на венозната и артериалната кръв. И това е един от основните начини на изява на ВСМ. И четвъртото- нарушенията в ритъма и проводимостта. Някои аномалии са свързани с много ускорение, много забавяне или неритмична сърдечна дейност.

- Кои са основните рискове при децата със сърдечни проблеми?

- Всяко дете със сериозно сърдечно заболяване, със сериозно хронично заболяване, е с риск за живота. Рисковете зависят от самата аномалия. Голямата част от децата се лекуват, лечението най-често включва сърдечна операция или някакъв вид интервенционална процедура. Много често вродените сърдечни аномалии се съчетават с други заболявания- аномалии на стомашно-чревния тракт, на дихателната система. Те повишават риска.

- Как процедирате когато има наличие на сърдечен шум при дадено дете?

- Когато се чуе сърдечен шум, първият въпрос, на който трябва да се отговори е дали зад този шум се крие вродена сърдечна малформация или се отнася до така наречените невинни шумове, които ги има и при здравите деца. Разграничаването на нормално от паталогичното се прави от детския кардиолог. Така че, е редно е родителят да направи консултация на детето си при специалист, за да се реши какво се крие зад този шум. Може да е нещо много леко, невинно, което не прогресира, и налага проследяване само в амбулаторния кабинет и никога няма да наложи лечение, но може да се отнася за сериозно заболяване, което изисква спешно приемане в болницата. Спектърът е много широк.

- Каква е превенцията при този тип заболявания и колко често родителите трябва да водят децата си на преглед?

- В зависимост от сърдечния проблем, периодът на проследяване на децата е различен. Има деца, които ги викаме всеки месец, някои на три месеца, има деца, които идват през 2-3 години. А има и оперирани деца, които са много добре и реално качеството им на живот е равно на това на техните връстници. Все пак искаме през 4 или 5 години да ги виждаме или най-малко един път преди излизане от детска възраст- на 18, за да знаем как отиват те в зрелостта, да имаме една базисна картина на здравословното състояние.

Детската кардиология е като глава лук. Човек започва да сваля обелките една подир друга. След това сваля и бялата част и започва все повече да му се плаче. Нещата стават все по-сложни, когато човек натрупа опит. Непрекъснато се срещаме с много сложни случаи. Когато започвах работа в 80-те години беше въпрос на чест да се постави точна диагноза и детето да се изпрати за операция. Сега това към което се стремим е детето да преживее операцията, да му дадем качество на живот, което да не го различава от неговите връстници, то да израсне, да направи семейство. Всеки ден се срещаме със сложни случаи и трябва да решаваме екипно проблемите.

Преди години имаше една програма, при която на децата в предучилищна възраст трябваше да се направи профилактичен преглед при кардиолог и електрокардиограма. Това беше много полезно. Имаш един базисен документ, с който можеш да сравняваш. Често ние бихме желали да знаем при дете, което виждаме на 15-16 г. с променена ЕКГ, това нещо ново ли е или е съществувало.

- Достатъчно информирани ли са родителите у нас за сърдечните заболявания?

- Съвременните родители са доста информирани и се мъчат да знаят повече. Разбира се, спектърът на семействата, с които ние работим, е много разнообразен. Отглеждаме новородени на майки, родили на 13 или 14-годишна възраст, още самите те деца. Някои семейства са с много ниско ниво на образование и интелигентност и при тях е трудно да обясним сложните проблеми. Затова сме създали една книга за родители на сърдечно болни деца, където по разбираем начин са описани заболяванията и това, с което те биха се срещнали. Работим заедно и сме членове на Асоциация „Детско сърце", създадена в България през 1990 година с цел да подпомага родителите на сърдечно-болните деца и израсналите с ВСМ.

- Могат ли децата с този тип заболявания да водят нормален начин на живот?

- Да, но с няколко уговорки. Най-общо можем да разделим децата на няколко групи. Една част са практически с нормално качество на живот. Те не се разграничават от здравите си връстници. Има деца със сериозен вроден сърдечен дефект, при който по неоперативен начин сме успели да го премахнем този без операция. Те нямат белега, нямат стреса от операцията, нищо не ги различава от другите. Има други, при които е направена операция, при която е поправено нещо в сърцето, но има остатъци, които трябва да наблюдаваме. Има такива, които са с толкова сложни вродени малформации, че може да се правят само помощни операции, които подобряват качеството на живот. Изчезва посиняването, но все пак това са деца, които не могат да имат физическата активност на своите връстници. Ние се мъчим да обясняваме на родителите, на децата когато пораснат какво е това, за да могат все пак те да се адаптират към условията, в които живеят.

- Кои са най-новите методи за лечение на сърдечните заболявания при малчуганите?

- Вродените сърдечни малформации се лекуват с операция, по неоперативен и по смесен, хибриден начин. Операциите са въведени през 50-те години на 20-и век и практически до края на 80-те години всяка вродена малформация може да се оперира по оперативен начин- било то изцяло, било то и с помощни операции. При сърдечните операции се използва машина сърце-бял дроб, тоест в определен период от време работата на сърцето се поема от една машина, която трябва да доставя кръв, кислород и хранителни вещества на мозъка, на бъбреците, на жизненоважните органи. В последните години много се развива неоперативно лечение на вродените сърдечни малформации. Например, могат да се затварят дефекти в преградата, която разделя двете предсърдия, т.нар междупредсърден дефект. Слагат се едни специални чадърчета, те остават на място и няма смесване на кръв. Могат да се затварят съдови аномалии. Правят се разширения на стеснени клапи с балон – т.нар балонна валвулопластика. Поставят се специални „пружини", стентове в стеснени съдове в белодробната артерия на аортата. Това са така наречените интервенционални методи, при които преодоляването на сърдечната аномалия се постига без спиране на сърцето в хода на сърдечна катетеризация. Има и един трети тип лечение, който също е ефективен. При него трябва да се направи отворената сърдечна операция, но съдовата аномалия е разположена на такова място, че то е трудно достъпна за хирурга и би удължило много времето на сърдечна операция. Тогава се използва хибридният подход- хирургът отваря сърцето, машината работи за известно време и в даден момент детския кардиолог интервенционалист поставя балон или стент на мястото. Тоест заедно, хибридно, ние решаваме проблемите на децата. Как ще се лекува зависи от възрастта на детето и вида на аномалията.

- Доц. Кънева, вие имате дългогодишна практика, имало ли е момент, в който сте искали да се откажете от детската кардиология и остава ли ви време за семейството?

- Категорично не. Въпреки многото трудности, въпреки необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на знания, умения, ако трябва да се върна назад и да избера с какво да се занимавам, бих казала, че това ще са медицина и работа с деца. Детската кардиология ми е най-скъпа, защото е специалност, която се развива много и бързо. В нея човек може да види плодовете на своя труд- в грейналия поглед на децата, на майките. При тези сериозни хронични заболявания сме щастливи от това. Без съмнение заради работата ми страда и семейството. Аз съм от лекарско семейство. Сигурно с брат ми сме страдали, че родителите ни все са били при болните и не им е оставало време за нас. Но медицината е заразяваща– съпругът ми е лекар, и двете ми деца станаха лекари- синът ми е психиатър, а дъщеря ми педиатър. Така че, не съм ги отказала от медицината. Истината е, че семейството без съмнение страда, защото денят и нощта са посветени по някакъв начин на болните и дори на Нова година, Коледа, на Великден, ти понякога си в болницата, за да спасяваш нечий живот.


Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

У нас тази диагноза е на първо място като причина за смърт от всички онкологични заболявания при мъжете и на трето при жените, казва проф. Светлана Христова

Недоносените деца са рискови за инфекции

Недоносените деца са рискови за инфекции

Респираторно-синцитиалният вирус подвежда родителите, че става дума за тривиална настинка, а може да доведе до тежки пневномии, казва доц. Ралица Георгиева
Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Пандемията ни показа, че е нужно обществото да има по-голямо доверие на лекарите, тогава ще можам да защитим не само себе си, но и нашите близки и приятели, казва чл.-кор. проф. Цветалина Танкова
Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Рискът от нова инфекция е 5% до три месеца след първото заболяване, като нараства до 50% след 17 месеца

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Скрининг сред рисковите групи ще открие повече хора, на които може да бъде предоставено своевременно лечение, казва проф. Здравко Каменов
Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Операцията се прави за първи път в България и ще се извърши в УМБАЛ „Св. Екатерина", съобщи проф. Генчо Начев

Забравата издава Алцхаймер

Забравата издава Алцхаймер

Музиката, упражненията, диетата и ангажираността на ума помагат в борбата с болестта, казва д-р Костис Прускас от Блокс Здравни и социални грижи

Германски топ лекар оперира у нас

Германски топ лекар оперира у нас

Проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков извършиха първата съвместна интервенция в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", известният специалист от чужбина отказа хонорар
Действай бързо! Инсултът не чака!

Действай бързо! Инсултът не чака!

Ако симптомите бъдат открити и лечението започне навреме, процесът на „умиране" на мозъчна тъкан е обратим и болният може да бъде спасен, казва акад. Иван Миланов

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Разписване план стъпка по стъпка как да става ранната диагностика, казва проф. Красимир Антонов
1 2 3 4 5 ... 48 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ