коментар

Информираното съгласие в болниците е формално

25-09-2019 12:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Информираното съгласие в болниците е формалноВзаимоотношенията между лекар и пациент са доста трудни, казва Веска Събева
Само преди дни за първи път беше честван Световният ден за безопасност на пациента. По време на отбелязването му от СЗО изнесока стряскащи данни, че в страните с ниски и средни нива на доходите близо 2,6 млн. души годишно умират, поради неадекватна медицинска помощ. Според организацията ключът към по-сигурната грижа е в по-голямото участие на пациента. Каква е ситуацията у нас, получават ли пациентите нужната им информация за заболяването и лечението, което им предстои, попитахме Веска Събева. Тя е председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия
Всички непрекъснато повтарят, че пациентът е в центъра на здравната система, но това не е така. За първи път тази година СЗО постави акцент върху безопасността на болните хора по време на лечението им и може би това е знак, че най-после ще започне да се обръща повече внимание на пациентите и те наистина ще застанат там, където е мястото им. Защото българинът, когато се разболее, не попада в много добра среда и не получава нужното внимание. За съжаление, у нас взаимоотношенията между пациент и лекар са много трудни. Знам, че лекарите са изключително заети. Уважавам ги, защото са поставени в много тежка ситуация, с много задължения, много административна работа и ниско заплащане, и въпреки това се борят и се справят. Имат трудности при специализациите, при продължаващото обучение. Затова имам респект към лекарите. Разбира се, във всяко стадо има недобри хора.

Това, че си добър специалист,

не означава, че си и добър човек. За мен връзката между лекар и пациент е прекъсната именно поради голямата заетост на медиците и поради това, че лекарите нямат виждането, че пациентът трябва да е информиран, за да направи своя избор. Това да казваш на човек, че няма защо да пита, да чете и да знае, е недопустимо. Когато задаваш въпроси, те могат да изглеждат дори глупави, защото ние сме лаици, но лекарите трябва да имат уважението към болния, защото той иска да научи нещо, за да се погрижи за своето здраве.

 

По време на дискусията

 

в Деня за безопасност на пациента предложих да има свързващо звено от медиатори или медици, които да помагат на пациента да вземе своя информиран избор. Лекарят, който оперира, който назначава лечението, има досег с пациента до толкова, че да го прегледа, да определи терапията. Оттук нататък друг медицински специалист трябва да обясни всичко, което очаква пациента.

В болниците ние подписваме някакви бланки за информирано съгласие. Това обаче е много формално. Бързат още при влизането да ти сложат един лист в ръцете и ако не подпишеш, няма да те приемат. Как така? Първо ще те приемат, ще ти обяснят какво следва за теб в болницата и след това ще ти искат информираното съгласие за лечението. Ако след като ти обяснят, ти не си съгласен, би трябвало да можеш да си тръгнеш и да потърсиш помощ на друго място, в друго лечебно заведение. Когато нямаш информация, как да вземеш информирано решение?

Не мисля, че случаи като този с поставянето на ненужен байпас на пациент, стресират болните.

 

Това е проблем на системата,

 

който води до такива уродливи неща. По принцип, пациентите имат доверие в лекаря, но е важно той да се постави на мястото на болния. Емпатията е много важно нещо, но в България като че ли я няма на нужното ниво. Да влезеш в обувките на другия и да видиш той как се чувства, е много важно. Когато застанеш на неговото място, ще видиш от какво има нужда. Иначе е много лесно да нараниш един пациент, да го поставиш в зависима ситуация, защото той, за да оцелее, да оживее, се оставя да правят с него каквото искат – да му крещят, да го обиждат. Ще ви дам един пример на майка, която си води детето в болницата в много тежко състояние, а лекарят му каза: Има ли значение къде ще умре – дали при нас или у вас? Това е недопустимо. Няма как да се говори по този начин на майка, на болен човек или на близките му.

 

Новият модел на здравеопазване,

 

който предложи министър Ананиев, според мен няма да подобри нещата. Не може цялото здравеопазване да бъде поставено на частния принцип. Още на кръглата маса поставих проблема за хората с увреждания, които са една група, която никой застраховател няма да иска. Те тежат на всяка система – и социална, и здравна. Те са хора с много проблеми и потребяват много финансови средства. А в същото време не внасят, по-голямата част от парите се осигуряват от работещите хора, които непрекъснато намаляват. Затова системата отвсякъде се задъхва. Аз не съм икономист, не мога да кажа, какво е решението, но счмятам, че солидарността в модела трябва да се запази. Според мен тристълбовият модел, по който работи френската система, е най-добър. Първо се осигуряваш в касата, след това има допълнителен задължителен втори стълб и накрая идва здравното застраховане – което е третият стълб. По този начин се набират доста средства. Мисля, че трябва да се обърнем към такива модели, които са по-близки до нашия.

 

Преминаването изцяло на частния

 

пазар не е полезно за нас. Ние още не можем да свикнем, че трябва да си внасяме осигуровките, та какво остава да отидем да си внесем застраховките в частния фонд. Мисля, че трябва да се обяснява този солидарен модел, който имаме. Да се подчертава, че плащат всички, но ползват услуги тези, които имат нужда в момента. Сега много хора не се осигуряват и никой не им търси сметка. За пациентските организации днес е много турдно да защитят своите членове. Борим се с години за нещо, преди да успеем да пробием и да го постигнем. Труден е проблемът с медикаментите, защото непрекъснато се говори, че отиват много пари, но не е ли по-добре човек да си получава лекарството вкъщи, да ходи на работа, а не да го хоспитализират. Едно болнично лечение винаги ще излезе по-скъпо.

 

Трябва да се сложи на кантара,

 

кое е по-доброто. Така че лекарствените терапии са изключително важни и затова трябва да се търсят варианти за своевременното им навлизане в страната. За да помагат на хората. Дори един човешки живот е важен. Той не се повтаря, той е единствен. Сега и край.

За да се подобри здравеопазването са необходими, според мен, няколко неща. Първо, да се увеличат средствата от БВП за сектора, поне на 8%, както е в ЕС. Дори това да стане с повишение на здравната вноска. Второто важно нещо е, всички да си плащат осигуровките. Да се спре това неосигуряване на голям процент от гражданите, които минават предимно през спешните портали и ангажират линейките и лекарите с кашлица и температура.

 

Мисла, че когато започнат санкциите,

 

тези неща ще се помеят. Казват, че нямат възможност да внасят 18 лв. за здравето си, а всеки ден пият кафета и пушат цигари. Добре е също това, което беше разрешено в началото, когато стартира системата, работещият родител да осигурява неработещите в семейството, да се възстанови. Сега това не е разрешено. И крайно време е да се прекрати практиката да се искат пари на ръка, когато си здравноосигурен. Това е изключително важно, защото дали внасяш 18 лв. или 200 лв., ти отиваш при лекар, защото имаш нужда от лечение. И трябва да получиш адекватната помощ, без да те гледат в ръцете, какво ще занесеш и какво ще платиш. Трябва да се разграничат държавните и общинските болници от частните и в първите лечението на пациента да се поеме изцяло от здравната вноска. Тези, които са по-богати, нека да ходят в частните болници и да си плащат. Но Касата да финансира само обществените структури.



При проблем с детето звънете на джипито или на 112

При проблем с детето звънете на джипито или на 112

Колегите в спешна помощ са обучени и могат да дават инструкции какво да се направи до пристигане на екипа
Въпросът с доплащанията остава

Въпросът с доплащанията остава

Парите в бюджета на НЗОК са повече, но отиват в една нереформирана система, каза Андрей Дамянов
Хубаво, но не много!

Хубаво, но не много!

Перничани имат уникален лаф. Каквото и да ги попиташ, те отговарят: „Хубаво е, ама не много". Нещо подобно може да се каже и за новия здравен модел на министър Кирил Ананиев. Защото той наистина предвижда промени в несъвършенната ни здравна система, но дали са за добро?
650 делегати на конгрес са много

650 делегати на конгрес са много

Парламентарната здравна комисия гласува на първо четене промените в Закона за съсловната организация на фармацевтите. Те бяха подкрепени от МЗ и от БФС, но се оказа, че не се харесват на всички колегии. Дебатът дали са необходими разкри коренно противоположни позиции. Подкрепя ли МЗ измененията, попитахме зам.-министър Бойко Пенков.
Кинезитерапевтите искат статута на лекарите

Кинезитерапевтите искат статута на лекарите

Целят нарушаване на добрата медицинска практика във физикалното лечение и рехабилитацията
Бъдете все така отдадени на благородната си мисия

Бъдете все така отдадени на благородната си мисия

С ваша помощ българските семейства сбъдват мечтите си да бъдат родители, казва Кирил Ананиев
Вариантите не работят за пациента

Вариантите не работят за пациента

Никой не каза как да задържим сестрите и лекарите тук, казва Пламен Радославов от КНСБ
Кризисни болници трябва да има в цялата страна

Кризисни болници трябва да има в цялата страна

Финансирането e редно да бъде целево-от МЗ или МВР, а не от НЗОК, казва д-р Иван Маджаров
Статутът на 4-те болници е за сигурността на държавата

Статутът на 4-те болници е за сигурността на държавата

Не очакваме отпор, защото никой няма да бъде ощетен, впоследстие може и други лечебни заведения да влезнат в тази група, казва д-р Асен Меджидиев
Искаме глоби и за пепелници в кръчмите

Искаме глоби и за пепелници в кръчмите

Настояваме да премахнат помещенията за пушене на българските летища, казва д-р Маша Гаврилова

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2019