Без медицински хеликоптери заради бюрокрация

Той обясни, че докато се задвижи цялата процедура за осигуряване на хеликоптер, може да мине и час, което е твърде много и фатално за пострадалия. „Последният случай е от началото на месеца. 22 спасители извършиха успешно спасяване на пострадала жена в Пирин. Акцията започва на 16 септември в 17:25 часа. Екипите достигат до пострадалата в 20:20 часа. След оказване на необходимата долекарска помощ и последващото трудно, заради щадящия режим, следва транспортиране в 02:00 ч. сутринта на 17 септември, когато пострадалата е предадена на екип на Спешна медицинска помощ – Разлог. Военните хеликоптери са подходящи за търсене на бедстващи хора високо в планината или да се транспортират голям брой планински спасители. Това обаче не е официалното лице на хеликоптерното спасяване", категоричен е експертът.

 

Той даде пример, че по света

 

се използват съвсем друг тип машини, оборудвани във вид на линейка, известни като ХЕМС. Те могат да поддържат и да реанимират пострадали с тежки травми. „Хубаво е да се прави разлика между двата вида спасяване – машините и екипажите са много различни", обясни Нешев. И допълни, че не е на 100% наясно защо не се случват нещата в България, така както е по света. „Опити за хеликоптерна медицина имаше единствено благодарение на една частна компания, която оперираше с подходящо оборудвани машини. За съжаление обаче, не срещна подкрепа от държавата, за да може да реагира на всякакъв вид пътни инциденти. Половината от дейността на фирмата беше с планински инциденти по наша заявка. Работихме страхотно, на година имахме между 6-8 успешни случая. Основно обаче става дума за пари. Когато една фирма е закупила хеликоптери, тя очаква някаква рентабилност. Ако тази дейност не носи приходи – най-нормално е да кажат „ние бяхме дотук", обясни проблема Нешев.