Искаме 225 млн. лв. за ПИМП през 2017-а
Представяме на вниманието ви предложение за размера на бюджет 2017 за ПИМП.
Предлагаме бюджетът за ПИМП за 2017 г. да бъде в размер на 225 млн. лв., което е 8% от ЗОП на НЗОК според Закона за бюджета на НЗОК за 2016г. Предложението е съобразено с препоръките на Световната банка и НЗС за увеличение на средствата за ПИМП до 2020.През последните пет години се налага обратна на заявяваните намерения тенденция, която се изразява в намаляване на бюджета за ПИМП като процент от ЗОП на НЗОК.
Бюджет ПИМП- % от ЗОП на НЗОК
2012 7,6
2013 7,3
2014 7,1
2015 6,6
2016 6,4
На фона на тази тенденция в Решение на НС на НЗОК 2016 бяха увеличени обемите на дейностите, извършвани от ОПЛ, а също така бяха включени и допълнителни (диспансерно наблюдение на свързани диагнози хронични заболявания, увеличиха се и административните ангажименти на лекарите, свързани с предоставяне на амбулаторни листове, увеличен брой екземпляри на направления при хоспитализация и др). Тези промени нямат финансово покритие, което доведе до намаляване на приходите на практиките при увеличен обем на работа. Подчертаваме, че ОПЛ не получават заплати, а от приходите на практиката си осигуряват възнаграждение и осигуровки на сътрудниците си, наеми, консумативи, осигуряване на заместник и необходимите за работата технически средства (компютри,интернет,квалификация за това на персонала...) и др. Тази недостатъчност на финансирането води до влошени условия на труд, съкращаване на персонал и т.н. и не са предпоставка за подобряване на качеството на дейността ни.
През следващата година се предвижда въвеждане на още повече електронни дейности, които неизбежно ще увеличат разходите ни при осъществяване на дейността. Това ще наложи да осигурим повишава квалификацията на персонала в тази посока, респективно възнаграждението или да се наемат други срещу още по-високо заплащане.Вярно е, че за второ тримесечие на 2016 г. има завишение на броя направления за консултации и средства за МДД, но подчертаваме, че това не са средства от бюджета на ПИМП и не носят приходи за практиките на ОПЛ.Ето защо, настояваме да не се говори за бюджет за „извънболнична помощ" въобще, а за два отделни бюджета за ПИМП и СИМП.Считаме, че предлаганото от нас увеличение е абсолютно наложително, като средствата бъдат разпределени върху съществуващите дейности и в по-малка степен върху капитационното заплащане. Възможен вариант е и да се разпределят само върху дейностите, въпреки че капитационното заплащане също е за дейност (вж. текста по-долу). Така ще запазим тенденцията за процентно увеличаване на заплащането за дейности.Настояваме в ЗБНЗОК за 2017 да се разпише, че не се допуска прехвърляне на средства от бюджета за ПИМП в други пера, както и че резервът на НЗОК ще се използва при наличен преразход в ПИМП.
Ползваме възможността отново да обявим нашата позиция, че потребителската такса трябва да е задължителна за всеки. Ако някоя институция реши, че трябва определени групи да бъдат освободени от нея, то същата да покрие този разход в полза на освободеното от нея лице.
Предлагаме варианти за решение:
При децата до навършване на 18 годишна възраст или приключване на гимназиално образование, потребителската такса да се заплаща като при лицата, които са упражнили правото си на пенсия. Остатъкът от таксата да се осигури от държавния бюджет през МТСП. Припомняме, че и до момента, държавата не осигурява децата с пълния размер на здравноосигурителната вноска.Освободените по повод налично заболяване, да не заплащат потребителска такса, само при прегледите свързани със заболяването, това са част от диспансерно наблюдавани пациенти, а за заболявания извън тях да се фиксира брой прегледи, като в тези случаи таксата се покрива от институцията създала привилегията. В случаи, извън горепосочените, лицето заплаща потребителска такса.
За да преустановим практиката на спекулиране с терминологията и съдържанието, когато се говори за „капитационно и заплащане за дейности", настояваме да се запознаете със следния кратък материал.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Капитационно заплащане
Осигурява:
Правото на здравноосигуреното лице с непрекъснати здравноосигурителни права да ползва услугите на избрания ОПЛ, които са дефинирани предварително;Капитацията осигурява задължението на ОПЛ да осигури и извърши при необходимост тези дефинирани дейности.
Това е заплащане за т. нар. непредвидими, нерегулируеми дейности, които включеното в листата на ОПЛ здравноосигурено лице може да ползва при необходимост. Данните от външни източници сочат, че средното потребление е 3.5 – 4 посещения на човек годишно. Това са непредвидимите посещения, осигурявани от капитационната сума. Един човек може да има свръхпотребление, друг по-малко, трети да не ползва цяла година услугата на лекаря. ОПЛ реализира нетен приход, само когато здравноосигуреното лице не ползва или ползва, но без свръхпотребление, осигурените чрез капитационното заплащане услуги, т.е. е в добро здраве. В нашия случай, при капитационно заплащане средно 15 лв. на година за един здравноосигурен, означава, че едно посещение при лекаря изчерпва средствата от капитационното заплащане на лицето за цялата година, ако приемем, под условие, че цената на рутинен преглед е посочената. Размерът на капитационното заплащане в последните години не е променяно или това е било незначително при ясно забележима и проследима тенденция за увеличаване на ползваните медицински услуги в ПИМП
Размерът на капитационното плащане е функция на:
Пакета услуги;Цените на различните видове консумативи, поддръжка и други, осигуряващи условията на работа;Средният размер на трудовото възнаграждение в системата на здравеопазване;Средното потребление на предоставяната от ПИМП услуга, изчислена като брой посещения на включен в пациентската листа годишно.
Считаме, че изчисленото капитационно заплащане едва ли отговаря на посочените условия, което е аргумент за неговото завишаване.
Заплащане за дейности
Това е заплащане за т. нар. предвидими, прогнозируеми и регулируеми дейности - профилактични прегледи, имунизации, грижа за болни с хронични заболявания (диспансеризация). За шестнадесет години тези дейности все още не са достигнали задоволителна „касова" цена, макар че процедурата по изпълнението им бе допълвана (увеличен обем дейност) в интерес на здравето на пациентите, особено с Решение на НЗОК от 2016г.. Промените, които предстоят в нормативната уредба и тенденцията за приоритет на диспансеризацията и профилактиката, са обвързани с нови допълнителни ангажименти на ОПЛ.
Това е основание да настояваме за повишаване на стойностите на тези дейности, което е основано на съдържанието, трудността на прегледите, както и увеличаването на свързаните не само медицински, но и административни дейности..
Отново предлагаме, въвеждането на коефициенти при определяне на стойността на прегледите при диспансерно наблюдение на лица с едно, две и повече от две заболявания:
• За пациент с едно хронично заболяване – базова стойност, която е коефициент 1.0;
• Стойността за пациент с две хронични заболявания – базовата стойност х 1.2 ;
• Стойност за пациент с повече от 2 хронични заболявания – базовата стойност х1.4.
Въвеждането на този метод на остойностяване на дейността значително ще подобри дейността по диспансерното наблюдение. Коефициентът при заплащане отразява по-големия обем дейности, извършвани по време на диспансерното наблюдение на ЗОЛ и е стимул за цялостно обхващане на по-голям процент от хронично болните.
МЗ не се е отказало от протонния център
До 20% от смъртните случаи в онкологията са от недохранване
МЗ на финала с търга за строук-центровете
МЗ си търси нов дом
Здравната каса влиза в дългова спирала
За първи път от години, през тази бюджетът на здравната каса няма да стигне, защо се стигна дотук, какви мерки са нужни, за да се сложи ред в системата, попитахме проф. Петко Салчев.
1/3 от надлимитните приходи са в София
Повече са минали профилактичен преглед
През полугодието на тази година броят им е нараснал със 103 хиляди в сравнение със същия период на миналата година