1 от 10 с увреждане от лечение в болница
Експертът на Министерството на здравеопазването Весела Вучкова увери участниците в дискусията, че безопасността на пациентите е в синхрон с националните приоритети в здравеопазването. А това се постига в тясното сътрудничество на неправителствените организации и пациентите с медицинските специалисти и държавните институции.
Владимир Томов от Конфедерация
„Защита на здравето" и Национален алианс по редки болести акцентира върху безопасността на клиничните изпитвания на лекарствата. „За съжаление едва за 5% от редките заболявания има лечение. За останалите 95% се разработват медикаменти и вкарват в клинични изпитвания, които да докажат безопасността и ефекта на лечението", коментира той.
„Пациентите се променят, стават по-активни. Така на националния зелен телефон 0814800 само от началото на годината са се обадили за консултации 13 997 души. За онлайн консултиране как да продължат лечението си са се обърнали 1543 души и 441 са посетили приемната на НЗОК. От 2018 г. е създаден и имейл на гражданите, на който те сигнализират за нередности в своето лечение", съобщи Петя Сотирова от отдел Информационен център на Здравната каса. По думите й изключително важна е информираността на пациентите за безопасността на тяхното лечение.
Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита
правата в здравеопазването напомни, че рискът за пациента при лечение не трябва да надвишава риска, ако не се лекува. „В развитите страни
медицинските грешки се регистрират надлежно и анализират. Ако това не се прави, медицината се лишава от възможността да се учи от грешките си. У нас не е регламентирано регистрирането на случаите с нежелани увреждания и доставянето на обективна информация, без да се санкционират болниците и лекарите", обясни д-р Кацаров. Той напомни, че само овластеният пациент да избира къде и при кого да се лекува, както и къде да се осигурява здравно, може да бъде активен участник и коректив на здравната система.
„Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност са двете главни заплахи за общественото здраве, защото от тях са засегнати 4 милиона пациенти годишно", заяви доц. Росица Вачева-Добревска, председател на Българската асоциация за превенция и контрол на инфекциите „БулНозо".
Здравният икономист Аркади Шарков
изтъкна ролята на недофинансираната здравна система у нас за риска от увреждане при оказване на медицински помощ. „2,84 милиарда лева внасяме всички ние в НЗОК, а държавата внася едва 1,39 милиарда за децата, пенсионерите и държавните служители. Липсата на адекватно финансиране поставя под въпрос качеството на лечението. Голям проблем е, че политиката в здравеопазването е базирана на емоции, вместо на факти и статистически данни", съобщи Шарков.
Боряна Ботева от Сдружението за развитие на българското здравеопазване обяви създаването на портал за подаване на сигнали за липсващи лекарства www.moeto-lekarstvo.com. „От пускането му на 9 септември 2019 вече сме получили над 80 сигнала. Партнираме си с ИАЛ, която в едномесечен срок отговаря на всеки подал сигнал", каза г-жа Ботева.
Веска Събева от Асоциация на родители
на деца с епилепсия обясни, че връзката между лекар и пациент е напълно разрушена в България. „Няма кой да обясни на пациентите, че епилепсия не са безвредни, че един епилептичен гърч не се лекува, защото въздействието на медикамента води до много по-тежки последици. Докато във Великобритания са осигурени медицински специалисти, чиято роля е да обясняват как влияят медикаментите, какви са страничните им ефекти и ги консултират при нужда", заяви на дискусията Веска Събева. Председателят на Сдружение „Спри рака" Росица Касабова разясни колко е важно за безопасността на лечението да има действащ раков регистър, в който да се проследява и ефекта от различните терапии.
В България обаче от 2012 г. раковият регистър
не се попълва редовно и данните в него са ненадеждни.
Участниците в дискусията се обединиха около извода, че Световният ден за безопасност на пациента ще помогне на пациентите да бъдат по-осведомени и ангажирани към собственото си здраве. Ще повиши информираността сред лидерите с влияние в здравеопазването, здравните работници и други ключови страни във формирането на политики, работна култура и грижи за безопасността на пациентите.
Организатори на форума бяха Офисът на СЗО в България със съдействието на Министерството на здравеопазването и онлайн платформата за социалнозначими заболявания Портал на пациента – www.portalnapacienta.bg. От 20:30 ч. тази вечер в оранжево ще грейне Националният дворец на културата.
Общинските болници, които останат, ще вегетират
НЗОК гласи още 65 млн. за болниците
В тези средства влизат надлимитната за първото полугодие и 15 млн. за ръста на цените на КП, до края на годината обаче фондът може да пренасочи нови 50 млн. за клиниките
Подписаха новия НРД
НЗОК ще плати надлимитната дейност на болниците, увери управителят ан фонда д-р Владимир Даскалов
Близо 90% у нас искат скрининг за рак на белия дроб
Доплащането застрашава общественото здраве
Започна балкански диалог за цените на лекарствата
Общинска болница дава 2000 евро на специализант
Българска компания със сертификат за клас А
Е-документите за избор на лекар са добра стъпка
Светофарът на оставките
Неизбежните властови смени като възможност за корекция на курса и избягване на една дългосрочна здравна катастрофа