Увеличават се нежеланите реакции от лекарства

Над един милиона са докладите за проблеми в Европа, у нас са едва 589

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Едва 253 са били докладваните случаи през 2012 г., а през миналата броят им е станал 589. Най-голяма част от тях – над 70%, са подадени от самите производители на медикаментите. Останалите се поделят между лекари и пациенти, показва анализът на ИАЛ. Най-многобройни са били сигналите за нежелани рекации от ваксини, сочат още данните. От всички 589 случая 475 са били за сериозни събития. При други 6% от сигналите експертите са установили наличието на грешки при изписването и приема на лекарствата.

Аналогична е ситуацията в ЕС с тази разлика, че там докладите от нежелани рекации са много повече. Общо 1 228 342 доклада са постъпили в Европейската агенция за медикамнти (ЕМА) за миналата година. Това е повишение от 10%, са пресметнали специалистите. Благодарение на мерките за подобряване безопасността на пациентите и въвеждането на по-добри механизми за следене и отчитане на нежеланите реакции са се увеличли и докладите директно от консуматорите. Общо 48 872 са сигналите от пациенти през 2015 срещу 37 797 за предходната година, отчитат от ЕМА. От там предвиждат да предприемат нови мерки за усъвршестване на системата за безопасност през 2017 г.

Безопасността на пациентите е основна тема за съвременното здравеопазване не само в сферата на медикаментите, но и при самото лечение на пациентите, особено в болница. Този проблем е в центъра на здравната сиситема от 2007 г., когато го постави СЗО, преди това основните направления бяха осигуряването на достъп, а след това на ефективност на здравните системи, казва и проф. Златица Петрова. Световните здравни експерти непрекъснато извършват мониторинг на нежеланите събития при терапиите, на медицинските и лекарски грешки, за да предложат начини за ограничаването им. Към момента в програмата на СЗО за повишаване на безопасността на лечение са се включили 140 страни. Въпреки това данните не са перфектни.

Всеки десети пациент в болница става жертва на грешка или нежелана реакция. Високо е разпространението и на вътреболнични инфекции. Около 7% от пациентите в развитите и 10% в развиващите се държави стават тяхна жертва. Това засяга стотици милиони души всяка година, отчитат от СЗО. У нас има сиситема за отчитането на тези инфекции, но данните в нея не се подават коректно и процентът им е много нисък – под 1 на сто. За миналата година по данни на НЦЗПБ у нас е имало само 18 000 случая при около 2 млн. хоспитализации.

Липсата нa достъп до подходящи медицински изделия е друг проблем, който рефликтира върху качеството и безопасността на лечението. По данни на СЗО различните изделия са над 1.5 милиона.

Сред най-рисковите моменти в здравната помощ са хирургическите операции. Всяка година в света се правят над 234 милиона интервенции. Спред изчисленията на експертите 50% от нежелните събития по време на операциите са предотвратими.

България не прави изключение от общите тенденции. Въпреки че у нас все още липсват регистри и докладвания на всички медицински и лекарски грешки, се работи в тази посока. Началото положи Изпълнителна агенция „Медицински одит", която прави проверки по конкретни сигнали на пациенти, институции и др. За година и половина в нея са получени 1027 жалби, като една съществена част засяга точно хирургията. Проверките на агенцията в тази посока са показали неспазване на информираността на пациента, липса на добър контрол върху квалификацията на хирурзите, недобра организация на медицинския процес. Всичко това е предпоставка за допускане на медициснки грешки. На практика и повечето сигнали – 67%, са точно в тази посока, отчитат от там. Едва при 8% от проверените сигнали е допусната персонална лекарска грешка. От ИАМО имат амбицията с времето да направят и регистри за мониторинг на медицинските неблагополучия.

Защо се увеличават нежеланите лекарствени реакции, в кои области те са най-чести, четете утре в интервю с проф. Татяна Бенишева.